За последните 12 години осигурителният доход се е увеличил трикратно

Евелина Милтенова е новият председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) от 6 декември 2018 г. Тя е натрупала дългогодишен опит в сферата на банковия и финансов сектор и инвестициите, като е изградила задълбочени познания за капиталовите пазари и бизнеса по управление на активи и портфейли в пенсионното осигуряване и застраховане. През последните петнадесет години е заемала ръководни длъжности като изпълнителен директор с ресор ликвидност, инвестиционно банкиране, пазари и Председател на Надзорния съвет на управляващото дружество в една от водещите пет европейски банкови групи в България - Райфайзенбанк Интърнешънъл, а от 2017 година е член на Надзорния съвет на Корадо (България).

Госпожо Милтенова, тази вечер предстоят наградите "Пенсионно-осигурително дружество на годината". Как се избира "най-доброто" дружество на пазара през 2018 година?

Краткият отговор е, че номинираме много прецизно победителите в отделните категории съгласно утвърдена методика и с висока отговорност. Базира се на официалната статистика, публикувана от регулатора - Комисията за финансов надзор. Вече повече от десет години висококвалифициран екип от водещи представители на академичните среди и финансови експерти създаде и следва обективен многофакторен модел, който оценява всяко пенсионноосигурително дружество не само по пазарен дял, растеж и постигната доходност, но и от гледна точка на ефективност и динамика на нарастване на броя осигурени лица и размер на партиди. Комисията по класирането отличава и награждава дружеството за 2018 година с най-висок изчислен бал по всяка една от трите категории - за "Допълнително задължително пенсионно осигуряване" (общо УПФ и ППФ), за "Доброволно пенсионно осигуряване" (доброволните пенсионни фондове) и "Динамика на развитие".

Как оценявате състоянието на пенсионноосигурителния модел у нас 20 години след въвеждането на втори и трети стълб? Какво трябва да се промени още, за да се подобри нивото на заместващия доход?

Постиженията на смесения пенсионноосигурителен модел, следван в България, са значими. Пенсионната индустрия натрупа над 14 млрд. лева управлявани активи и е отговорна за над 4 милиона осигурени лица, като отчита реализирана добра доходност над инфлацията за този период. Радостното е, че държавата бе в основата на създаването на сегашния тристълбов модел и съответстващата регулаторна рамка в края на 90-те години на миналия век. По това време освен солидарния България въведе два допълнителни стълба - задължителен доброволен и напълно доброволна форма на пенсионно спестяване. Убедени сме в модела, който функционира успешно в България и до момента! Той позволява чрез пълноценното участие във всички форми за пенсионно осигуряване да си обезпечим нужния ни за живота след пенсиониране доход.

Пенсионната система е в постоянен процес на усъвършенстване, като допълнително можем да се фокусираме върху обогатяването на алтернативите от пенсионни портфейли с различен профил и стимулиране пенсионното спестяване. За да се подсигурят достойни години в зряла възраст трябва да се спестява целенасочено и дългосрочно от самото начало на трудова заетост. Да се държи неотклонно на регулярността и осигуряването върху реалните доходи. От значение е двата задължителни стълба на осигуряване да се допълват систематично, не само с изграждане на буферни спестявания в доброволни пенсионни фондове, но и във взаимни фондове като колективни инвестиционни схеми и задължително в подходящи застрахователни продукти. Убедена съм, че само доброто планиране и комбинацията между тези алтернативи ще повиши нивото на заместващия доход в зрелите години на осигуряващите се лица.

Управляваните активи от пенсионните фондове достигнаха 14 милиарда лева, като през последните години ръстът им се забърза значително. На какво се дължи това?

Освен ежедневно генерираната доходност, която е основен компонент и е водеща за постигнатия ръст, трябва да отбележим и факта, че пенсионната индустрия е все още в процес на натрупване, като първите изходящи потоци от универсалните пенсионни фондове се очакват през есента на 2021 г. Освен това се увеличава динамиката на вноски от новопостъпили осигуряващи се лица на пазара на труда, които се увеличават с всяка следваща година и влизат като нови клиенти на пенсионните дружества. Не на последно място бих споменала за нарастващия осигурителен доход, който само за периода 2006-2018 г. се е увеличил трикратно и като минимален и като максимален месечен размер.

