Дебатите в Народното събрание по приемането на промените в данъчните закони постави отново на дневен ред въпроса с прогресивните данъчни ставки върху доходите на физическите лица. Именно това е най-важното предложение на депутатите от БСП, които изрично подчертаха, че те не засягат корпоративното данъчно облагане. Предложението на БСП, което бе отхвърлено от Парламента, бе за месечните доходи на гражданите до 3900 лева включително, сегашната ставка от 10% да бъде запазена.
За превишението на месечните доходи от 3900,01 до 6000 лева включително депутатите поискаха данъчната ставка да е 15%, за по-високи доходи в частта от 6000.01 лева месечно до 9000 лева включително тя да е 20%, а за превишението на доходите над 9000 лева да е 25 процента. При такава схема човек с месечни доходи от 5 хил. лева например ще плаща данък 555 лева, а не 500 лева както досега. При попадне на дохода в по-високата група - например, ако той е 8000 лева на месец, дължимия данък, по скалата предлагана от БСП, ще е 1105 лева, а не 800 лева, както е в момента.
Застъпниците на такава прогресивна скала твърдят, че с нея ще борят социалните неравенства, тъй като тя не засяга 2.5 млн. данъкоплатци, чиито месечни доходи са под 3900 лева, а по-високите данъчни ставки и респективно завишаването на плащанията ще засегнат 125 хиляди граждани. Дават се примери, че в повечето развити държави от ЕС работи именно такова подоходно облагане. Последното е вярно, но е добре да се знае, че в тези държави над 80% от реалните доходи на населението са обхванати от данъци. Нещо повече там данък се дължи и се плаща дори и върху пенсиите - например в Германия, Франция, Холандия, Испания и Португалия, како върху тези доходи се плаща и здравно-осигурителна вноска. А в България как е? Няма да говорим дали у нас пенсиите трябва да се облагат или не. Но универсалния принцип е че всички доходи трябва да се облагат.
Важен е следния въпрос: колко от реалните доходи на населението у нас се облагат с данъци? Ако са повече от 50%, защо тогава мярката 60/40 след облекчаването й на 80/20 е реализирана едва на 40% след близо 8 месеца на нейното действие? Мярката за достъп на гражданите, пострадали от кризата с COVID-19, до безлихвените заеми е ползвана на още по-малък процент от капацитета си. Отговорът е: защото голяма част и от гражданите и от фирмите не могат да докажат спад на доходите заради кризата, тъй като преди нея не са обявявали по-голямата си част от тях. Укривали са ги от данъчните власти. Цялото това обяснение има пряка връзка с дебата за прогресивния данък, защото показва, че има огромен потенциал за увеличаване на данъчните приходи по линия на затягане на данъчната дисциплина на населението и на бизнеса. И докато този потенциал не бъде изчерпан е ненужно и дори вредно за хазната и обществото да се преминава към прогресивно облагане.
Преминаването към прогресивно облагане в настоящата ситуация може би ще доведе до увеличаване на приходите на хазната в рамките на една, най-много две данъчни години. След това обаче ще последва неминуем и дългогодишен спад до нива, които ще са под тези от преди въвеждането на прогресивното облагане. Причината е, че хората с месечни доходи над 3900 лева ще се стремят да укрият такава част от тях, която ще им позволи да попаднат в групите с по-ниска данъчна ставка. Как ще стане това ли? Ами например, ако вземате по трудов договор 3500 лева и допълнително от наеми получавате 800 или 1000 лева на месец, дали ще обявите пред данъчните доходите си от наеми? Едва ли. Същото важи и за други доходи, които не са по трудов договор. И така хора, които сега плащат месечно данъци върху 5000, 6000 или 7000 лева ще се опитат да ги плащат върху не повече от 3900 лева. А това ще има негативен ефект не само върху данъчните приходи, но и върху проходите от здравни и социално-осигурителни вноски. И в крайна сметка ще пострадат не толкова богатите, колкото приходите в хазната, от които се финансират мерките и програмите за бедните и за пенсионерите. Това ще е ефекта от въвеждането на прогресивния данък върху доходите на гражданите у нас.
Предложението на БСП доходите на лицата до 26 години да не се облагат въобще не заслужава коментар. Първо, защото справедливото и неутрално прилагане на данъците изисква всички доходи да се облагат и второ, защото то противоречи на пропагандираната от БСП политика за намаляване на социалните неравенства.
Третото предложение на БСП за всяко дете до 18 години родителите му да ползват данъчно облекчение под формата на намаляване на годишната облагаема основа с 6000 лева, заслужава внимание. Дори трябва да се помисли за въвеждането му, макар с по-малък размер на облекчението. То е добро, защото е стимул за повишаване на раждаемостта, именно в семейства където родителите работят и получават доходи, които се облагат с данъци. За пълната неутралност на подобна мярка тя трябва да е процент от облагаемата данъчна основа (това са доходите върху, които се плащат данъците), а не абсолютна сума, но това са детайли, които могат да бъдат изчистени. Въпросът е че покрай общия негативизъм на управляващите към предложенията на БСП за промени в облагането на гражданите, и това предложение за данъчно облекчение, бе отхвърлено