От втората половина на XX в. насам е много популярно да се правят мрачни прогнози за бъдещето на околната среда, в които апокалипсисът настъпва по разнообразни начини заради човешката дейност. Тази тенденция не е изчезнала. През миналата година представителят в Сената на САЩ Александра Окасио-Кортес например каза, че светът щял да свърши след 12 години.

Това едва ли ще се случи. Всъщност според някои прогнози светът трябваше да свърши в екологична катастрофа и през 2020 г. И докато настоящата година със сигурност може да бъде обвинявана за много неща, ето подредбата на десетте климатични прогнози, които не се случиха през тази година, направена от Тайлър О"Нийл за PJMedia.

Освен тях ще видим и някои примери за климатични цели, най-вече от развиващите се страни, които се разминават значително с действителността.

Средната температура на Земята ще нарасне с 3 градуса по Целзий

През 1987 г. ученията Джеймс Хансен от Goddard Institute for Space Studies към NASA излезе с прогноза, според която до края на 90-те години средната глобална температура ще се покачи с "между 1,5 и 1 градуса по Целзий".

"А в рамките на между 15 и 20 години Земята ще е по-топла, отколкото някога е била през изминалите 100 хил. години", смяташе Хансен. "Към края на 2020 г. ще средната температура ще се е покачила с около 3 градуса, а в екстремните си крайности тя ще е даже по-висока."

Това обаче е неточно, при това - в пъти. Всъщност данни, цитирани от климатолога към NASA Рой Спенсър, показват, че 1987 г. до днес средното покачване на глобалната температура е от 0,64 градуса по Целзий. Данните на National Oceanic and Atmospheric Association показват даже още по-ниска стойност - 0,5 градуса по Целзий за изминалите 33 години. Това прави прогнозата на Джеймс Хансен неточна с шест пъти спрямо действителността.

Глобалните емисии

През 1978 г. в престижното научно списание Science беше публикувана прогноза на учения от Университета на Вашингтон Минзи Стуивър, според концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата ще се удвои до 2020 г.

"Научаваме, че ако настоящите тенденции продължат да се наблюдават и икономиката остане единственият ограничител на експлоатирането на изкопаемите горива, концентрациите на въглероден диоксид във въздуха ще се удвоят до 2020 г.", се посочва в нейното предвиждане. Но тя не се ограничава единствено с него: "Между 40 и 80 години, след като бъде постигнат пикът на използването на изкопаеми горива, който ще се случи около средата на XXI в., концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата ще е 10 пъти над сегашното си равнище."

Както и своя колега от NASA, Стуивър е много далеч от действителността. Данните на National Oceanic and Atmospheric Association (NOAA) сочат, че към 1978 г. концентрацията на въглероден диоксид във въздуха е била 335 частици към милион. През февруари тази година, когато хората още не бяха затворени в къщите си, т.е. трафикът по всички възможни канали беше изключително интензивен, тази стойност, отново според данните на NOAA, беше 413 части за милион. Това е ръст от около 23%, т.е. Стуивър се е разминала с реалността само с пет пъти.

Емисиите от Индия и Китай

През декември 2009 г. Springfield News-Leader предаде, че Индия и Китай обещават да понижат емисиите си до 2020 г. "Развиващият се свят, за пръв път в историята, предлага собствени алтернативи за действие - не директно понижение на емисиите, а проекти за чиста енергия и други стъпки, с които да спре растежа им."

Китай е особено амбициозен - страната е искала да понижи емитираните газове с между 40 и 45% в сравнение с 2005 г. При Индия целта е по-умерена - между 20 и 25%.

Това обаче изобщо не се случва. Всъщност от 2005 г. досега и двете страни отделят значително повече емисии. Според данните на Световната банка емисиите на Индия през 2005 г. са били 1,2 млн. килотона въглероден диоксид и 2,4 млн. килотона през 2018 г., която е последната година, за която има данни. Тоест тя е регистрирала двукратен растеж за тринадесет години.

При Китай темпът на покачване е по-умерен - от 5,9 млн. килотона до 9,9 млн. килотона през 2016 г.

