За системата "бонус - малус" в застраховането се говори най-малко от пет години насам и все се намират причини, поради които въвеждането ѝ да бъде отлагано. А едва ли има спор, че задължително трябва да съществува такава система, при която застрахователната премия да е директно свързана с риска, който един шофьор представлява за сигурността на участниците в движението по пътищата. Ако тя не бе толкова необходима, едва ли щяхме да сме последната държава в ЕС, в която такава система не съществува.

Няма съмнение, че джигитите по пътищата трябва да си плащат и то много, както и всички онези, които по една или друга причина представляват риск за здравето и живота на околните. Оправданието на противниците на такъв режим, че той се правил единствено с цел да се дигнат застрахователните премии и от там приходите на застрахователите са несъстоятелни. Не само защото сега предлаганата система "бонус-малус" не търси такъв ефект. Ако търсеше в предложения от Комисията за финансов надзор проект за наредба за "бонус-малус", нямаше да съществува правилото, че с въвеждането на системата всички водачи започват от нула и първите коефициенти ще се формират в края на 2020-а.

Щеше да се приеме друг принцип, че от самото начало се изчислява малус на базата на влезлите в сила актове за нарушения или на отнетите точки, а бонусите да се формират с времето от влизането на наредбата в сила. Впрочем лично аз смятам, че това е по-справедливия вариант, защото в сегашния си вид предложената от КФН наредба дава един вид индулгенция на всички провинили се до момента на пътя. Нека всеки сам да си отговори справедливо ли е това. Но ако промяната на вече предложения в наредбата принцип ще предизвика поредното отлагане на въвеждането на "бонус-малус" по-добре е такива корекции да не се правят.

Важен момент в наредбата е върху какво ще се изчислява "бонсу-малуса". Вижда се, че коефициентът ще се формира върху много-широк кръг нарушения. Като този коефициент ще се определя за всеки водач от МВР и ще бъде изпращан в Гаранционния фонд, откъдето застрахователите ще го ползват за формиране на застрахователните премии. При такава схема веднага изникват два въроса.

Първият е за това дали такава схема не създава условия за силен корупционен натиск върху служителите на пътна полиция, които и без това не се славят с висока устойчивост спрямо финансови изкушения. След приемането на наредбата в сегашния ѝ вид опасността водачите да бъдат спирани от пътни полицаи с репликата "Ще почерпиш ли 50 лева, за да не ти скочи цената на застраховката с 60 лева" рязко ще нарастне. А с нея и наплива от кандидати за влизане в редовете на пътна полиция, както и размера откупа за настаняване на такава доходна служба.

Вторият въпрос е готова ли е информационната система на МВР за обработката на пододбен обем информация и разполага ли с достатъчно надеждни защити срещу проникване и манипулация на данните. Защото няма съмнение, че апетитите за хакерски въздействия след въвеждането на "бонус-малуса" върху системите, които го облужват, ще нарастнат неимоверно.

Едно от възможните решения за минимизиране на тези рискове е "бонус-малуса" да се формира не от МВР, а от Гаранционния фонд и то на базата само на пътно-трнспортните произшествия. Разбира се такава схема силно намалява превантивния ефект спрямо рисковите водачи, защото изключва нарушения като неправилно изпреварване, недаване на предимство, превишена скорост и други подобни, ако те не са довели до пътно-транспортно произшествие.

Всички тези фактори е добре да бъдат обсъдени и да бъде потърсен подходящия баланс.

Друго предизвикателство, което може да породи предложената от КФН наредба, в сегашния си вид е възникването на своеобразен премиен туризъм. Явно малусът ще се изчислява като процент от застрахователната премия, но тя като база е различна за отделните затрахователи. Не е тайна, че има компании, които дъмпингират застрахователните премии с цел да държат лидерски позиции на пазара на този тип застраховки, нищо, че заради това имат проблеми с формирането на резерви и с плащането на щети. Но при това състояние на пазара, ако малусът на един водач е 100% и дори 50% той ще бъде искушен да се прехвърли в компания, която му предлага с 30 или 40 лева по-ниска базисна застрахователна премия.

Например, при базисна затрахователна премия от 100 лева и 50% малус, цената на застраховката - 150 лева, е с 45 лева по-висока отколкото при базисна застрахователна премия от 70 лева, където с 50% малус цената на застраховката е 105 лева. При 100% малус този ефект се увеличава, както и при по-големи разлики в цените на базовите застраховки. Възникването на подобен туризъм ще породи няколко опасности. Първо рисковите водачи ще могат да намаляват наказателната премия, което означава, че превантивния ефект от системата "бонус-малус" за сигурноста на движението по пътищата ще бъде силно редуциран.

Второ, такъв туризъм може да доведе до сериозни изкривявания на пазара на този тип застраховки.

Трето, едно масово прехвърляне на водачи с малус в компании с по-ниски базови застрахователни премии рязко ще повиши финансовия риск на тези дружества, ще създаде заплаха за стабилноста на пазара и много главоболия на застрахователния надзор на КФН.

Негативните ефекти от всички тези потенциални проблеми могат да бъдат намалени, ако в наредбата залегне правило, че всички застрахователи са длъжни да обявяват в Гаранционния фонд застрахователната премия на всеки един свой клиент и при смяна на застрахователя той не може да получи премия по-ниска от тази, която е имал при стария застраховател. Тази премия може да се намали в последствие единствено в резултат на свиването на коефициента "малус" или на увеличението на бонуса. Разбира срещу подобна мярка може да бъде изваден аргумента, че тя силно ще ограничи конкуренцията на пазара, но доколкото системата ще стартира от нулеви коефициенти "бонус - малус" такава опасност е минимална и по-скоро предлаганата корекция ще ограничи дъмпинга на пазара, а не конкуренцията.

Сериозно внимание при изграждането на "бонус-малус" е гарантирането на висока степен на сигурност на информационната система, която я поддържа. Един пробив в тази система, може да нанесе сериозни финансови щети и да компрометира принципа "бонус-малус" до катастрофално за него ниво. Възможностите за това се видяха при пробива на информационната система на НАП и на Търговския регистър. А апетитите за хакерски пробив ще са много големи заради сериозните финансови интереси, които той може да засегне или да обслужи.

Да не забравяме, че "бонус-малус" може да има значителен ефект върху разходите на компании с голям автомобилен парк. За намаляване на този риск е добре в наредбата до максимум да бъдат ограничени възможностите за получаване на информация от външни за застрахователите лица (най-вече от потребители), чрез портали за външен достъп. Всеки един клиент трябва да може да провери нивото на своя бонус-малус, но е добре това да става през застрахователя и то с изпращане на заявка, а не директно чрез портал в информационната система на гаранционния фонд или на МВР.