0т 1 март 2007 в Русия влезе в сила закон за данъчна амнистия за гражданите на страната. Руснаците вече имат възможност да легализират недекларираните си доходи, получени до 1 януари 2006 г.

Съгласно амнистията, която ще продължи до 1 януари 2008 г., размерът на декларираните суми не е ограничен, не се изисква също така да бъдат посочени видовете и източниците на доходите. Подоходният данък от 13% може да бъде внесен във всяка банка. От амнистията, обаче, не могат да се възползват граждани, които освен скриване на доходи, са извършили и други закононарушения. Така няма да бъде позволено легализирането на доходи от престъпна дейност, свързана с финансови, митнически и други нарушения. Според действащото законодателство всеки, който крие доходите си, носи административна и съдебна отговорност, ако сумата надвишава 100 000 рубли (около $4000). "Комерсант" коментира, че целта на амнистията е вътрешнополитическа, а не икономическа - за "създаване на психологически комфорт у гражданите". Според министъра на финансите Кудрин мярката, предложена от президента Путин през 2005 г., може да намали износа на руски капитали.

И българските политически люде също не са "предпазени" от подобни идеи за амнистиране. Зададат ли се избори и управляващо мнозинство и опозиция започват да изтупват праха от стари идеи хвърляни в минали предизборни битки. Бившият парламентарен шеф проф. Герджиков преди миналите избори възкреси отново позабравеното амнистиране на капитали с аргумента, че данъчната амнистия вече е дала добри резултати в Италия, изпращайки на тогавашния премиер италианския закон за т.нар "фискален щит". Чрез този закон са върнати около 50 млрд. евро изтекли от страната през последните десетилетия.

Засега повечето анализи свързани с амнистирането на българските капитали се въртят около "дилемата за морала" - "амнистират се разбойниците", както казваше бившия финансов министър Муравей Радев или нулевия ефект от една подобна мярка - "дори и цент няма да влезне в хазната". Неслучайно още през 1997 г. бе подхвърлена идеята за амнистия на изнесените в чужбина капитали.

За цялостната амнистия на капитала българската администрация не е готова и ефекта наистина е неясен. Според едно изследване, проведено през 1993 г., в първоначалните години след 10 ноември 1989 г.(1989-1992 г.) в частни ръце в чужбина са преминали държавни капитали и активи в размер на 0,7-1,2 млрд.USD.Това са предимно задгранични фирми на нашите големи вносно-износни централи, фирми на научно-техническото разузнаване, партийни средства. Почти две десетилетия след началото на демократичните промени много от тях работят за новите си собственици зад граница, вкл.разкривайки филиали у нас, други са закрити, но като цяло следите на това първоначално разграбване вече са скрити. Подобна бе картината и в другите източноевропейски държави. В Русия например, беше създадено специално звено за предотвратяване изтичането на капитали в чужбина. Според шефа на това звено М.Гуртовой опитите да се намерят партийните пари зад тграница са безмислени, защото дори банковите сметки на нацистките престъпници бяха открити едва след световен скандал 50 години след Втората световна война. Какво остава тогава за парите на бившите КПСС, БКП и др., които не бяха обявени дори за престъпни организации.

Но пък би могло при определени обстоятелства да се стартира с данъчна амнистия, където резултатите са по-предвидими и съществуват разчети за ефекта от една такава мярка.
От проучване, направено от Центъра за сравнителни изследвания, преди няколко години ясно се вижда какво би се получило ако т.нар. транспарентни фирми (легално работещи) легализират скритата си дейност. Делът на сивата част от дейността на тези фирми е около 20%. Този дял ще намалее от 20 на 12% ако легализацията на укритите пари носи само еднократно плащане на предварително гласувана минимална данъчна ставка (в Италия беше 2,5% върху изнесените пари). Цялостната данъчна амнистия би изкарала именно тези 8% укрити капиталови ресурси на легално работещите фирми, което съчетано с намалени данъчни ставки и ускоряване на амортизациите биха свили до минимум вероятността от повторна данъчна амнистия, каквито опасения изказват голяма част от експертите.

Върху върлия неплащач на данъци винаги като дамоклев меч са надвиснали различни глоби, санкции, вкл. и наказателна отговорност и самата думичка "амнистия" му се струва като райска музика.

Под данъчна амнистия обикновено се разбира предложение от страна на правителството (държавата) към определени категории длъжници към хазната да погасят своите просрочени данъчни задължения като срещу това се отменят съответните санкции, които биха могли да им бъдат наложени заради неплатените данъци.

В световната практика съществуват различни вариации за условията на амнистирането: на общодържавно или местно равнище; по отношение на различни категории данъкоплатци - дребен бизнес, сектора на определени услуги и пр.; под амнистиране могат да попаднат задължения предявени от страна на държавата, или само съдебно оспорени; всички задължения или част от тях и пр.