Без сняг на връх Килиманджаро

През 2001 г. The Vancouver Sun излезе със заглавна статия, озаглавена: "Снегът на връх Килиманджаро ще изчезне до 2020 г."

"С настоящия темп на топене на ледовете, между 2010 и 2020 г. целият сняг от върха ще изчезне", коментира геологът от Ohio State University Лони Томпсън. "Нещо повече, това е консервативната прогноза."

Същата прогноза е представена и във филма на Ал Гор от 2006 г. An Inconvenient Truth.

През февруари тази година обаче The Times of London доказа, че нищо подобно не се случва. Всъщност изданието излезе със заглавието: "Силата на снега на Килиманджаро опроверга мрачните прогнози на Ал Гор" ("Staying power of Kilimanjaro snow defies Al Gore"s gloomy forecast.")

"Снегът определено се превръща в тема на разговор за клиентите ми", казва Метли Суай, собственик на компанията за трекинг Just-Kilimanjaro, пред вестника. "Много хора си поставиха за цел да покорят върха, защото са повярвали на Ал Гор, че снегът на него ще изчезне, но когато дойдат тук откриват, че всъщност има много сняг."

Покачването на морското равнище в Слънчевия щат

Според изданието Miami Herald от 1986 г., което цитира Джим Титус от Агенцията за опазване на околната среда на САЩ, към 2020 г. щатът Флорида ще е залят от 2 фута вода или от почти 61 см.

Читателят едва ли ще се изненада вече, че и тази прогноза е напълно неточна. Нивото на водата във Вирджиния кей, Флорида, наистина е нараснало, но само с 9 см, според данните на NOAA. Това означава, че Титус е начертал 7 пъти по-мрачна прогноза от действителността.

Хората ще забравят какво представлява снегът

Вече видяхме, че някои спекуланти прогнозираха, че снегът на връх Килиманджаро ще изчезне. Но през 2000 г. старшият учен в климатичното подразделение на University of East Anglia в Англия Дейвид Вайнър отиде много стъпки по-далеч като предсказа, че зимните снеговалежи ще се превърнат в "много рядко и вълнуващо събитие".

"Децата просто няма да знаят какво е снегът", заявява той пред The Independent.

Според него все пак от време на време ще има тежки снеговалежи, а британците няма да са подготвени за тях, когато те се случват. "Наистина ще сме неподготвени. Вероятно до 20 години снеговете, когато валят, ще пораждат истински хаос."

Това въобще не е вярно. Всъщност снегопочистващата техника и днес има много работа през зимата в Англия и Шотландия. В началото на декември 2020 г. в някои региони на Шотландия снегът вече беше над 10 см, а от Traffic Scotland успокоиха населението, че разполагат с флотилия от 213 машини за прочистване и опесъчаване.

Икономиките на тихоокеанските островни държави ще са сринати

През октомври 2000 г. от Greenpeace излязоха с доклад, според който глобалното затопляне "може да породи колосален икономически срив на над 13 малки държави в Тихия океан до 20 години." Причината за това - заради глобалното затопляне кораловите рифове ще бъдат унищожени, което ще съсипе риболова и туризма в региона.

"Според нашия най-тежък сценарий, към 2020 г. някои страни в Малайзия ще загубят между 15 и 20% от БВП или по между 1,9 и 2,3 млрд. щатски долара, а много страни от Полинезия ще пострадат още по-тежко и ще изгубят по между 4 и 5 млрд. долара заради измененията на климата."

Според оценката на организацията, най-застрашените страни в региона са Тувалу и Кирибати, следвани от Островите Кук, Палау, Тонга и Френска Полинезия.

Данните на министерството на финансите на Тувалу обаче показват коренно различна картина: "Приходите, събрани от такси от рибарниците, нараснаха от почти 10 млн. австралийски долара през 2012 г. до 13,6 млн. австралийски долара през 2014 г. От тогава до днес те се увеличиха до над 30 млн. долара."

