Прав е финансовият министър Владислав Горанов, когато твърди, че по какъвто и да е начин да бяха поднесени промените в чл. 29 на Закона за БНБ, засягащи фиксирания курс на лева спрямо еврото, те неминуемо щяха да станат обект на остри и в много отношения спекулативни дебати. И това е така, защото подобен текст в най-пълна степен засяга единствения недосегаем за момента за политиците актив - спестяванията на хората.

Фиксираният курс ги пази от валутна обезценка. Но след като Горанов е убеден в неизбежността на такива дебати, много по-честно щеше да бъде към цялото общество въпросната поправка да мине през парадния вход на Народното събрание, като изменение и допълнение в Закона за БНБ, а не както сега като допълнение в преходните и заключителни разпоредби на Валутния закон.

Още повече, че по думите на управителя на БНБ Димитър Радев необходимостта от това изменение е станала ясна още в края на миналата година. И след като това е така, кое наложи поправката да се внася между двете четения на Валутния закон? Всички тези на пръв поглед необичайни нормотворчески действия създават усещането за нещо нередно и напластяват недоверие към действията на управляващите. А имено доверието е най-важният елемент, когато говорим за национална валута. Но да оставим този детайл настрана.

По-важното в случая е наложителна ли е тази поправка, какви рискове носи тя и колко голяма е вероятността тези рискове да се сбъднат.

Няма спор, че поправката е наложителна. Тя въвежда в българското законодателство задължителните европейски правила и процедури за приемането и престоя на една страна в обменно валутния механизъм ERM II. "Тази правна рамка съдържа основно два акта - Резолюция на Европейския съвет за валутния механизъм и Споразумение на централните банки за валутния механизъм", обясни управителят на БНБ Димитър Радев.

По въпросните правила и процедури в ERM II от 1997-а насам са влезли всички държави, които са станали членове на еврозоната след Гърция. Те не могат нито да бъдат променени за нас, нито да бъдат заобиколени. С други думи въпросната поправка е необходимост.

Тук идва друг въпрос, свързан с евентуалните заплахи за Валутния борд. Истина е казаното от управителя на БНБ и от министъра на финансите, че поправката не заплашва механизма на Валутния борд, който подържа съотношението на фиксирания курс на лева към еврото. Но е истина също така, че тази поправка дава право на страните от Еврогрупата и ЕЦБ да определят курса на лева спрямо еврото при влизане на страната ни в ERM II и във всеки един друг момент от времето на двугодишния ни престой във валутно-обменния механизъм. Като забележете, всяко решение за девалвация на лева стартира двегодишния брояч на срока отначало.

Тук идват декларациите, направени от финансовия министър и от управителя на БНБ, че те ще защитават на всяка цена и с всички средства сегашното ниво на фиксиране на курса. "Няма промяна в позицията на БНБ и на Министерството на финансите, която се поддържа от много години, че до присъединяването на страната ни към еврозоната фиксирания курс на лева към еврото и режима на Валутен борд няма да претърпят изменения. Тази тема никога не е поставяна като въпрос през вече тригодишния период, в който ние преговаряме за членство в ERM II", заяви Димитър Радев.

"България ще влезе в еврозоната със сегашния фиксиран валутен курс и Валутният борд ще падне, след като лева бъде заменен с евро. Нищо друго няма да се случи и на нищо друго няма да се съгласи нито един финансов министър", категоричен бе Горанов. Още повече, че Радев увери, че решенията за това с какъв курс влизаме и евентуално след това за промяната му се вземат с консенсус от комитета, в който са страните от Еврогрупата, ЕЦБ и България.

Като всички страни, в това число и нашата, са с два гласа - на министрите на финансите и на управителите на централните си банки. Което е добре, защото без наше съгласие нищо не може да се промени. Дали? Сигурно така са си мислели и управителят на националната банка и министърът на финансите на Словакия, но са били принудени на три пъти, докато стоят в ERM II, да приемат промяна в курса, при който кроната се е движела в коридор спрямо еврото.

Не се съмняваме в родолюбивите намерения и високите професионални качества на сегашния министър на финансите и на управителя на БНБ, но близкото минало е показало, че много често желанието и умението на българските политици и финансисти са се оказвали недостатъчни, за да защитят българския национален финансов, икономически, обществен и какъв ли не друг интерес пред големите братя от ЕС. А в еврозоната са най-големите и най-несговорчиви братя.

Освен това, след една година ще има избори и за Народно събрание - разбирай за правителство и за нов управител, че и за двама подуправители на БНБ. Къде е гаранцията, че отново интересите ни в тази високопрофесионална област ще бъдат защитавани от достатъчно съвестни и способни хора?

А в този случай интересът е критично огромен, защото става дума за парите на цяла България - не само на държавата, не само на големите корпорации или на малките и средни предприятия, а на цяла България и най-вече за спестяванията на гражданите.

На следващо място трябва да се запитаме, ако влезем в ERM II, в каква среда ще работим? В благоприятна или във враждебна, където ще ни следят на всяка стъпка, че и динени кори ще се опитват да ни подлагат? Ако средата бе благоприятна, страните от Еврогрупата нямаше да ни изнудват през 2018-а да се съгласим с налагането ни на нови, по-тежки правила за влизане в ERM II.

И така. Големият въпрос тук е доколко сме сигурни, че 100% можем да отстоим сегашния фиксиран курс при една по агресивна интервенция на Еврогрупата за неговата промяна. Ако имаме дори и 5% съмнения, че може да се огънем, пред управляващите и БНБ трябва да имат парламентарна бариера, която да не им позволи да приемат евентуална промяна на фиксирания курс. И тази бариера трябва да е законова. Как точно да изглежда тя, е работа в компетенцията на юристите от Народното събрание. Но трябва да я има, за да са спокойни българите за своите пари.