Николай Киров Дълбоко във финансовата система има новозаложена бомба с бавен часовников механизъм, който цъка и криза като сегашната може да предизвика опустошителна детонация. Кой е основният фундамент, движещ сегашната криза? Това е възможността на огромен брой играчи на пазара да се възползват от експанзията на банките в годините на растеж и да получат пари, без да имат активите, с които да покрият заемите си в случай, че изпитат проблем с финансирането си. Многобройни компании се възползваха от възможността за левъридж, за да разширят пазарните си дялове и да увеличат печалбите си. Банките пък записваха дълговете като активи и с тях структурираха собствените си облигации. И всичко вървеше чудесно, защото в края на 90-те години на миналия век финансистите сътвориха нови инструменти срещу риска. Има множество разнообразни механизми за управление на кредитния риск, включващи отказ от кредитиране, гаранции, застрахователни продукти и т.н. Тези механизми обаче не бяха достатъчно ефективни в един свръх динамичен електронен пазар, който се нуждаеше от постоянен приток на свежи средства, за да гарантира бързия си растеж. И така се появиха кредитните деривативи. Тези нови инструменти позволиха по-ефективно разпределяне и оценяване на кредитния риск, като рискът се прехвърля към субектите, които са най-подходящи или най-заинтересовани да го управляват. Пазарът на тези нови финансови инструменти нарасна експлозивно и практически от нулата в края на 1990те, през 2007 година достигна номинална стойност от 516 трилиона долара. Сума близо 10 пъти по голяма от годишния брутен вътрешен продукт на целия свят. Под номинална стойност на деривативните инструменти се разбира общият номинал на сключените сделки, чийто падеж не е настъпил към датата на проведеното изследване. Но през миналата седмица продавачите на кредитни деривативи се изправиха пред сериозно предизвикателство, защото им се наложи да покрият разликата между пазарната и номиналната стойност на дълга на банкрутиралата Lehman Brothers, оценяван номинално на повече от 600 милиарда долара. Това смрази целият кредитен пазар и предизвика апокалиптични прогнози за края на свободния пазар и финансовата система. Паника, която беше бързо успокоена с обещания за държавна интервенция, която ще гарантира стабилността на системата. Но реалната стойност на дълга практически не може да бъде изчислена, тъй като финансовите инструменти се използват при структурирането на други финансови инструменти и така те се оказват типични инструменти на растежа, които при криза, често вместо да предпазват от риск, го създават. И 516 хиляди милиарда долара е една предполагаема сума изчислена на база на дълг, гарантиран с дълг. В сложните и непрозрачни води на пазарите на деривативи, в които хедж фондове плуват с увереността на акули, се е отворила най-голямата бездна във финансовия сектор, защото продавачите на протекция на дълга работят извън стягащите рамки на правителствата, данъчни инспектори и регулатори. Повечето пазари има нещо зад тях. Централните банки изискват резерви - нещо, което да служи като гаранция за сделките. Но зад деривативите не стои нищо освен дългове. На 23 февруари 1995 генералният директор на офиса на банката в Сингапур Ник Лийсън се качил на самолет за Куала Лумпур и оставил зад гърба си дупка от 1.3 милиарда паунда от търговия с кредитни деривативи в балансовия отчет на Barings Bank. През 1998 г. загубите на хедж фонда LTCM за $5 милиарда дръпнаха надолу цялата система. В нестабилни времена като сегашните, друг LTCM може да има катастрофални последици. Всяка година Банка за международни разплащания базирана в Базел изготвя доклад за развитието на търговията с кредитни деривативи на база извънборсовите контракти, които са сключени на т.нар. пазар "на гише" (over-the-counter market). Но реално никой не знае точната сума на застрахованите дългове, защото няма централна система за отчет на търговските операции на пазара на суапове. Точно липсата на прозрачност в оценката и протекцията на риска са основни причини за отказа на финансовите институции да се кредитират една друга, което предизвика задълбочаване на кризата във финансовия сектор и вълна от правителствени регулации на пазара. Купувачът на кредитна защита прехвърля кредитния риск, произтичащ от даден актив към продавача на кредитна защита. Това става без фактически да се прехвърля собствеността върху базовия актив. Страната, която прехвърля кредитния риск, може да притежава или да не притежава базовия актив. Основните видове кредитни деривативи са: суап за осигуряване срещу кредитен риск, продукти върху кредитен спред, суап на обща възвращаемост, деривативи, използвани за сделки с валутни курсове. Всичко, което носи цена, може да бъде котирано на пазара на деривативи. В центъра на този пазар е кредитния суап, ефективна застрахователна полица срещу просрочване при лихвено плащане по корпоративни облигации. За да се спекулира с тях дори не е необходимо да се притежават облигации и щом кризата на пазара се задълбочи и банки и корпорации започнаха да изпитват затруднения с плащанията на задълженията си, много от полиците за кредитен суап се оказаха безполезни. Ето защо Уорън Бъфет милиардер, който направи парите си по стария консервативен начин, нарича кредитните деривативи "оръжия за масово унищожение".