Най-вероятно през март 2020 година застрахователната система "бонус-малус" ще види бял свят. Според разпространеното днес съобщение на Комисията за финансов надзор предстои предложенията и коментари, направени в хода на общественото обсъждане на проектонаредбата, да бъдат дискутирани в Комисията за финансов надзор (КФН), в МВР и в Министерството на информационните технологии и съобщенията. "След коледните и новогодишни празнични дни, в началото на следващата година окончателният проект на Наредбата за системата "бонус-малус" по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите да се публикува на Портала за обществени консултации и интернет страниците на трите институции за стартиране на законоустановения срок за едномесечно обществено обсъждане.
Приемането от КФН, МВР и МТИТС на Наредбата за системата "бонус-малус" по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите може да се осъществи едва след изтичането на посочения срок и обнародването ѝ в Държавен вестник, което се очаква да се осъществи не по-рано от месец март 2020 година", се казва в съобщението на КФН.
От комисията припомнят, че на 19 ноември 2019 година е публикувала за обсъждане модела за "бонус-малус".
"Поради високия обществен интерес КФН, като основен водещ в съставянето на системата "бонус-малус", е публикувала на интернет страницата си проекта на Наредба за системата "бонус-малус" по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, заедно с мотивите към нея, както и проект за последващи промени в Наредба № 49 от 16.10.2014 година за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз, които представят цялостно модела на функционирането на бъдещата система", пиеше в съобщението на КФН.
На 3 декември 2019-а година по темата се състоя и експертно обсъждане във Висшето училище за застраховане и финанси (ВУЗФ), на което присъстваха Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), Българска асоциация на пострадали при катастрофи, Държавната агенция "Безопасност на движението по пътищата", "Институт за пътна безопасност", Гаранционен фонд, представители на МВР и на МТИТС. По време на обсъждането, експертите потвърдиха подкрепата си към модела, като представиха и конструктивни и сериозно аргументирани предложения за подобрения в системата "бонус-малус".
"Всички страни се обединиха около основната цел, че трябва да се внедряват нови инструменти за намаляване на броя на жертвите на пътя в България. От началото на 2019 година до края на октомври според данните на МВР катастрофите са над 5 000, като при тях загиналите са близо 500 души, а ранените са повече от 6 800.
През 2018 година в страната са регистрирани 6 684 тежки пътнотранспортни произшествия (ТПТП), при които са загинали 611 и са ранени 8 466, от които 6 478 леко и 1 988 тежко ранени.
България е и на първо място в ЕС по брой загинали при катастрофи с леки автомобили на 1 милион жители. Това показва анализ на Евростат за тенденцията със злополуките на пътя с фатален край през 2017 гoдина.
Характеристиката на фаталните инциденти при отделните категории превозни средства показва, че България се нарежда с най-висок дял смъртност в категорията на леките автомобили - 64 смъртни случая на милион жители. Това е почти шест пъти повече от най-ниското съотношение в Малта - 11. Средният показател за ЕС е 23 смъртни случая на 1 милион при категорията леки автомобили.
По данни на МВР за периода 2011-2017 година при ПТП с челен сблъсък са загинали 910 души, а ранените са 6 995, като по-голямата част от пострадалите нямат никаква вина за катастрофата", припомят от КФН печалната статистика.
От комисията подчертават, че "бонус-малус" има за цел да стимулира добросъвестните водачи, чиято застрахователната премия по застраховка "Гражданска отговорност" ще намалява и да санкционира рисковите водачи чрез заплащане на по-висока застрахователна премия, определена на база на рисковото им поведение.
Ще припомним, че поставения за обсъждане модел предвижда увеличение с до 400% на застрахователната премия на най-рисковите водачи и намаление с до 25% на премията за най-дисциплинираните автомобилисти. Бонусът или малусът ще върви с водача, като при няколко записани на един автомобил застрахователната премия ще се формира върху водача с най-лоши показатели. При влизането в сила на наредбата всички водачи ще стартират с нулев коефициент "бонус-малус", който ще се натрупва с времето и първото му начисляване ще стане в края на 2020-а, ако наистина наредбата влезе в сила през март същата година. Слагаме това "ако", тъй като срокът, посочен в съобщението на КФН, все още е пожелателен и може да бъде отлаган поради най-различни и най-вече политически съображения.
Що се отнася до справедливостта на модела от гледна точка на цената, която гражданите ще платят вследствие на въвеждането му, от Асоциацията на застрахователите посочват, че опитът и данните от въвеждането на системата в европейски държави през последните 15 години показва, че първоначалният ефект е в посока намаляване на ефективната средна премия. "Намалението е в резултат на това, че преобладаващата част от водачите ще влязат в "бонус" частта на системата. Разчетите сочат, че при вариант 20-степенна скала 44,2% от водачите ще ползват максималния бонус от 25%, като при приблизителен общ брой от 3,5 млн. водачи това ще са 1,55 млн. души. В максималния "малус" клас от 400% попадат едва 0,6% от водачите (около 21 хил. водачи). Очакванията са, че над 80% от всички водачи ще попаднат в някакъв бонус клас. На практика, има много малка част водачи с тежки нарушения, които справедливо ще понесат сериозни икономически последици за своето поведение на пътя", се казва в съобщение на АБЗ.
Според застрахователните дружества предложената система е възможно най-щадящата за клиентите и ако тя не бъде приета, няма смисъл въобще да се говори за въвеждане на какъвто и да е модел "бонус - малус".
Основен аргумент на противниците на системата е, че не е справедливо ба бъдат наказвани два пъти за едно и също провинение - един път като ги глобява КАТ и втори път като им се увеличава застрахователната премия. Проблемът обаче е там, че те не осъзнават, че говорят за две съвсем различни неща. КАТ ги глобява за нарушение на закона, а увеличението на застрахователната премия е следствие от повишения риск за щета, който водачът е демонстрирал, че носи (с неспазването на Закона за движение по пътищата). Впрочем хората, протестиращи, че ги наказват два пъти за един и същи грях, не знаят или са забравили, че двойното наказание за едно провинение е по-скоро практика, отколкото изключение в правораздаването. При престъпване на закона провинилият се бива глобяван или лишаван от свобода, като наред с това той бива осъден да плати нанесените имуществени и неимуществени щети. Ето две наказания за едно също деяние.
USD
CHF
EUR
GBP
