Пенсионните системи в повечето европейски страни са изправени пред предизвикателства от мащаб, невиждан в историята на пенсионното осигуряване. В по-голямата си част, изградени на разходно-покривен принцип, те се финансират преимуществено от осигурителните вноски на работещите в момента. Протичащите процеси на застаряване на населението, породени от ниска раждаемост и растяща продължителност на живота водят до натиск върху пазара на труда, където излизащите от него осезаемо започват да надвишават тези, които се включват. Ефективността на една пенсионна система се оценява основно по три показателя: доколко устойчива е във времето (т.е до каква степен осигурителните вноски, плащани от работещите са достатъчни за финансиране на пенсиите), справедлива ли е спрямо различните поколения, (т.е осигурителните вноски, които плаща едно поколение приблизително равни ли са на плащанията, които получава) и осигурява ли адекватни пенсии (адекватността обикновено се възприема като възможност на пенсионната система да финансира приблизително 70-75% от предпенсионния доход на едно лице). Три критерия, които ако бъдат нарушени, рано или късно следва криза, чийто мащаб е толкова по-голям, колкото повече са натрупалите се изкривявания през годините и броя хора, разчитащи на плащания от държавата.
По отношение на всяко едно от условията разходно-покривните системи трудно могат да издържат в средносрочен период поради обстоятелството, че финансиращите системата стават все по-малко. Осигурителните вноски, превеждани от работещите в момента, не са достатъчни за покриване на пенсионните плащания в повечето европейски страни, а финансирането на растящите дефицити с дълг или с трансфер от държавния бюджет не идва като безплатен подарък от правителствата. Поемането на допълнителен дълг не може да се разглежда като реалистична възможност, поради значителната задлъжнялост на всички страни от ЕС, голяма част от които отдавна не изпълняват Маастрихтския критерий за присъединяване към Еврозоната - поддържане на съотношение публичен дълг - брутен вътрешен продукт по-ниско от 60%. В ситуация на растящи лихви, обслужването и на настоящите дългове е проблематично, камо ли акумулирането на нови с илюзорната надежда, че бъдещото поколение някакси ще успее да се справи. Оставяме настрани въпросът, доколко морално е това спрямо тези, които тепърва навлизат на пазара на труда.
Финансирането с трансфер на средства от държавния бюджет също си има цена, основната част от която отново се плаща от онези, които се очаква да работят в следващите десетилетия. Отделянето на все по-голям дял от националния доход за финансиране на текущо потребление има имплицитна цена, която се проявява най-вече в по-ниски темпове на растеж на икономиката. За разлика, например от инвестициите в образование и инфраструктура, които се считат за основни предпоставки за по-висок ръст и доход в бъдеще, финансирането на пенсионната система води единствено до по-високо текущо потребление, но не и до разширяване на възможностите пред икономиката в средносрочен период. Разходно-покривните пенсионни системи в повечето европейски страни започват да усещат последиците от неблагоприятните демографски тенденции и това е основната причина за протичащите почти навсякъде процеси по увеличаване на възрастта за пенсиониране и ограничаване на достъпа до системата. Параметричните реформи трябва да се прилагат последователно, ако се търсят дългосрочни резултати от тях.
За съжаление този тип системи са изправени и пред значителен политически риск, като желанието на определени политици да се харесат на избирателите си, ги кара често да предприемат действия, които в дългосрочен план могат да поставят в опасност не само финансовата стабилност на пенсионната система, но и на публичните финанси като цяло. Освен параметрични, в редица страни протичат и структурни реформи, като целта е да се засили ролята на капиталовия компонент в осигуряването. Капиталовите стълбове са или задължителни елементи от пенсионната система или държавата прилага силно стимулиращи политики, така че да накара хората да спестяват допълнително. Този тип системи не са имунизирани от неблагоприятните демографски тенденции, но негативното влияние върху тях е многократно по-слабо от това, което се усеща върху разходно-покривните. Добре развит капиталов елемент в осигуряването допринася значително за по-висока оценка за устойчивост на пенсионната система в дългосрочен период. Не случайно в класацията за устойчивост на пенсионните системи водещи са тези на Нидерландия, Дания и Австралия[1], където основната част от пенсията се получава от фондове, опериращи на капиталово покривен принцип.
