Финансовият сектор в България ще запомни за дълго изминалата 2016 година. В продължение на 15 месеца банки, застрахователи и пенсионни фондове минаха на невиждана досега в страната щателна проверка на балансите и тестове за издръжливостта им при кризи. Бяха проверени активи за общо над 100 милиарда лева, които на практика обхващат голяма част от богатството на българина.

Задачата на проверките беше една - да бъде направен по-дълбок разрез от стандартния мониторинг на балансите на поднадзорните дружества. А целта - да се провери дали има проблемни компании, с които да се работи превантивно за укрепването им.

Прегледа на качеството на активите и стрес-тестовете на банките приключиха през месец август миналата година с ясното заключение, че секторът е стабилен. Резултатите от проверките на пенсионните фондове и застрахователите станаха известни в началото на този месец и също показаха голяма стабилност в небанковия финансов сектор.

Комисията за финансов надзор обяви на 03.02.2017г. обобщението си за двата сектора, чиито общи активи достигат 17 милиарда лева. Резултатът накратко:

  • активите на пенсионните фондове са налични, отчитат се вярно и по справедлива стойност;
  • застрахователните компании в България са устойчиви и покриват капиталовите изисквания;

Преди да задълбочим в анализ на резултатите обаче, трябва да припомним как се стигна до проверката.

Как започна всичко?

Общественото внимание се спря върху пенсионните фондове още в края на 2014 година, когато министъра на финансите Владислав Горанов направи предложения за изменения на Кодекса за социално осигуряне и те бяха приети в рамките на само 10 дни.

След това в началото на 2015 година в резултат на започналите дебати и сигнали за дисбаланси на макро ниво в небанковия финансов сектор редовната бюджетна комисия към 43-то Народно събрание направи няколко изслушвания на представители на Комисията за финансов надзор за състоянието на активите на пенсионните фондове за допълнително пенсионно осигуряване, в какво са инвестирани и каква доходност са реализирали.

В резултат на получената информация бяха направени няколко основни извода:

  • Има нужда от законодателна промяна относно разширяване на дефиницията за контрол и въвеждане на допълнителни забрани за сделки със свързани лица;
  • Необходим е механизъм за гарантиране на номиналния размер на вноските през периода на осигуряване на всяко лице (фаза на натрупване);
  • Очевидна е нуждата от значителна редукция на таксите, събирани от пенсионно осигурителните дружества от осигурените лица;
  • Необходимо е да се засили регулаторната рамка във връзка с изискванията към организацията на дейността и управлението на пенсионно осигурителните дружества, както и капиталовите изисквания, гарантиращи финансовата им стабилност.

Така парламентът на 17.02.2015 година реши да създаде нарочна временна анкетна комисия, която да се занимае само и единствено с работата на пенсионните фондове. За нейн председател беше избран депутат от опозицията - настоящият лидер на БСП Корнелия Нинова. В рамките на два месеца 8 представители на всички парламентарни групи проучваха работата на сектора. Сред най-важните изводи, до които достигна комисията, инициирането на законодателна промяна за разширяване на понятието "свързани лица", намаляването на таксите и укрепването на капацитета на КФН.

Вероятно въпросът за състоянието на пенсионните фондове щеше да приключи тук, ако на 26 февруари 2015 година не беше публикуван доклад от Европейската комисия, в който тя препоръчва на страната ни проверка на портфейлите на пенсионните фондове. Парламентът реагира на тази препоръка и гласува Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционните, в който са заложени именно проверки както на пенсионните фондове, така и на банките.

Европейски стрес-тестове

Така проверките преминаха от местно на европейско ниво. В закона изрично беше поставена задача на КФН да покани външни експерти "с висока професионална репутация", които да инспектират състоянието на сектора. Срок: 12 месеца.

Така беше дадено началото на най-мащабната ревизия в историята на пенсионните активи. Прегледани бяха 27 фонда за допълнително пенсионно осигуряване - 9 универсални, 9 - професионални и 9 - доброволни пенсионни фонда. Единствено Доброволен пенсионен фонд по професионални схеми на ПОК "ДСК - Родина" не попадна под обхвата на проверките.

За осъществяването на проверките беше създаден специален наблюдаващ орган - Управляващ комитет (УК), в който влизат като членове представители на КФН и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA), а като наблюдатели - експерти от Министерство на финансите, Българска народна банка и Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA)

Заедно с това беше избран външен консултант, който да подмогне организирането и координирането на проверката - международната консултантска компания Ernst & Young. Самият преглед на активите пък се осъществи от екипите на други 3 независими и международно признати външни компании - KPMG, PricewaterhouseCoopers и HLB. Имаше и четвърта компания - българската "РСМ България", която обаче беше отстранена от КФН заради съмнения за нередности относно документите за някои чуждестранни експерти.

Всяко пенсионно дружество можеше да си избере екип с едно основно условие - до този момент да не е имало отношения с одитора. Така услугите на PricewaterhouseCoopers избраха фондовете на "Доверие", "ДСК-Родина" и "Алианц България", на KPMG се спряха фондовете на "ЦКБ-Сила", а "Съгласие", "ЕнЕн", "Топлина", "Бъдеще", "Съгласие" и "ПОИ" избраха HLB.