Възниква въпроса: какво може да "принуди" данъкоплатците да вземат участие в амнистирането? Отговорът е елементарен: изчиствайки си сметките с държавата, те получават възможност да легализират своите доходи и спестявания и да започнат начисто своя бизнес и живот. Неприятната страна на въпроса за тях е, че от една страна, трябва да се разделят с определена сума пари и да я прехвърлят в хазната, което обикновено не им е по вкуса, а от друга - съществува опасението, че след като данъчните органи получат информация за миналите неплатежи, те вече няма да ги изпуснат от своето полезрение и за в бъдеще "спокойният" им живот ще бъде нарушен.

Що се отнася до целите на държавата при една данъчна амнистия, то най-очевидната е попълването на хазната за сметка на просрочените данъчни задължения. Втората цел е свързана с легализацията на сивия сектор, т.е. след данъчната амнистия тези данъкоплатци ще се превърнат в изрядни платци и ще легализират своите обороти. Ако пък данъкоплатците имат възможност да легализират и своите задгранични капитали, то тогава може да се очаква допълнителен приток на частни инвестиции под формата на репатрирани средства. Отрицателна последица обаче от данъчната амнистия може да се получи поради лъжливия сигнал от страна на държавата, че неплащането на данъци може да бъде опростено с надеждата за бъдещи данъчни амнистии.

С други думи съществуват и сериозни теоретически възражения срещу самата идея за данъчна амнистия. Неслучайно международният опит в това отношение е доста противоречив като резултати. Данъчни амнистии се провеждат периодично в много страни по света. В САЩ например, всеки щат има своя схема на амнистия и провеждането й се счита за доста печелившо за бюджета мероприятие. В щата Масачузетс например, в резултат на ежегодно провеждани данъчни амнистии в хазната влизат няколкостотин милиона долара, разширявайки кръга на данъкоплатците с 5%. Класически пример за успешна амнистия е Ирландия през 1988 г.

В крайна сметка международният опит показва, че за ефективно проведени амнистии е необходимо:

  • Сериозни гаранции за ненаказуемост;
  • Съхраняване (конфиденциалност) на информацията;
  • Еднократност на амнистиите;
  • Неконфискационен характер на амнистиите;
  • Широка разяснителна и пропагандна кампания.

Цели на лобистите на амнистирането:

  • Повишаване на данъчните приходи;
  • Съкращаване на административните разходи по инвентаризация на данъчните неплатежи;
  • По-нататъшно пазарно развитие с помощта на използването на легализираното имущество в качеството му на залог за вземане на кредити и развитие на предприемачеството;
  • Свиване на хранителната среда за криминализация и корупция;
  • Позитивен ефект за дребния бизнес поради нарастване на занижените стойности на имуществото; получаването на кредити за сметка на легализираното имущество и доходи;бързо възвръщане на вложените инвестиции чрез "легализацията" на амортизационните разходи; нарастване на деловата активност и обема на вътрешните инвестиции и пр.

Аргументите на скептиците:

  • Доходите от амнистирането винаги са съмнителни;
  • Възможните очаквания за нови бъдещи амнистии могат да деморализират данъкоплатците
  • Външният имидж на корумпирана държава се затвърждава;
  • Доброволно признаване на неефективността на административната система;

Трябва да се има предвид, че понятията амнистия и легализация носят различен смисъл по отношение на данъчното законодателство.Ако капиталът е заработен в рамките на действащото в момента на изнасянето или в момента на легализацията икономическо законодателство, то той следва да бъде легализиран без каквито и да е загуби за собственика му. В случай на отклонение от законодателните норми капиталът подлежи на амнистиране със заплащане на съответните данъци и наказателни лихви.
Данъчната амнистия преди избори обаче си е чисто политически ход, отколкото реална икономическа мярка.

Ако се стигне до амнистиране най-добрият вариант е то да се приложи разделно по отношение на различните видове доходи, имущество и начини на легализация (това са ставки касаещи най-успешните амнистии):

  • Когато то касае недвижимо имущество легализацията може да стане след заплащане на 2,5% от неговата стойност или да се придобият държавни ценни книжа за сума равна на 15% от стойността му;
  • Когато това касае парични доходи легализацията може да стане за 1/3 от корпоративния данък печалба, т.е 5% или да се придобият ДЦК за сума равна на 25% от стойността им;
  • Когато това се отнася за изнесени от страната капитали процента на летализация би могъл да бъде 25% или закупени ДЦК за 50% от капитала;
  • Ако се провежда на два етапа амнистирането тогава най-удачният вариант е първоначалната ставка да бъде по-ниска (в Кипър беше 5%) и след като се види от бизнеса, че няма нищо страшно, вторият етап се провежда при по-висока ставка (в Кипър беше 6,5%).