В медийната шумотевица покрай визитата на Путин в Китай, подписването на договора за газопровода "Силата на Сибир" и руските доставки на ултрамодерни противоракетни системи и изтребители, плановете за сътрудничество на двете велики сили в Черно море останаха на заден план. Но се очертава те да имат изключително значение за развитието на региона. И България изглежда обречена да извлече сериозни ползи от това. Освен ако, разбира се, не направи невъзможното и не пропилее шансовете си с глупаво натягане пред Брюксел и Вашингтон.

Въпреки декларираната преориентация на Кремъл на изток, ЕС си остава основният енергиен пазар на Русия, а Черно море - една от двете приоритетни магистрали към Европа. Прословутият газопровод "Силата на Сибир" с трите клона до Североизточен Китай ще има капацитет под две трети от този на "Южен поток".

Руското присъствие

на Черно море се разшири драматично с присъединяването на Крим. На 17 май "Ню Йорк таймс" писа, че във водите около Крим има подводни залежи на въглеводороди за "трилиони долари". Москва оповести и създаването на специална икономическа зона в Крим по подобие на Калининград. В същото време, въпреки вълненията в ЕС и САЩ, Китай мълчаливо призна присъединяването на полуострова към Русия. При посещението на Путин Пекин потвърди стратегическите си инвестиционни намерения за Крим, договорени през миналата и в началото на тази година с бившия украински президент Янукович. Опровергани бяха предположенията, че присъединяването на Крим е удар на Москва срещу Пекин. Напротив, с необмислените си реакции Западът тласна Русия и Китай към дълготрайно сближаване.

През септември 2013 г. китайският президент Си Дзинпин огласи план за икономическа зона "Копринен път" с нов транспортен коридор, който да направи превозите от Китай за Европа по море по-евтини. При сегашното добро състояние на руско-китайските отношения, проблемите на Китай с ислямистите в Синцзян и нестабилността на Югозападна Азия е логично голямата част от трафика да минава през руска (и казахска) територия, а не през Средна Азия, Иран и Турция.

Това се потвърждава от факта, че западният терминал на "Копринения път" се предвижда да бъде в Крим и да включва

огромно ново пристанище

на стойност три милиарда долара, с дълбочина 25 м, т.е. и за най-големи контейнеровози, и с годишен капацитет 140 млн. тона. Това е към сто пъти сегашния оборот на пристанище Варна. Очертава се, както прогнозираше и Световната банка още преди световната финансова криза от 2007-2008 г., през това десетилетие Черно море да стане най-бързорастящият регион в света в областта на морските и специално на контейнерните превози.

В Крим ще бъде съсредоточен огромен поток стоки, превозвани по железници от Източна Азия и Русия за Европа, като значителна част от последните ще бъдат пренасочени от сегашните морски превози през Сингапур и Суецкия канал, а също и трафик от Средна Азия. Заради украинската криза Румъния побърза да се нареди в челото на антируските сили в Източна Европа. И един от приоритетните портали, през който този търговски поток ще навлиза в ЕС, трябва да бъде в България.

Още с огласяването на проекта за "Южен поток" през 2007 г. стана ясно, че маршрутът на този газопровод се очертава като политически приоритетен за Русия и като ос на бъдещ транспортен и инвестиционен коридор към южния фланг на ЕС. Сега България трябва да впрегне целия си потенциал на традиционно добрите си връзки с Русия и Китай, за да си осигури максимални инвестиции в съпътстваща инфраструктура и обработваща промишленост по трасетата на транспортните потоци. Другата цел, която трябва да си поставим, са добри условия за износ на български стоки и участие на български фирми в големите проекти около Крим.

Още към лятото на 2009 г. Варна имаше амбициозни планове за ново пристанищно строителство и индустриални инвестиции по кейовете по 44-километровото вътрешно крайбрежие и в непосредственото им задземие. Сред тях фигурираха и руски, и китайски проекти - говореше се за голям завод на КамАЗ във Варна за износ в целия ЕС и за няколко китайски промишлени обекта в индустриалната зона "Варна-запад". Мисля, че ГЕРБ умишлено тури кръст на всички тези проекти. И това не може да няма непосредствено отношение към факта, че морската столица изригна в най-многолюдните протести през февруари 2013 г., довели и до падането на правителството на Борисов.

Впрочем руско-китайският товаропоток може да е толкова голям, че да има предостатъчно бизнес за всички български и румънски пристанища. Това ще изисква още небивало развитие на жп линии, автомобилни пътища, на дунавските пристанища и друга инфраструктура.

Търговските връзки с Русия, земите на север от Черно море, са били жизненоважни за развитието на Варна и днешна Източна България поне от седем хиляди години насам. Във Варненския халколитен некропол от 4750 г. пр.н.е. бяха намерени едни от най-старите доказателства за древно корабоплаване. Метали, произведени в ковачницата на селището, са открити чак в делтата на Волга. В търговията е участвала цяла днешна Източна България - изнасяна е сол от Провадия, медните руди са добивани от Средна гора в Старозагорско, от Източните Родопи. Златото, най-старото обработено в света, намерено в такова количество - повече от всички

други известни находки

от петото хилядолетие пр.н.е., взети заедно - е от пясъците на Камчия.

Руско-китайските проекти в Крим са най-сериозният шанс пред българската реиндустриализация. Широко приета вече като лозунг в САЩ и отскоро и в ЕС, реиндустриализацията е стратегически важна и за създаване на заетост, по-високоплатени работни места и преодоляване на другите тежки икономически и социални проблеми. Тя е шанс за подобряване структурата на износа и намаляване на външнотърговския дефицит, за укрепване суверенитета и отбранителната способност на страната. Овехтелите плашила на пазарния фундаментализъм и русофобията трябва просто да бъдат забравени.

Сбърканата и провалена антируска политика на сегашното ръководство на ЕС създава изгодна ситуация за България. И тя може да се възползва с малко усилия. Нужни са мъжество и бързи реакции.

*Авторът е доктор по философия от БАН и магистър по бизнес администрация от Калифорнийския университет. Бил е делегат на България в ООН и консул в Ню Йорк. Редактор в медии от нов тип в Ню Йорк. В интернет форумите у нас е известен като Чичо Фичо.