Днес глобалната икономика все още се намира в най-дълбоката криза от Голямата депресия насам - т.е. за последния почти век. Затова фундаменталният въпрос, който би трябвало да стои пред всеки финансово отговорен човек, е: Как да съхраня покупателната си способност в тези несигурни времена.

Разбира се, трудно може да се предостави универсално решение, което да представлява финансова панацея и да е приложимо към средствата на всеки, тъй като целите ни могат да бъдат много различни.

Но в настоящата статия ще разгледаме няколко традиционни актива, които се приемат като носители на стойност, заедно с техните предимства и рискове. А последното е важно, защото много инструменти на повърхността изглеждат примамливи, но в действителност лесно съсипват обикновения инвеститор.

Банковият депозит

Банковите депозити са една от най-популярните форми на спестяване в България. Всъщност данните на Българската народна банка показват, че размерът на влоговете на домакинствата е достигнал 57,1 млрд. лв. към юни тази година, което е ръст от около 4 млрд. лв. само в рамките на половин година.

Този вид съхраняване на стойността обаче често е критикуван, че всъщност води до загубата ѝ. Понякога лихвите по влоговете са в размер на 0,05% и така доходността наистина бива ерозирана от инфлацията.

Но не всички институции предлагат еднакви условия. "Инвестбанк" промени това статукво за българските потребители, предлагайки дългосрочен депозит за индивидуални клиенти със значително по-висока доходност. "Изключително конкурентните условия по дългосрочните депозити на "Инвестбанк" дават възможност на клиентите да инвестират изгодно парите си", посочват от "Инвестбанк". "Депозитните продукти на банката в лева или евро предлагат лихви до 1.40% и представляват отличен избор за разумно дългосрочно управление на свободните средства."

Този висок лихвен процент е на разположение на клиентите за целия срок на договора при 36-месечен депозит в лева или в евро. При откриване на влог за срок от една година, VIP депозитът в "Инвестбанк" носи доходност от между 0,9 и 0,95%, която се определя въз основа на размера на сметката, а 24-месечният депозит с авансово ежемесечно изплащане на лихвата осигурява още по-висока доходност - 1,15%.

Това е значително по-висока лихва от средната за пазара, която в сегмента на падеж от над две години възлиза на 0,46% при левовите влогове и на 0,23% при тези в евро годишно, според данните на Българската народна банка.

Същевременно от "Инвестбанк" предлагат на клиентите си и новия продукт Онлайн Депозит, който спестява време и тревоги на клиентите ѝ в условията на продължаваща пандемия от коронавирус както в България, така и в много други страни. При него доходността достига 1,01% за период от 18 месеца.

Минималната сума, с която новите и настоящите клиенти на "Инвестбанк" могат да открият Онлайн Депозит, е 1000 лв. или 500 евро, като размерът на влога може да се увеличава ежемесечно, за което не се начислява такса. Клиентите на "Инвестбанк" не дължат такси и при откриване, обслужване на сметката и касово теглене на средствата на падежната дата.

"Условията по новия Онлайн Депозит са изгодни и гъвкави и дават възможност да спестявате при висока доходност и с възможност за избор между различни валути и срокове", посочват от "Инвестбанк". "Спестеното време и свободата да управляваш ресурсите си от всяка една точка пък са привилегия, каквато нашите клиенти заслужават."

Чрез този депозит "Инвестбанк" следват предпочитанията на потребителите, които все повече се насочват към онлайн платформи и дигитално банкиране. Данните на Евростат показват, че за последното десетилетие броят на хората в Европа, използващи дигитални услуги, е нараснал със 100%.

От друга страна, влоговете в банковата система са гарант за бъдещия икономически растеж като цяло, защото, както казва великият икономист от XX в. Мъри Ротбард: "Спестяванията и инвестициите са неразделно свързани. Не е възможно да се окуражава едно, без да се окуражава и другото."

Фиатните пари

Фиатните пари са средствата, с които боравим ежедневно - левовете, еврото, доларите и т.н. Немалко хора ги съхраняват като физически актив вкъщи. Това носи усещането за сигурност, тъй като парите ни са налични при нас във всеки един момент и можем да ги използваме.

Но събирането им на едно не носи запазване на покупателната способност. Причината е, че когато покупателната способност на валутата се покачва, т.е. има дефлация, парите носят облаги от нея, тъй като просто си стоят и не се използват. А когато има инфлация, какъвто е случаят, те вече са се обезценили, докато човек отиде с тях до магазина.

Събирайки пари "под дюшека", човек се превръща в зависим от прищевките на централните банкери, които понастоящем печатат валутата с най-бързия темп в историята.

Имотите

Данните на Националния статистически институт показват, че индексът на цените на жилищата в България от 2015 г. до първото тримесечие на 2020 г. е нараснал от 100 пункта до 135 пункта, т.е. покачил се е с 35%. Това прави средногодишен темп на растеж от около 7%, което на око изглежда като много добро постижение.

Но инвестициите в недвижимости крият много подводни камъни. Първо, има значение къде се намира имотът и в какво състояние е. Жилище от 100 квадратни метра във Видин в никой случай няма стойността и ценовата динамика на апартамент със същата квадратура в София например. Във втория случай, при който се очаква по-голямо ценово покачване, цената на имота може да е толкова висока, че той да е недостъпен за обикновения купувач. Тоест привидната доходност от 35% за пет години може изобщо да не е постижима заради самата стойност на актива.