"Бюджетът за 2019 г. показва, че Тувалу се е радва на безпрецедентните шест последователни години на икономически растеж заради увеличаването на приходите от лицензи за риболов и инфраструктурните проекти, финансирани и управлявани от партньорите за развитието ни", твърдят от министерството.

Кирибати също се радва на здравословен темп на растеж на БВП през последните пет години. Както много други прогнози за климатичен армагедон, икономическият срив на тихоокеанските страни не се случи.

Глобални конфликти и ядрена война

През 2004 г. The Guardian цитира прогноза на министерството на отбраната, според която климатичните промени ще са най-голямата заплаха за националната сигурност на САЩ. Измежду другите катаклизми, докладът предвижда ядрена война, икономически конфликти за ресурси и наводняване на европейските градове до 2020 г.

Според Пентагона мир се постига, когато ресурсите се увеличават или населението измира. "Но подобни периоди на мир са краткотрайни, защото населението бързо нараства и това създава натиск върху ограничените ресурси, което води и до подновяване на военните действия", посочват военните.

Те са на мнение, че в нашето съвремие жертвите се понижават в сравнение с конфликтите от миналото, но "цялото това прогресивно поведение може да изчезне, ако капацитетът на ресурсите навсякъде се понижи драстично в резултат на климатичните промени."

С възобновяването на конфликтите, те ще ескалират до ядрени войни, предвижда докладът. "В този свят на воюващи държави, разпространението на ядрените оръжия е неизбежно."

Но не просто подобно виждане не се случи, а светът днес е най-мирен в сравнение с изминалите три десетилетия. Математиците от University of York създадоха алгоритъм, измерващ жертвите на бойното поле, и откриха "рязко насочване към по-високо равнище на мира от началото на 90-те години."

Стопяването на леда в Северния ледови океан

През април 2013 г. Lancaster Eagle-Gazette докладва, че според учени от NOAA "Северният ледови океан ще остане без лед в периода между 2020 и 2040 г."

"Разумно е да заключим, че загубата на леда в Северния ледови океан е по-вероятно да се случи през първата, отколкото през втората половина на XXI в., като е най-вероятно това да се случи в рамките на до две десетилетия", твърдят те.

Но според National Snow and Ice Data Center към University of Colorado-Boulder обаче Северният ледови океан е покрит от 3,9 млн. квадратни километра от ледове към края на септември 2020 г.

Стопяването на ледниците в Националния парк "Глейсиър"

Докато сме на вълна на стопяване на ледниците, през март 2009 г. екологът от US Geological Survey Дейниъл Фагр предсказа, че ледниците в Националния парк "Глейсиър" в Монтана ще изчезнат до 2020 г.

"Настоящите проучвания на Фагр показват, че температурите в Националния парк "Глейсиър" са се покачили повече, отколкото се предполагаше през 1992 г. Ледниците в Монтана вече се очаква да се стопят до 2020 г.", предаде Los Angeles Times по това време.

Към 2010 г. в парка даже бяха поставени табели, според които ледниците ще изчезнат до десетилетие. Но през тази година на управата ѝ се наложи да ги премахне, тъй като ледниците все още са си там. Всъщност още през 2017 г. US Geological Survey уведоми мениджмънта на парка, че моделите ѝ повече не предсказват стопяването на ледниците, но говорител на "Глейсиър" е посочил, че просто не са имали пари, за да ги сменят.

Все пак, за да запази духа на напрежение за посетителите, управата в парка постави нови табели, гласящи: "Кога ледниците ще се стопят зависи от това кога и как действаме. Едно е сигурно - те се свиват постоянно."

Заключение

От над 50 години екологични организации и екстремисти проповядват природни апокалипсиси, но прогнозите им отново и отново се оказват неверни. През 2018 г. се очакваше Малдивите да бъдат погълнати от водите на Индийския океан заради климатичните промени, но площта на островите всъщност се увеличава през последните години.

Истината е, че климатът е много сложна наука, която не е напълно разбирана и до ден днешен. Макар да е възможно въглеродните емисии да оказват въздействие върху глобалния климат, засега има малко конкретни доказателства, за да го потвърдят, а почти всяка прогноза за това до ден днешен се оказва напълно неправилна.