Трябва да отбележим, че три от дружествата бяха избрали за своите фондове "РСМ България" - това бяха "Алианц България", "Съгласие" и "ЦКБ-Сила".

Изключването му и организирането на нова процедура може да се посочи като една от вероятните логични причини за забавянето на проверките. Проверката беше започнала на 15 юли, а одиторът беше отстранен в началото на септември, което доведе до удължаване на първоначално определения краен срок от 15 октомври да бъде продължен до 30 ноември. В последствие срокът беше удължаван още два пъти с по 1 месец, поради забавяне при прегледа на балансите при застрахователните дружества.

Какво показаха проверките?

По време на проверката международните експерти работиха в три основни насоки: първо да установят дали активите на пенсионните фондове са налични в банките-попечители, второ да ги оценят в съответствие с Наредба 9 на КФН и трето - да направят проверка по действащите разпоредби и международните счетоводни стандарти за инвестиции в свързани лица.

По първата точка не бяха открити липси - всички активи на дружествата, чиято стойност вече минава 10 милиарда лева и които по закон се държат в банка-попечител, са на мястото си.

По отношение на оценката на самите активи одиторите предлагат корекции в размер на обща стойност за пазара от 32, 940 милиона лева. По-голяма част от тях са предложения за промени в оценката на инвестиционни имоти - общо за 22, 750 милиона лева, а останалата - за промени в оценката на инвестиционни имоти.

С най-големи обезценки е универсалният пенсионен фонд на "Доверие" - 10,9 милиона, които идват изцяло от имоти. На второ е УПФ "Бъдеще" с 4,5 милиона и на трето място са УПФ "ЦКБ-Сила" и ДПФ "Алианц" с по 3,6 милиона лева от корекции на финансови инструменти и недвижими имоти.

Въпреки заложените критерии за оценка от страна на външните екипи, има разминавания в оценката на отделни активи. Така двама одитори могат да оценят различно сходни активи с оглед на собствените си вътрешни методики.

Ето защо ръководителят проекта - Ernst & Young е направил и друга оценка по т.нар. "Процедура за осигуряване на последователност", която е публикувана в крайния доклад. Тя накратко оценява активите по най-благоприятния начин за всяко дружество, за да се уеднакви крайния резултат.

Така се оказва, че извършените оценките по международни счетоводни стандарти и прилагането на принципа на последователност ще доведе до обезценката на активите на дружествата само с 11,2 милиона, което представлява едва 0.1% от всички активи на фондовете. Като при 18 фонда преоценката би следвало да е пожителна стойност и да доведе до увеличение на активите им със 7 млн. лв. - тук са и 3-те фонда управлявани от "ДСК Родина", "Съгласие", "Топлина", "ПОИ", с по два фонда "Алианц" и "Ен Ен", и с по един - "ЦКБ-Сила" и "Бъдеще".

С отрицателна преоценка и след прилагането на принципа на последователността остават девет фонда с общ отрицателна стойност на преоценка в размер на 18,2 млн. лв. В това число са и трите фонда управлявани от ПОК ДОВЕРИЕ с обезценка от 12,8 млн. лв., ДПФ Алианц с - 3,1 млн. лв., два фонда на Бъдеще с - 1,8 и два фонда на ЦКБ-Сила с - 0,4 млн. лв.

За да гарантира коригирането на стойността на активите, от КФН ще изпратят други независими експерти да проверят тяхното осчетовяване. Резултатите трябва да бъдат готови най-късно до 31 март 2017 година.

По третата точка от проверката, а именно тази за свързаните лица, одиторите не са открили нито един случай на нарушаване на действащото законодателство към 30.06.2016г. и след датата на влизането на разширената дефиниция за свързани лица по смисъла на КСО. Има установен само 1 случай на инвестиция на пенсионно дружество в свързано с него лице по смисъла на международните счетоводни стандарти - при "Алианц България".

Сигурността преди всичко

В началото на годината от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, в която членуват всичките 9 компании, публикуваха обобщени данни за инвестициите на всички фондове. Те ясно показаха, че инвестициите, при които потенциално може да има свързани лица не надхвърлят 2 - 3%, тъй като инвестициите на местния капиталов пазар са едва 11.82% от активите на всички фондове - 8.74% в акции на български емитенти и 3.08% в корпоративни, ипотечни и общински облигации.

С разпределението на инвестициите влизащи в обхвата и на стрес-тестовете. В доклада на международните експерти се вижда, че най-предпочитан за капиталовложения е публичният сектор - 53% от всички активи. Това са най-вече емтирани от държавата ДЦК-та. По отношение на предпочитаната валута също се залага на стабилността. 70% от ценните книжа са в евро, 12% в долари и едва 17% в лева.

От всичко казано дотук може да се разбере защо КФН обобщи резултатите за пенсионните дружества като "устойчиви". След проверките на две парламентарни комисии и след току-що приключилите стрес-тестове стана ясно защо няма сериозно основание за съмнение в стабилността на пенсионните компании и парите на бъдещите пенсионери. Както и в контрола от страна на КФН върху поднадзорните й дружества.