По данни на ООН раждането на осеммилиардния човек се е случило на 15 ноември 2022 година. Трябва ли да празнуваме или да скърбим за този крайъгълен камък в човешката демографска история? Или дали светът не е застрашен от изчерпване на ресурсите?

В това есе, публикувано от Big Think, икономистите Мариан Тупи и Гейл Пули представят темата на новата си книга "Изобилие: Богатството и неравенството трябва да се разбират от гледна точка на времето, а не на парите" . Авторите оптимистично твърдят, че нарастването на населението на света не е катастрофа.

Мнозина смятат, че увеличаването на човечеството е голям проблем. Както мислителите (от Томас Малтус до Пол Ерлих), така и знаменитостите (от Бил Махер до Тъкър Карлсън) вярват, че нарастването на населението ще изчерпи ресурсите на планетата до краен предел. И как да не си спомняме за Танос, суперзлодея от "Отмъстителите", с известната си забележка: "Тази вселена е крайна, ресурсите й са ограничени. Ако животът не бъде спрян, той ще престане да съществува. Това трябва да се оправи."

Снимка 374815

Източник: iStock

Не сме съгласни

През 1800 г. на планетата са живели само един милиард души, а средната продължителност на живота е била 28,5 години. Днес тя е около 73 години: 71 години - за мъжете, 75 - за жените. За разлика от нашите предци, ние имаме 45 години живот повече. И това е много.

Ако ресурсите са "ограничени", как става така, че продължителността на живота се е увеличила със 156 процента, а населението със 700 процента? Просто Танос е само частично прав. Въпреки че, образно казано, броят на атомите на нашата планета е ограничен, стойността, получена с тяхна помощ, е потенциално неограничена. Разликата между крайните атоми и безкрайната стойност се крие в човешкото познание. Знанието е това, което прави комбинацията и рекомбинацията на атомите още по-ценни. И знанието не е ограничено от законите на физиката. На практика е безкрайно.

Американският икономист Томас Соуел отбелязва, че "пещерните хора са имали на разположение същите природни ресурси, както и ние днес, а разликата между техния стандарт на живот и нашия е разликата между знанията, които биха могли да приложат, за да използват тези ресурси, и знанията, прилагани днес". Ако Танос разбираше, че човешкият просперитет е свързан със знанието, а не с атомите, и че хората са източник на ново знание, той би използвал камъните на безкрайността, за да създаде живот, а не да го унищожи.

Снимка 607529

Източник: iStock

Цената на парите срещу цената на времето

Как измерваме растежа на знанието? Можете да използвате времето. Купуваме неща за пари, но плащаме за тях с времето. Това означава, че има две цени - пари и време. Паричната цена се изразява в долари и центове. Цената на времето се мери в часове и минути и тя е равна на цената в пари, разделена на почасовия доход по време на покупката.

Ако пицата струва 20 долара и печелите същата сума на час, цената ще бъде един час или 60 минути. Ако цената стигне до 25 долара, а приходите до 30 долара на час, цената пада до 50 минути. Сега можете да получите 20% повече пици за същото време. Един експерт отбеляза, че "ако можете да произведете същото количество за половината от времето, вие сте два пъти по-умни; Вашето знание се е удвоило." Цените на времето са елегантни, интуитивни и прости. Те наистина са истинските цени, които плащаме за нещата, които купуваме в живота.

Защо цената на времето е по-добра от цената на парите

Цените на времето имат смисъл поне по пет причини.

Първо, цените на времето съдържат повече информация, отколкото цените на парите. Тъй като иновациите понижават цените и увеличават заплатите, цените на времето по-пълно улавят ползите за ценните от нови знания. Да гледаш само цените, без да гледаш и заплатите, разказва само половината история. Цените на времето улесняват виждането на цялата картина.

Второ, цените на времето надхвърлят всички усложнения, свързани с опита за конвертиране на номиналните цени в реални цени. Цените на времето избягват субективните и оспорвани корекции като индекса на потребителските цени (CPI), дефлатора на БВП или имплицитния ценови дефлатор (IPD), индекса на цените на разходите за лично потребление (PCE) и паритета на покупателната способност (PPP). Цените на времето използват номиналната цена и номиналния почасов доход във всеки един момент, така че не са необходими корекции на инфлацията.

Трето, цените за време могат да бъдат изчислени за всеки продукт с всяка валута по всяко време и на всяко място. Това означава, че можете да сравните времевата цена на хляба във Франция и САЩ (Изчисляването на това колко минути французите и американците трябва да работят, за да си купят хляб, ви казва кой е по-добре.) Или можете да сравните времевата цена на хляба в САЩ през 1850 и 2022 г., която ви казва колко днешните американци са по-добре в сравнение с техните предци.

