Проф. Стоименов, на 23 юли (сряда) влезе в сила решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за налагане на санкции в размер на 293 хил. лв. на Съюза на птицевъдите заради картелно решение за вдигане на цените на яйцата и пилешкото месо. Как ще коментирате това наказание?

- Обвиниха ни по чл. 9, алинея 1 от Закона за защита на конкуренцията, където се казва, че са забранени картелните споразумения за увеличение на цените. Нашите срещи са правени по инициатива на фирмите и никакви решения за поскъпване на продуктите не са вземани от управителните органи на съюза.

Каква бе причината да организирате обсъждания на фирмите за ценовата им политика?

- Това става, когато цената на продукцията падне под цената на издръжката за птиците. Търсихме изход, за да облекчим напрежението на пазара. Затова предлагахме на фирмите да колят кокошките носачки, да дават принудителна почивка на продуктивните птичи стада и да дават яйца за преработка. Имало е

случаи, в които сме казвали - това е цената, под която не бива да продавате. Сега антимонополната комисия ни наказва предизборно. Министърът на икономиката Петър Димитров обеща пред медиите да се провери дали обективно нарастват цените на храните в България. Започнаха с хлебарите, масларите, а сега - и нас. Нашата естествена реакция е да обжалваме решението в съда.

Смятате ли се за жертва на политическата ситуация?

- Не обвинявам хората от комисията. Това си е тяхно право, въпреки че дойдоха тук с полиция. Държаха се акуратно с нас, така бе и на заседанията на КЗК, където нито една от обвинените фирми не се призна за виновна.

Според мен това е наказателна акция за един подотрасъл на селското стопанство, особено за животновъдството, което при тези трудни условия все пак крачи напред. Обжалваме решението на КЗК, защото смятаме, че не сме водили незаконна политика, а сме защитавали икономическите интереси на нашите членове.

Кога започнаха проблемите на птицевъдите, като се знае, че те бяха сравнително добре на фона на всеобщия упадък на животновъдството в България?

- От Великден започна внос на яйца от Полша, на цени, по-ниски от нашите, и вече четири месеца българските птицевъди продават на загуба. Питаме какво да правим, щом около 65-70 % от разходите отиват за фураж, а той поскъпна неколкократно.

Вярно е, че големите фирми диктуват условията на пазара, но те губят повече от малките, които могат да си позволят временно спиране на работата. Много компании се надяват, че кризата ще отмине, и междувременно теглят кредити. Около психозата, която избухна след спирането на парите по САПАРД, банките не искат да отпускат кредити.

Заради тежкото икономическо положение на птицевъдите се обърнахме още миналата година към министър-председателя с искане за финансова помощ от 40 млн. лв. за период от половин година. Това горе-долу щеше да покрива разходите на птицевъдите, без да имат печалба. Разбира се, той прехвърли нашето искане към Министерството на земеделието, но и оттам не реагираха.

Едва след като организирахме среща с бившия министър Нихат Кабил, бе назначена работна група за разрешаване на проблемите ни с председател Ализан Яхова, заместник-директор на Държавен фонд „Земеделие".

Бяха потърсени начини за подпомагане на сектора, които да се одобрят от Европейската комисия. Обсъдихме възможността да получим пари по мярката de minimis, където на ферма може да се отпускат по 7,5 хил. евро безвъзмездна помощ в срок от 3 години. Накрая се споразумяхме със земеделското министерство за преференциално кредитиране.

Обещаха ни гранд от 15 млн. лв. с годишна лихва 3 %, гратисен период за погасяване на лихвата една година и гаранция от 120 на сто. За да не се възползват само големите фирми в бранша, бе определен горен праг от 350 хил. лв., но въпреки интереса от страна на производителите, все пак това си остава кредит, а не е субсидия.

Колко фирми участват в Съюза на птицевъдите в България?

- Към 110 фирми и 5 души физически лица, включително и аз.

Колко са глобените от КЗК фирми?