Активите възлизат на 12-14% от БВП на България, а в развитите икономики те са над 50%. Как може да се достигне подобно ниво и у нас?

Пенсионните активи са функция на икономическото развитие на страната, динамиката на капиталовите пазари и държавните политики в областта на осигуряването и регулацията. В този смисъл стимулирането на пенсионното спестяване и увеличение на активите спрямо БВП, принципно може да се постигне по линия на одобряване на нови инвестиционни продукти, увеличение ликвидността на капиталовия пазар, бързо нарастване на процента на пенсионната вноска до заложените в началната концепция от 7-10%, повишаване на доверието и финансовата грамотност на настоящите и бъдещи осигуряващи се лица.

Необходимо е повишаване на личната отговорност и ангажираност на всеки да управлява и следи пенсионните си авоари регулярно. Това ще позволи, подобно на примерите в развитите страни, пенсионните спестявания на всеки един от нас да се инвестират в икономиката и да създават блага, които да ползваме още в периода преди пенсиониране, съответно и обемът на активите ще нараства. Допълнителен стимул за нарастване на пенсионните спестявания би се постигнал при приемането на последните дискутирани и в момента промени в КСО, които ще дадат приемливо решение касаещо последния елемент на пенсионната уредба, която регулира фазата на изплащане. Нейното прилагане ще засили на свой ред доверието и интереса на осигурените да спестяват дългосрочно за пенсия.

По време на конференция миналия месец цитирахте данни, че средната доходност за последните 17 години на пенсионните фондове е между 3,75 и 4%. Как оценявате тези резултати?

Тези резултати не се отличават съществено от средните нива на доходност, постигани от чуждестранните пенсионни фондове в глобален мащаб. Това е така предвид следваните инвестиционни стратегии и идентичните пазарни фактори, които са определящи за ценовите движения на различните активи, като акции и облигации, които изграждат портфейлите на пенсионните фондове. Те са предимно глобални, инвестират на международните капиталови пазари и в български пазарни инструменти. В общ план имат структура, съответстваща на междинна точка между по-малко ,,рискови" и повече ,,балансирани" инвестиционни характеристики.

Разбира се, стремежът е да постигаме все по-високи доходности върху управляваните пенсионни средства и да запазим и увеличаваме максимално реалната им стойност. Например, очаквам значително увеличение на рентабилността на пенсионните партиди при въвеждане на мултифондовите решения. При тях осигурените лица се предвижда да имат възможността да избират различни варианти на портфейли в зависимост от възрастовия профил и етапа на пенсионното си спестяване и при задължителното допускане, че осигуряващите се лица спестяват спрямо реалните си възнаграждения регулярно и дългосрочно.

Средната натрупана сума по партидите на осигурените към края на март е 3 152 лева. Известно е обаче, че голяма част от партидите са "спящи" и по тях не постъпват осигурителни вноски, защото осигурените или не работят, или работят в чужбина. Изчислявали ли сте каква е средната натрупана сума само при активно осигуряващите се?

На този етап не са правени подобни комплексни изчисления с оглед многото гъвкави критерии и допускания, които трябва да бъдат направени. Всичко зависи от редовността на вноските, периода на осигуряване, който се анализира, кои от различните групи поколения ще бъдат набелязани и други презумпции, като се изключат току-що влезлите нови осигурени лица .

Бих искала да ви дам пример с бъдещите пенсионери, които са спестявали, обаче, само 20-22 години: ако осигуряващият се е внасял редовно в 90 процента от месеците и ако измерим общия среден размер на вноски до 5 години преди пенсиониране, то натрупаната сума би варирала между 8 000 до 10 000 лева за активно осигуряващ се клиент на дружествата.