От средата на август спадът на пазара на държавни облигации в света се възобнови, доходността им нарасна силно, пише известният финансист и инвестиционен банкер Евгений Коган в свой анализ, публикуван от финансовия портал Imvesting.com. По-специално за 10-годишните облигации нещата стоят по следния начин:
Германия - от 1% до 2,1%
Франция - от 1,55% на 2,72%
Испания - от 2,09% на 3,28%
Италия - от 3,05% на 4,51%
Гърция - от 3,22% на 4,84%
САЩ - от 2,83% на 3,83%
Разликата между 1% и 2,1% в доходността на германските облигации например не изглежда огромна на пръв поглед, но всъщност увеличението е "само" със 110%. А цената на съответните ценни книжа падна с около 15%. За други държави и корпорации "потъването" е същото или по-голямо.
Освен това, посочените цифри са спрямо средата на август. А например в средата на юли доходността на германските облигации като цяло беше на ниво от 0,7%. Тоест ръстът вече е 300%. И намалението на цените, съответно, е с 23-27%.
Защо всъщност положението е (толкова) сериозно?
Разходите за обслужване на дълговете на държавите и големите корпорации се увеличават. В икономика, "напомпана" с дългове, това е много болезнен въпрос. Да, при вече емитирани ценни книжа, за емитентите нищо не се променя. Проблемът обаче е в това, че и правителствата, и корпорациите се налага постоянно да рефинансират стари дългове.
Когато лихвите са нулеви или дори по-ниски, това не е нищо повече от счетоводен проблем. Но когато евтиният дълг се заменя със скъп, и самият дълг нараства в условия на рецесия и дефицитни бюджети, бремето на обслужването на дълга става все по-тежко. И може да стане непоносимо без печатане на пари.
Само в обслужването на дълга ли е проблемът?
Не, не само. Падането на цените на облигациите не е просто известна загуба на средства от ценни книжа. Често висококачествените облигации служат като обезпечение при други финансови операции. Понижението на пазарната стойност на обезпеченията може да доведе до искания за увеличение на резервите в банките или за допълнителни обезпечения от други кредитополучатели. А откъде да се вземат допълнителни средства, когато лихвите се покачват, а качеството на активите в балансите пада?
Финансистът припомня "историята" на фалиралата крупна инвестиционна банка Lehman Brothers, при която скоро преди фалита ипотечните книжа в баланса се считаха за висококачествени и скъпи. Когато започнаха просрочията по ипотеките и падането на съответните ценни книжа, банката не успя да рефинансира задълженията си.
И още по-лошото беше, че фалитът на Lehman предизвика верижна реакция, посочва банкерът. Тогава възникнаха проблеми и при кредиторите, които разчитаха на стабилен паричен поток, без който самите те не можеха да обслужват задълженията си.
Според Коган, сега като че ли историята се повтаря. Облигациите падат и дори "плъзнаха слухове" за проблеми в банки като Credit Suisse и Deutsche Bank. Ситуацията е сериозна и може да предизвика значителни колебания на световните пазари, смята финансистът.
Какво могат да направят централните банки?
Проверен способ при посочените обстоятелства е печатането на пари. Всъщност Bank of England вече се готви за това. Но сега не е 2012 година, когато имаше опасения за дефлация, отбелязва Коган.
Потребителите сега страдат от рекордните увеличения на цените и енергийната криза. Спасяването на финансовия сектор почти сигурно би довело до още по-голям хаос в реалната икономика. Това е труден избор за централните банки.
Великобритания всъщност направи своя избор - по-важна е стабилността на дълговия пазар.
"Изглежда, че много скоро и на ЕЦБ може да се наложи да се включи в процеса на стабилизиране на дълговия пазар. Въпросът е - кога ще дойде редът на Фед?", обобщава финансистът.
USD
CHF
EUR
GBP