Четвърто, времето е постоянна и независима променлива. Международната система единици (SI) е установила седем ключови показателя. От тези седем показателя шест са ограничени по един или друг начин от хода на времето. Времето не може да бъде завишено или фалшифицирано.

Пето, всеки има перфектно равенство във времето с 24 часа в денонощието. Това ни позволява да сравним стандарта на живот на богатите и бедните.

Снимка 306247

Източник: iStock

Изобилието на ресурси, измерено по време

Ние твърдим, че икономиката може да бъде много по-осветляваща, като отиде отвъд парите и атомите до знанието и времето. Използвайки цените на времето, разработихме аналитична рамка за измерване на изобилието на ресурси на лично и глобално ниво. Именно промяната в цените във времето с течение на времето разкрива колко по-добре сме.

Установихме, че времевата цена на 50 основни стоки, като петрол и пшеница, дървен материал и желязна руда, е спаднала средно със 75,2% от 1980 до 2020 г. Това означава, че за времето, необходимо за печелене на пари, за да купите една единица в нашата кошница от 50 основни стоки през 1980 г., ще получите 4,03 през 2020 г. Това е увеличение с 303% за 40 години. Изобилието на лични ресурси се увеличава с 3,55% комбиниран годишен темп, удвоявайки се на всеки 20 години. За същия период световното население се е увеличило със 75,8%. Като се има предвид, че глобалното изобилие на ресурси е равно на изобилието на лични ресурси, умножено по население, установихме, че глобалното изобилие на ресурси се е увеличило с 608%. За всеки 1% увеличение на населението изобилието на лични ресурси се увеличава с 4%, а глобалното изобилие на ресурси се увеличава с 8%.

За да направим тази огромна експанзия на богатството по-разбираема за нашата американска аудитория, разгледахме период между 1850 и 2018 година. Открихме, че типичен работник в САЩ е видял спад на цените на времето на 26 основни стоки средно с 98,3%. За времето, необходимо за печелене на пари, за да се купи една единица в нашата кошница от 26 стоки през 1850 г., работниците със сини якички ще получат 58,62 единици през 2018 г. През цялото време населението на САЩ нараства с коефициент 14,22. Това предполага, че изобилието на ресурси се е увеличило с над 83 000% на ниво население на САЩ. Всеки 1% увеличение на населението на САЩ съответства на 63% увеличение на изобилието от ресурси на населението.

Времевото неравенство е истинското неравенство

Мнозина са загрижени за неравенството в доходите. Тъй като всички имаме точно 24 часа в денонощието, вероятно е по-добре да дефинираме неравенството с времето, а не с парите.

Вземете Раджа от Индия и Рей от Индиана. Да предположим, че през 1960 г. Радж прекарва седем часа на ден, печелейки пари от ориз за храна. (В много бедните страни това не е необичайно дори и днес.) До 2018 г. цената на ориза е спаднала с 86,2%. Днес внукът на Раджа работи само 58 минути, за да си купи собствен ориз и има още шест часа и две минути, за да направи нещо друго.

Рей през 1960 г. прекарва не повече от час на ден, за да печели пшеница за храна. До 2018 г. цената на пшеницата е спаднала с 87,5%. Сега внукът на Рей работи по-малко от осем минути, за да купи пшеницата. Внукът на Рей спечели 52 минути, а внукът на Раджа 363. През 1960 г. времевото неравенство е 360 минути, а до 2018 г. е спаднало до 50 минути.

Снимка 312464

Източник: iStock

Неограничени знания, неограничено богатство

Растежът на знанието е ограничен само от броя на хората, които са свободни да реализират идеите си, за да създадат стойност. Икономиката е наука за това как хората създават стойност един за друг, като правят важни открития и ги споделят на свободните пазари.

Някои смятат, че нашата цел трябва да бъде стабилност, но стабилността е мисленето с крайни атоми. Иновацията е мислене със знание. Не можем да създадем повече атоми, но можем да създадем повече знания и следователно повече богатство за всички на планетата. Точно както няма ограничение за броя на песните, които можете да композирате с 88-те клавиша на пианото, няма ограничение за растежа на знанията, които могат да комбинират и рекомбинират съществуващите атоми.

Гледайки на света от перспективата на времето и растежа на знанието, човек може само да се чувства дълбоко благодарен за милиардите, които са минали преди нас и които са работили, открили, създали и споделили своите идеи, така че нашият живот да бъде много по-добър от техния. Нека отпразнуваме и приветстваме осеммилиардното допълнение към нашето към нашето семейство от създатели на изобилие.