Обществените поръчки, големите инвестиционни проекти и концесиите са основни канали за насочване на държавни средства и ресурси към частния сектор. Поради големия размер на прехвърляните средства и административния контрол върху процесите, последните се явяват едни от основните потенциални източници на корупция.

През тази години бе замислен и реализиран поредният "нов" Закон за обществените поръчки (ЗОП), чието ударение бе върху свиването на възможностите за манипулиране на процедурите и защита на обществения интерес. Наистина България бе задължена да създаде ЗОП при пълно отчитане на правилата на директивите на ЕС 92/50, 93/36, 93/37 и 93/38, които през 2004 г. изцяло бяха заменени от две нови директиви, според които страните-кандидатки за членство в Общността трябва да приведат националните си законодателства в съответствие с европейските норми в областта на обществените поръчки.

За първи път обществените поръчки са уредени у нас в Закона за държавните и обществените поръчки, публикуван в бр. 9/1997 г. на "Държавен вестник". През 1999 г. този закон бе отменен и приет нов Закон за обществените поръчки /ЗОП/. Той бе основно променен чрез влезлия в сила от средата на април 2002 г. Закон за изменение и допълнение на ЗОП. На практика от 1999 г. досега законът се "обновява" за пети път. 

Значимостта на проблема се засилва от факта, че през каналите на бюджета минават огромна част от икономическите ресурси. През 2005 г. средствата от консолидирания държавен бюджет, изразходвани за закупуване на стоки и услуги възлизат на близо 4.5 млрд. лв. Към това трябва да се добавят и над 2 млрд. лв. за капиталови разходи. От тези текущи и инвестиционни разходи около ¼ се управляват на местно равнище. Отделно от собственото текущо и инвестиционно потребление на стоки и услуги от държавата и общините, през 2005 г. държавата е насочила към предприятия и болници субсидии за 876 млн. лв., част от които също отиват за закупуване на стоки и услуги. По приблизителни изчисления, през 2005 година публичният сектор е консумирал стоки и услуги за над 7 млрд. лв., което възлиза на 17% от БВП. Едва около 30-40% от тези средства се насочват към частния сектор по механизмите на обществените поръчки.

Според оценки на експерти от Коалиция допреди 2-3 години под формата на обществени поръчки в България са се разпределяли около 1-2 млрд. лева от бюджета, т.е. около 5% от БВП. Според други изчисления общата стойност на обществените поръчки в България тогава е съставлявала около 1% от БВП. Сега според оценките на Агенцията за обществени поръчки /АОП/, последните представляват около 10% от БВП на страната, което е сравнимо с данните за Чехия, Словакия и др. новоприсъединили се държави, където този показател се колебае около 11-12%.  По приблизителни оценки, потреблението на стоки и услуги в публичния сектор, които би трябвало да влизат в обхвата на уредбата на обществените поръчки днес възлиза на около 6-7 млрд. лв. годишно. Ако допуснем, че около 15-20 % остават правомерно извън обхвата на правната уредба на обществените поръчки поради малките си обеми и стойност, то потенциалният пазар на обществените поръчки в България може да се оцени на около 5-6 млрд. лв. Това до известна степен се потвърждава и от данните от регистъра на обществените поръчки за 2005 г. Според тези данни, общата стойност на регистрираните поръчки от 1 октомври 2004 до 31 декември 2005 г. възлиза на около 4 млрд. лв. с ДДС, което е около 7.5 % от БВП за този период. Като се има предвид, че значителна част от процедурите не се регистрират, а друга част от потреблението в публичния сектор заобикаля правилата на обществените поръчки чрез изкуственото им раздробяване на части под минималните прагове, може да се предположи, че този пазар възлиза на около 11-12% от БВП в настоящия момент. За сравнение, в ЕС общата стойност на обществените поръчки се оценява на около 16% от БВП, или около 30% от държавните разходи, което означава милиарди евро.

Пазарът на обществени поръчки до голяма степен е сравним с финансовия ресурс, който България ще получи от структурните фондове и тези за земеделие и риболов - около 8-9 млрд. евро, но за периода 2007-2013 г. Но независимо от това в крайна сметка се касае за разпределението на един значителен ресурс, който е апетитна хапка за всеки частен бизнес.

Нещо повече според допитвания до бизнеса процедурите по получаване на обществени поръчки са сред основните източници на корупция и генерират значителни нерегламентирани плащания към държавната администрация /по консервативни изчисления около 15-20 млн. лв. годишно/. При това корупцията е системна - над половината от участвалите в търгове фирми използват подкупи за получаването на всяка втора поръчка. Според оценки на експерти от Центъра за изследване на демокрацията загубите за бюджета годишно от злоупотреби при обществените поръчки са между 270 и 370 млн. лева.

Затова едно от условията за членство в ЕС бе установяването на ефективни и прозрачни системи за обществени поръчки, които да стимулират лоялната конкуренция и международната търговия, да привлекат национални и чуждестранни инвестиции. На практика това до известна степен бе постигнато с влезлите в средата на годината законови промени. Все още обаче съществуват вратички за заобикаляне на ЗОП:

На първо място, това е определянето на някои проекти като свързани с националната сигурност, като преценката за това се прави от самия възложител.

На второ място, заобикалянето на ЗОП става чрез представянето на непарични вноски. В този случай необходимото оборудване, например, се внася като непарична вноска в капитала на дружеството, което има нужда от него.

На трето място, често срещан прийом за заобикаляне на ЗОП е оформянето на зле подготвени задания. В закона е посочено, че документацията за участие в откритата процедура трябва да съдържа всички необходими данни, указания и изисквания за подготовка на предложението. Тогава, когато има клаузи, които облагодетелстват определени кандидати, тъй като те отговарят на предложените критерии е ясно, че става въпрос за "заобикаляне" на процедурата.

Друг пример за "нарушение в рамките на закона" при обществените поръчки е използването на практиката "спешен ремонт". През последните години спешните ремонти без търг се превърнаха в нормална практика за някои общини, като "спешният ремонт" се възлага неправомерно на общински фирми, т.е. на близки до управляващите местната власт.

На следващо място, възможност за заобикаляне на прозрачните процедури се появява ако сделката се прави на стоковата борса, като формално се имитира търгово наддаване.

Независимо от вратичките в ЗОП, трябва да се има предвид, че новият закон е в максимална степен хармонизиран с европейските норми и това, което трябва да се прави е просто да се спазва закона. Защото вече са налице случаи, когато КЗК е взела решение за отмяна на обществена поръчка, но заявителя сключва договор по вече отменения търг и дори добавя анекс към него, въпреки нищожността му.