Второ, данните по-горе представляват извадка от период на растеж на икономиката. Но всъщност както цените на жилищата растат, така и се сриват по време на кризи. Ето как изглеждаха средните цени на съществуващите имоти в страната след Голямата рецесия от 2008 г.:

Таблица: Средни цени на съществуващите имоти (на кв./м в лева)

2008 г.

2009 г.

2010 г.

2013 г.

2016 г.

Общо

1363,4

1072,22

963,8

865,6

954,9

Бургас

1722,8

1472,6

1196,3

1118,3

1159,1

Пловдив

1521

1149

1036,3

927,1

1056,5

Русе

1652,4

1041,9

892,7

882,1

920,2

София (град)

2329,91

1737,6

1568,8

1468,1

1760,9

Стара Загора

1415,3

1025,6

898,8

884,6

1036,2

Източник: Национален статистически институт

Тук не може да не направи впечатление, че след кризата цените претърпяват драматичен срив и всъщност над десетилетие по-късно те все още не са се върнали на равнището от 2008 г. Така че не можем да говорим за 35% доходност за пет години в условия на криза. Разбира се, това е с уговорката, че цитираните данни са за вече съществуващите имоти, но дори и новото строителство претърпява тежък удар през същия период - от който още не се е възстановил.

Акциите и облигациите

Днес съществуват десетки платформи и инвестиционни инструменти, които позволяват на потребителите да влагат в чуждестранни корпоративни акции и облигации. Те, от своя страна, изглеждат много привлекателни - например индексът Nasdaq нарасна с 65% от март досега, достигайки до нови рекорди в условията на криза. Е, при такава доходност защо да не вложим пари в него?

Трябва да е ясно, че не е много лесно човек да търгува лично с инструменти като акциите и облигациите. Неслучайно има професионалисти и гигантски институции, опитващи се предвидят динамиките на пазара, за да донесат доходност на себе си и своите клиенти. Вложителят, който се опитва да прави това в свободното си време, никога няма как да има необходимата информация, с която да ги изпревари.

Освен тази информация, той трябва да притежава и огромно ноу-хау за това как оперират пазарите и как се прави анализ. Колко души, срещнати на улицата, биха допуснали, че петролът може да има отрицателна стойност - нещо, което някои от големите инвестиционни банки предвидиха?

Липсата на познания, в комбинация с концентрацията на инвеститори от поколението милениъл в дигиталните платформи за търговия, от началото на годината доведоха до сериозни куриози, например вместо да инвестират във Facebook, те вложиха средства в неподозираща китайска строителна компания или пък акциите на Hertz продължиха да се търгуват и да поскъпват, въпреки че тя беше обявила фалит.

Същевременно трябва да се има предвид и фундаментът на борсите - т.е. какво води до увеличаване на цените на някои акции и на индексите. Някои проучвания показаха нещо, което всеки икономист би заподозрял - че причината за това са политиките на централните банки. Казано иначе, когато Федералният резерв и Европейската централната банка спрат да печатат пари, цялата къща от карти ще рухне.

Държавните ценни книжа

Доходността по българските държавни ценни книжа е изключително ниска. Всъщност от началото на годината бяха осъществени емисии на облигации на вътрешния пазар при отрицателна лихва. Въпреки че този вид инструменти се разглежда като "сигурен", тъй като на теория е обезпечен от бъдещите приходи от данъци, реално в настоящата конюнктура той гарантирано носи загуба, дори и без да се вземат предвид ефектите от инфлацията.

При това, феноменът на отрицателната доходност по държавните ценни книжа не се ограничава само до България - много страни по света се финансират при негативни лихвени проценти, което носи понижаване на доходността, а не запазването ѝ.

Благородните метали

Именно заради действията на централните банкери цената на златото достигна най-високата си стойност в историята от над 2 хил. долара за тройунция, преди да спадне леко до 1926 долара днес. Среброто се присъедини по-късно към поскъпването, но също се представя много добре.

Благородните метали исторически са се разглеждали като средство за съхранение на стойност, но те, както и повечето от останалите разглеждани активи, не са нещо, което просто отиваме и си купуваме. Ето някои съображения при инвестициите в тях.

Първо, освен, че стойността им расте, тя може и да се понижава. Преди 15 години тройунция злато струваше по-малко от 450 долара, а преди 5 години се търгуваше за 1200 долара - т.е. почти два пъти по-ниска, отколкото днес.

Графика: Цена на златото на Лондонската метална борса (в долари)

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луйс

Второ, вложението в подобни активи изисква определена инфраструктура, която може да не е на разположението на всеки потребител. Колко души имат сейф в дома си? А колко са склонни да плащат банкова такса за поддръжката на такъв в някоя финансова институция?

Трето, благородните метали обикновено не се търгуват като обикновена потребителска стока - дори и да можете да се сдобиете с монета или кюлче на момента, обикновено продажбата им е доста по-сложен процес. Това ги прави в не толкова добър актив за незапознатите инвеститори, който е много добър за дългосрочното съхраняване на стойност - за години напред, но не в случаите, при които парите от продажбата им ще ни трябват на момента.