Когато администрацията на Министерството на финансите въведе правила за акредитация на журналистите, които отразяват работата му, аргументът бе, че на пресконференциите на финансовото ведомство се обсъждат професионални теми, а на политическите въпроси министърът на финансите ще отговаря в Министерския съвет. Явно изявленията на Асен Василев в Министерския съвет по повод изпълнението на бюджета ще бъдат доста по-чести от тези в Министерството на финансите. Само пред политически репортери безкритично могат да минат изявленията, които финансовият министър направи в Министерския съвет след последното заседание на правителството. Изявленията му, че правителството е заварило 1.2 милиарда дефицит а сега (в края на юли) е на половин милиард излишък принципно са верни. Но това е констатация на фактическо състояние. Твърдението, че за последните 60 дни благодарение на усилията на новите ръководства на НАП и Агенция "Митници" са успели да съберат около 2 млрд. лв. повече приходи, отколкото държавата направи разходи, също са принципно верни. Но това не значи, че при сегашната правна рамка старите ръководства нямаше да съберат същите приходи, ако не и повече. Защото, ако излезем от сферата на политическите декларации и се върнем на терена на безпристрастните числа ще видим, че тези увеличени по думите на финансовия министър приходи е доста спорно да се обвързват с някакви извънредни успехи на новите ръководства на приходната администрация.

Ще се опитаме без политически аргументи да разгледаме сегашната ситуация на държавната хазна. За целта ще ползваме наличните статистически данни като направим сравнение между месеците май и юни. За юли все още имаме само прогнозите на Министерството на финансите.

За юни, когато бе изтрит съществуващия до началото на този месец дефицит от 1.17 млрд. лева, ведомството на Асен Василев дава следната информация: "приходите, помощите и даренията по Консолидираната фискална програма (КФП) към края на юни 2023 г. са в размер на 31 404,0 млн. лв. Постъпленията нарастват с 3 156,1 млн. лв. (11,2 %) спрямо отчетените към юни 2022 г. Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 24 580,4 млн. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 2 341,4 млн. лв. (10,5 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година".

За предният месец - май, в бюджетната статистика на същото това министерство пише: "за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет приходите, помощите и даренията по Консолидираната фискална програма (КФП) към края на май 2023 г. са в размер на 24 922,5 млн. лв. Постъпленията нарастват с 2 073,0 млн. лв. (9,1 %) спрямо отчетените към май 2022 г."

Ще кажете: Ето го ефекта от работата на новото ръководство на данъчната администрация - само за един месец ръст на приходите с цели 2.1 процентни пункта. Само че това само на пръв поглед е вярно, защото както пише в същата тази статистика на финансовото ведомство за май: "Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 19 795,5 млн. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 2 027,1 млн. лв. (11,4 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година".

С други думи, безпристрастната статистика на самото финансово ведомство показва, че през последния месец на дейността на служебния кабинет - май, ръстът (следователно и събираемостта) на данъчните и осигурителни приходи (11.4%) е по-висок , отколкото през първия месец - юни, от работата на редовното правителство, когато той е бил 10.5 процента. Впрочем според прогнозите на самото финансово министерство за юли очаквания ръст на данъчните приходи - 10.5%, също са по-ниски от тези през май.

На фона на тези данни е меко казано манипулативно да се твърди, че финансовият резултат на бюджета се е подобрил благодарение на двумесечните усилия на новите ръководства на приходните администрации.

На какво обаче тогава се дължи стопяването на близо 1.2 млрд. дефицит и излизането на хазната на излишък? Ами на неданъчните приходи . За месец май техният годишен ръст е 4.5%, докато за юни той е 22.4%, а за юли по прогнози - 21.9 процента. Както пише самото ведомство на Асен Василев за юни: "Неданъчните приходи са в размер на 5 620,8 млн. лв. (ръст от 1 029,5 млн. лв., 22,4 % спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. През месец юни постъпиха приходи (в размер на 384,5 млн. лв.) от Европейската инвестиционна банка (бел. ред - ЕИБ) по проектите, финансирани от Модернизационния фонд. Подкрепените проекти са в областта на производството на електроенергия от възобновяеми източници, модернизацията на енергийните мрежи и енергийната ефективност. Получени са средства за финансиране на модернизирането на електроразпределителната мрежа в България с цел ускорена електрификация на транспорта, внедряване на решения за акумулиране, декарбонизация и децентрализация на потреблението и производството на електрическа енергия. Модернизационният фонд се финансира чрез постъпленията от търговете за квоти за емисии от схемата на ЕС за търговия с емисии, като неговата цел е да се подпомогне преходът към неутралност по отношение на климата в десет държави от ЕС с по-ниски доходи".

