Българинът по принцип спестява, но въпросът е и в какво. През последните над 20 години финансовите възможности за спестявания у нас са нараснали, но от друга страна направленията в които се спестява не са се разнообразили особено. Каква част от пълнолетните българи спестяват, колко често и в какво, показва проучване на "Тренд" на тема "Как спестяват българите", изводите от което бяха представени на пресконференция.
Както поясни Димитра Воева, ръководител на изследователския отдел в "Тренд", проучването е извършено по пъръчка на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) през 2-10 юни сред 810 пълнолетни българи, които спестяват.
Оказва се според проучването, че спестяват 22% от пълнолетните българи, т.е. около 1,2 млн. човека. Повече са склонни да заделят средства за спестявания хората между 40 и 60 години, както и тези с висше образование.
Всеки месец заделят някакви средства "настрана" 58% от спестяващите българи, а 38% от тях - само когато имат допълнителни доходи (например 13-та заплата).
По думите на икономиста Стоян Панчев от ЕКИП, прави впечатление, че повечето спестители (74%) заделят до 20% от месечните си доходи, докато едва 3% могат да си позволят или искат да спестяват 30-40% от доходите си.
Що се отнася до целите на спестяванията, основните от тях са следните (запитаните са можели да дават повече от един отговор):
- За спешни случаи (доходи за около 6 месеца) - 68%;
- За почивка, пътуване - 42%;
- За ремонт на жилище -38%;
- За покупка на битова техника, автомобил - 20%;
- За пенсиониране - 13%;
- За покупка на имот - 12%;
- За инвестиране - 6%.
За да могат за правят спестявания, едва 16% от спестяващите българи не се лишават от нищо. Над половината обаче отговарят, че се лишават от покупката на луксозни стоки (например скъп автомобил) и/или често посещаване на ресторанти, коментира Макс Баклаян, инвестиционен експерт и изпълнителен директор на Tavex България.
Формата на спестяване у нас е основно чрез банкови депозити (84%) - и то при положение, че сега лихвите по депозити са много ниски. А до миналата година на практика нямаше такива, дори като се има предвид инфлацията, покупателната способност на спестяванията в банки всъщност намаляваше.
По около 18% от спестяващите у нас влагат средства в жилища или в земя, макар че, по думите на Панчев, това по принцип не може да се нарече типична форма на спестяване, а е по-скоро свързано с традициите у нас.
Около 21% от спестителите влагат средства в чужда валута, като форма на защита на средствата от инфлация. Обаче според Стоян Панчев това всъщност не би трябвало да се разглежда като форма на спестяване, тъй като при всяка валута би могло да има инфлация или обезценяване.
Засега само 5-6% от спестяващите отделят средства за покупка на инвестиционно злато. А това е много важен актив, на който би трябвало да се обърне повече внимание - при наличието на съответната финансова култура, отбеляза Макс Баклаян.