В България няма официално признати лобисти, макар подобна дейност да не е чужда на нашата икономическа и политическа действителност. Но особено в САЩ, а в други страни, тази практика е широко развита - официално разрешена и добре платена.

На лобистите плащат крупни суми компаниите и други организации, които искат да се окаже влияние върху вземането на определени политически решения - от парламентите или правителствата. Възложителите на тази поръчки са силно заинтересовани от това, за да изградят успешно своите пазарни стратегии.

Обикновено лобистите работят в сянка и го правят умишлено, не са много известни на широката общественост.

Разказваме за 10 основни метода, което ползват лобистите за да посгинат своите цели.

1. Контролиране на дискусията

Лобистите са добре запознати с изкуството за водене на дискусии и преговори. Те могат умело да преминават от тема, в която не могат да спечелят, на такава, в която успешно могат да докажат своите тези.

Ако например, обществената дискусия за екологичните последици се оказва неблагоприятна за техните цели, те лесно могат да преминат към потенциалните икономически ползи, които желаното решение ще донесе.

А специфичната тема, която преди това едва се е докосвала в рамките на дискусията, става нейна основна тема. А това, което първоначално се е обсъждало като главен въпрос, става така да изглежда маловажен, въпреки общественото недоволство.

Тази стратегия от лобистите се използва във всяка сфера - от ядрената енергетика до социалните реформи. 

2. Използване на медиите

Майсторството се заключава в това, точно да знаеш да включиш медиите в лобистката кампания, и кога това е излишно или даже вредно.

Защото обикновено, колкото повече се шуми по даден въпрос, толкова по-малко контролът е в ръцете на лобистите. Но по отношение влиянието върху правителствата медиите играят ключова роля.

Затова всички съобщения и изказвания по темата трябва грамотно да се подготвят. И даже, когато целта на корпорациите е да получат изгода, то това трябва да се подава на обществото от гледна точка на националните интереси.

Такива например винаги са икономическия растеж, увлечението на работните места, перспективите за младите, и други подобни важни за обществото въпроси.

3. Намиране на поддръжници и съюзници

Не е много добре, ако корпорацията е единствената, която моли правителството да вземе дадено решение.

Това ще изглежда като специално ходатайство за частен интерес. Важно е да има "хор от гласове", които също се интересуват от подобно решение.

4. Купуване на доверие

От гледна точка на общественото мнение, една компания е сред най-малко надеждните източници на информация.

Ето защо лобистите се нуждаят от предполагаемо независими, надеждни хора, които могат да изразяват идеите, от които те се нуждаят.

За отбелязване е, че тютюневите компании особено често използват тази стратегия.

5. Спонсориране на изследователски център

Подобна стратегия следва и от предходната точка - понякога не е необходимо специално да се създават източници на информация, така че те да предават необходимите на лобистите внушения.

Достатъчно е да се спонсорират вече съществуващи аналитични центрове, които са готови да предоставят всякакви услуги на компаниите: специално изготвен доклад, който води до правилните мисли и подчертава необходимите идеи, събития, на които ще бъдат поканени правилните хора и т.н.

6. Консултиране с критиците

Компаниите, които планират развитие, трябва да оценят рисковете и потенциалните проблеми.

В този случай те използват консултации и съвети на критиците, които извършват т.нар. "разузнаване на общественото мнение".

За много корпорации такива консултации са чудесен начин да се чуе открито критиката на опонентите и да се извлече от тях необходимата информация.

И това става с помощта на онези канали, които са от полза за самата корпорация.

Всичко това дава възможност да се повлияе на хода на дискусията, да се търсят аргументи в полза на желаното решение.

7. Неутрализиране на опозицията

Лобистите разглеждат борбата си с активисти, ориентирани към опозицията, като партизанска война. Те искат правителството да се вслуша в мнението им, но да игнорира изявленията на опонентите.

Лобистите са разработили стратегия за неутрализиране на противниците.

На първо място, те наблюдават дейността на опозиционните групи. Така че, има специални хора, които следват всяка тяхна стъпка в интернет.

Това е необходимо за проследяване и на най-малките сигнали, които предизвикват загриженост. Отнема много време, но е важно.

Освен това лобистите използват тактиката "разделяй и владей". Те разделят обществените групи на приятели и врагове, като установяват добри отношения с "приятели" и атакуват "врагове". В резултат на това групите по интереси могат да се затруднят да се обединят и образуват единен фронт.

Има и други, по-сериозни методи, които изискват много време и пари, по-специално използване на шпионаж, проникване в групите на опонентите. Но такива методи се използват в тези случаи, ако са заложени големи пари и интересите на големите играчи.

8. Наблюдаване и контролирана на интернет

Лобистите казват, че в интернет цари пълна демокрация. Ето защо е толкова важно да се следи информацията, публикувана онлайн.

Лобистките агенции създават "кухи" блогове, в които те публикуват съобщения за пресата, които никой няма да прочете. Наистина важната информация се съдържа на други места, по-специално в различни рейтинги, които могат да бъдат намерени в Google.

Лобистите се основават на факта, че много е малко вероятно хората да търсят информация извън първата връзка, която се появи в търсенето.

По този начин те правят негативната информация да изчезне от погледа.

Друг начин да се ограничи негативната информация по тема, която е важна за лобиститите, е да се редактира Уикипедия. 

9. Достъп до политиците

Без съмнение лобистите трябва да имат достъп до политиците. Това не винаги означава, че те могат да окажат пряко въздействие, но споразуменията могат да се правят само при лично познанство.

И достъпът до политиците може да се купи. Не винаги се плаща в брой, а по-скоро като инвестиция в запознанства.

Лобистите изграждат доверие, предлагат помощ и приемат покровителство.

Най-добрият начин за изграждане на приятелства с политици е да се наемат или ангажират приятели на политици, бивши техни колеги и служители.