- Първоначално бяха санкционирани 36 и това са фирмите, участвали в наши съвещания, но има примерно преработвател на яйца. Той се намира на обратната страна - купува, а не продава яйца. Друга наказана фирма пък се занимава с опаковки на яйца и също отпадна. Окончателният списък съдържа 28 фирми, за които се налагат финансови санкции.

Каква е практиката в страните от Европейския съюз - има ли субсидии за птицепроизводителите?

- Нашето селско стопанство се развива при различни от европейските условия. Тази финансова помощ, която се дава за обработвана земя, е добра за зърнопроизводителите, но е пагубна за животновъдите.

Гръбнакът на селското стопанство в ЕС е фермерството, и то предимно семейните ферми, докато в България основа на земеделието са големите арендаторски и кооперативните стопанства, а в животновъдството - големите промишлени предприятия с индустриално производство.

Това животно - фермер, в България като правило го няма и тук-там съществува по изключение. Затова европейското законодателство не пасва на нашите условия.

Ползваха ли птицевъдите средства от програма САПАРД?

- Възможностите на програмата бяха използвани много добре.

Но случаят с Марио Николов, който участва в схемата на източване на 7,5 млн. евро чрез стари машини за преработка, ще остане като петно върху целия бранш. Какво е становището на организацията?

- Не мога да коментирам. Той все още отрича, че е ползвал рециклирани машини в своята птицекланица, и докато това не се докаже, ние не можем да имаме становище.

Според изискванията за хуманно отношение към животните клетките в българските птицеферми не отговарят на нормативите за големина. Търпите ли някакви санкции заради това?

- Мога да ви кажа, че и аз искам да живея в отделна къща, но съм в бетонна клетка - блок на 16 етажа с един вход и 130 апартамента. Когато идват при мен тези специалисти хуманисти, дето защитават животните, аз им казвам - спрете коридата в Испания.

Има ли по-жестоко отношение от това специално да отгледаш бик и после цял свят да гледа, включително и децата, как по най-жесток начин го убиват? Не може кокошките ни да снасят годишно по 300 яйца и да им е лошо. Нямате представа какъв баланс на всички хранителни вещества се използва в храната на птиците - ензими, минерали, протеини... Това го няма в менюто и на богатите хора.

Каква е цената на птичите продукти в момента?

- Цената на яйцата е на загуба - бройката е 11 стотинки без ДДС, а с данъка е над 13 стотинки. При птичето месо е на ръба на издръжката - около 3,60 лв. за килограм с ДДС. Въпреки че изклаха доста птици и увеличиха износа на яйца, производителите пак не печелят.

Те произвеждат, обработват, сортират, маркират и опаковат изцяло яйцата във фирмите си, а търговците печелят точно колкото тях само от дистрибуция. За съжаление нито един държавник не се интересува от хала на производителя. Сега ни изкарват престъпници, които насила вдигат цените.

Колко струват полските яйца?

- Не знам на каква цена се внасят, но на пазара са по-евтини от нашите. Ние искахме проверки от Националната ветеринарномедицинска служба дали са качествени продуктите, от Националната агенция по приходите да провери дали е реална тази цена, дали са си платили данъците и таксите. При проверките на ветеринарите бяха открити складове, където се преопакова чуждата продукция и се пуска като наша.

Къде са тези складове?

- Докато няма окончателно заключение на контролните органи, не мога да кажа нищо. В същото време нашите яйца отиват за преработка с мизерно заплащане от 8 стотинки бройката. Изнасяме за около 10-11 ст. бройката предимно в Швейцария и Германия.

Защо нашата продукция е неконкурентноспособна и по-скъпа от полската?

- Полските яйца идват тук по-евтино, отколкото са на техния пазар. Сега в Полша цената е около 15 ст., а тук ги пускат за по 12 ст. бройката. В същото време от Румъния се внасят много по-евтини пилета, отколкото са нашите. Но нашите съседи птицевъди получават субсидии, за разлика от българските производители.