Огромен ръст на дребните кражби през първото полугодие на 2025 г. отчитат от Асоциацията на търговците на нехранителни стоки (АТНС).

Според тяхното проучване сред български и международни вериги с над 100 обекта в 13 областни града, при спортните стоки има 100-процентово повишение на броя на посегателствата в сравнение със същия период на миналата година. На второ място по ръст на кражбите са строителните хипермаркети с 60 на сто.

Снимка 738327

Източник: АТНС

При книжарниците, мебелните магазини и тези за стоки за дома също се наблюдава тревожна тенденция - случаите на задигнати стоки са с 20 на сто повече за година.

Като брой кражбите в строителните хипермаркети са най-много, но пък при мебелите стойността на плячката е скочила рекордно - с близо 200 000 лева.

Кражби заради инфлацията? Какво става в Германия

Кражби заради инфлацията? Какво става в Германия

Великобритания и САЩ вече се оплакват от все повече кражби на дребно

"На мушката" са предимно моловете и магазини в големите градове - там са съсредоточени 80 на сто от този тип инциденти.

Наблюденията на АТНС са, че все по-често крадците са малолетни или непълнолетни (т.е. такива, които не могат да носят пълна наказателна отговорност), но има и чужденци. Те са все по-находчиви при заобикалянето на охранителните системи и крадат все по-скъпи стоки.

Снимка 738326

Източник: АТНС

"Извършителите са професионални крадци, които действат в мрежа. Тревожното е, че все по-често става дума за млади хора или родители с малки деца. Това е социален сигнал, не просто търговски проблем", коментира председателят на асоциацията адв. Галин Попов.

Магазините инвестират по между 70 000 лева и 600 000 лева годишно в системи и персонал за пресичане на кражбите. Оказва се обаче, че сигналите до институциите са единични: "Според търговците подаването на жалби често няма реален ефект, което ги демотивира да съобщават за кражби".

Снимка 738325

Източник: АТНС

Затова и АТНС обсъжда с МВР решения на проблема с дребните кражби, включително "внедряването на интелигентно видеонаблюдение с лицево разпознаване и разпознаване на жестове, с достъп единствено за органите на МВР и възможност за връзка с търговците".

Още преди дни обаче силовият министър Даниел Митов заяви, че българското законодателство не позволява използване на технологията за цели, свързани със сигурността на търговските обекти. Асоциацията ще търси становище на Комисията за защита на личните данни.