Българската пенсионна система не прави изключение от общите тенденции в Европа, но за съжаление, негативните демографски процеси у нас се подсилват от значителния темп на емиграция, който допълнително отслабва възможността за адекватно финансиране на разходно-покривния стълб. Непрекъснато увеличаващите се изисквания за възраст и осигурителен стаж са в ход от години, а неадекватността на пенсионните плащания едва ли се нуждае от коментар. Държавната пенсионна система не отговаря на нито един от критериите за ефективност, споменати в началото. Неустойчива във времето и несправедлива спрямо отделните поколения, тя успява да осигури размер на пенсиите под 50% от предпенсионния доход, дори след последните увеличения. Политическият риск, на който е изложена също не е за подценяване - достатъчно е да се види само, че най-значимото увеличение на пенсионните плащания стана в исторически най-нестабилната политическа обстановка в страната - време, в което всяка една от партиите прави опити да се хареса на избирателите си, без да обръща внимание на дългосрочните ефекти от взетите решения.
Пенсионерите, без съмнение, са най-атрактивната група гласоподаватели, поради своята многочисленост. Финансирането на пенсиите у нас отдавна е загубило връзка с осигурителния принос, а средствата събирани посредством осигурителни вноски тази година ще покрият по-малко от половината разходи за пенсии на държавното обществено осигуряване (ДОО). В тази ситуация остават на разположение дълговото финансиране и/или отклоняването на повече средства, събирани посредством данъци. Както вече стана въпрос, цената за всичко това се плаща от онези, които още не могат дори да гласуват. Поемането на допълнителен дълг е все още възможно поради благоразумната фискална политика, следвана през всички години от въвеждането на валутния борд до сега. Влизането в дългова спирала обаче може да стане изключително лесно, имайки предвид и вече приключилия десетилетен период на ниски лихвени проценти. Това ще принуждава българското правителство да отделя все повече средства за рефинансиране на стари задължения и акумулиране на нови през следващите години.
В подобна среда основният въпрос е: има ли изход? Българската пенсионна система е тристълбова, като капиталовите стълбове продължават да бъдат възможност, която трябва да бъде запазена и допълнително укрепена през следващите години. Причините за това са поне три: първо, силната връзка между осигурителния принос и размера на пенсионното плащане. В обстановка, в която всеки лев за системата е ценен, от първостепенно значение е осигурените лица да виждат и съзнават, че плащането на осигурителните вноски наистина има значение за размера на бъдещата пенсия. В капиталовите стълбове това е повече от очевидно. В разходно-покривната система тази връзка не само бе разрушена през годините, но дори напротив, лицата получиха силен стимул да се осигуряват на минимален осигурителен доход, тъй като след това получават пенсия, съпоставима с тази на лица осигуряващи се цял живот на среден доход. Въстановяването на правилните стимули е наистина важно за устойчивостта на всяка система. Включването на по-голям капиталов елемент може да допринесе това да се случи, по-бързо от всяка друга реформа.
Второ, постепенното прехвърляне на по-голяма тежест от финансовото бреме по плащанията на пенсии върху втория и третия стълб трябва да бъде търсен ефект от държавата. Това е възможност, която не трябва да се пропуска, предвид неблагоприятните перспективи пред разходно-покривния стълб. За част от осигурените ще бъде невъзможно да постигнат натрупвания позволяващи им да получат пожизнено плащане от пенсионния си фонд, но приоритет номер едно трябва да бъде процентът на тези хора да намалява с годините. Абсолютно нелогично звучи лицата с най-големи натрупвания да продължават да имат стимул да се прехвърлят в разходно-покривната система - тенденция, която, ако продължи само ще усилва натиска върху бюджета на ДОО без това да е необходимо. Трето, продължилият повече от десетилетие период на нулеви и дори отрицателни лихвени проценти безвъзвратно отмина. Времето на "лесните" пари приключи, а вероятността лихвите да се задържат високи в следващото десетилетие е голяма.
Стимулирането на допълнителни спестявания в икономиката ще бъде от изключително значение за осигуряване на ресурс за инвестиции в близките години. Насочването на по-голяма част от средствата, акумулирани в пенсионни фондове към печеливши проекти в местната икономика също трябва да бъде преследвано, като приоритетна цел. Развитието на капиталовите стълбове може да се окаже спасително за част компаниите от реалния сектор, чиито достъп до ресурс се очаква да стане далеч по-труден от това, на което бяха свикнали през последните години. Въпросите за пенсионната система и икономиката, като цяло не търпят отлагане. Ако е налице наистина загриженост какво се случва с тях, политиците трябва да се замислят сериозно върху всеки един от елементите, които съставляват осигуряването за пенсия у нас. Финансирането на адекватни доходи в годините на заслужен отдих и снижаването на рисковете пред публичните финанси у нас минава през укрепване на капиталовите стълбове, а не през тяхното неглижиране.
[1] Според изследване на Mercer and Monash Business School обхващащо 37 пенсионни системи по света, проведено през 2019 год.
USD
CHF
EUR
GBP