Като се има предвид, че от дивиденти на държавните фирми за същия този период държавата е получила 407.3 млн. лева, излиза, че над три четвърти (76.56%) от отчетения за юни ръст на неданъчните приходи се дължи на дивидента и на приходите от ЕИБ.

Всеки сам може да се замисли и да си отговори на въпроса какво отношение към неданъчните постъпления, които не са мита и акцизи, имат ръководствата на приходните администрации, без значение дали става дума за старите или новите шефове.

Като стана дума за приходните администрации, някои данъчни резултати, също дават повод за съмнения по отношение на хвалебствията на Асен Василев от сорта на "те парите винаги са били там, просто е трябвало да бъдат събрани".

Данните за май и юни показват, че наистина данъчните приходи винаги са били там и винаги са били събирани. Като съществени разлики в ръста на данъчните приходи (тези в Държавния бюджет, а не в КФП) между месеците май и юни почти няма. Според министерството на финансите за май: "Размерът на данъчните постъпления по държавния бюджет към май 2023 г. е 12 245,5 млн. лв. В сравнение със същия период на 2022 г. постъпленията в групата нарастват с 484,4 млн. лева (4,1 %)"

За юни същото това ведомство пише следното: "Размерът на данъчните постъпления по държавния бюджет към юни 2023 г. е 15 612,0 млн. лв. В сравнение със същия период на 2022 г. постъпленията в групата нарастват с 649,9 млн. лева (4,3 %)".

Вижда се, че постигнатия резултат от успешните едномесечни усилия на новото ръководство на НАП и Митниците са ръст от 0.2 процентни пункта. Но ако се вгледаме в структурата на самите данъчни приходи и "тези успешни" усилия стават съмнителни.

В анализите си и за май (при служебното правителство) и за юни (при редовното) Министерството на финансите признава, че основната причина за ръста на данъчните приходи в Държавния бюджет са преките данъци и по специално Данъка върху доходите на физическите лица.

"Приходите в групата на преките данъци са в размер на 4 939,7 млн. лв. Съпоставени със същия период на предходната година постъпленията нарастват с 634,9 млн. лв. (14,7 %).

Повишението се дължи основно на по-високите постъпления от ДДФЛ, които нарастват с 365,2 млн. лв. (14,7 %) на годишна база", се казва в юнския анализ на ведомството на Асен Василев. А между другото за май ръста на приходите по ДДФЛ 14.6 процента. Излиза, че героичните едномесечни усилия на новите ръководства на приходните агенции са осигурили увеличение на ръста по този данък с цели 0.1 процентни пункта. Друг е въпросът, че отчетените увеличения и за май и за юни нямат трудно могат да се обвържат с някакви извънредни усилия на приходните администрации. Иначе защо от трудови договори ръста на данъчните приходи за май е 17.6%, а за юни 17.5%, а по извън трудови правоотношения е само 2.3% за май и 2.2 процента. Къде е скрития от данъчните доход в трудовите договори или в извън трудовите правоотношения (граждански договори, свободни професии и еднолични търговци)?

За трудовите договори откъдето идва високия ръст по ДДФЛ всичко е ясно. Там основен фактор за него са ръста на минималната работна заплата, увеличението на заплатите в редица бюджетни сектори и недостига на работна ръка, която кара частния бизнес постоянно да вдига възнагражденията в редица сектори. Евентуалните допълнителни усилия на данъчната администрация за повишаване на събираемостта нямат нищо общо с тези процеси.

А как да оценим данъчната администрация при новото й ръководство когато говорим за косвените данъци - ДДС, акцизи и мита. За юни там е отбелязан спад спрямо май. През май годишното намаление в приходите по тези данъци е било 0.2%, докато през юни - 0.9 процента. Голям "успех" за един месец дейност при новия (редовен) кабинет. Само, че в случая данъчните не могат да бъдат винени, защото свиването идва от конюнктурата на международните пазари - рязко намалелите за една година цени на основните вноски стоки в България. Поради тази причина свиването на приходите от косвени данъци е от ДДС от внос - с 9% за май и с 12.8% за юни и от мита - с и от акцизи - с 21.8% за май и с 24% за юни. Като успех на новото ръководство на приходните администрации може да се отчете ръста за един месец с близо 5.1 процентни пункта на приходите от ДДС от сделки в страната. Но номиналната стойност на юнския ръст от 7.3% по това перо - 305.5 млн. лева, не може да компенсира спада на приходите по ДДС от внос, който е 430.6 млн. лева.

От всичко записано до тук се вижда, че значителното подобряване на бюджетното салдо през юни няма нищо общо с новите ръководства на приходните агенции. То се дължи на съвсем други фактори, заради които неколкократно сме поставяли въпроса доколко подобна структура на приходите и на бюджетното салдо е устойчива и дали в средносрочен план ползите от нея са повече от вредите.