Йохан Норберг е старши сътрудник в института Cato и автор на "Proress:Ten Reasons To Look Forward to the Future". Коментарът му е публикуван в The Wall Street Journal.

Десетилетието след 2010 г. бе най-доброто в историята. И доказателствата са толкова много, пише The Wall Street Journal.

Нека започнем с доклада за развитие на Организацията на обединените нации. Оформен като предупреждение за неравенството, добрите новини са скрити вътре в него: "Разликата в жизнения стандарт намалява, а безпрецедентен брой хора по света оставят зад себе си бедността и глада".

Световната банка пък отчита, че екстремната бедност по света намалява драстично от 18,2% до 8,6% от 2008 до 2018 г. Миналата година World Data Lab изчисли за първи път, че повече от половината население по света може да бъде определено като "средна класа".

Прогресът в здравеопазването също е впечатляващ. Хората имат по-добър достъп до вода, здравна грижа и ваксини в сравнение с когато и да било в историята. Разпространението на малария в Африка намалява с почти 60% между 2007 и 2017 г., а смъртността от СПИН намалява наполовина.

През последното десетилетие средната очаквана продължителност на живота по света се увеличава с повече от три години, главно заради намаляване на детската смъртност - от 5,6% през 2008 г. до 3,9% през 2018 г.

Дали всичко това идва на цената на плячкосана природа? Не. В един момент развитите държави започнаха да замърсяват по-малко. Смъртността от замърсяване на въздуха намалява с почти една пета по света и с една четвърт в Китай между 2007 и 2017 г.

Богатите страни използват по-малко алуминий, мед, стомана, никел, цимент, пясък, дървен материал, хартия, вода и изкопаеми горива всяка година. Климатичните промени са предизвикателство, но богатите общества са добре позиционирани да разработят чисти технологии и да се справят с проблемите, които променящият се климат представлява.

Годишната смъртност от природни бедствия намалява с една трета между 2000-09 и 2010-15 до 0,35 на 100 хил. души - 95% спад спрямо 60-те години на миналия век. Това не се дължи на по-малко бедствия, а това, че вече можем да се справяме по-добре с тях.

Прогресът не е гарантиран. Вижте как богата Венецуела се срина заради политиките на правителството си. Война между големите сили или финансов колапс след десетилетие на лесни пари могат да сринат постигнатото. Това може да направят и неспирни търговски войни и спирането на глобализацията.

Но все пак преживяхме период на надигане на глава на популистите и на геополитическо напрежение и където обществата бяха отворени, а пазарите свободни, учените, иноваторите и бизнесите постигнаха по-голям прогрес от когато и да било.

Това е причина за оптимизъм. Авторитарните лидери, грабещите политици и пунктилните бюрократи вредят на обществата и икономиките. Но човечеството създава по-бързо, отколкото те могат да прахосат и поправя повече, отколкото те могат да разрушат.