Огнян Донев, директор на фармацевтичната компания "Софарма" АД, пред в. "БАНКЕРЪ" Огнян Донев е роден на 22 декември 1957 година. Завършва немската гимназия в столицата, след което учи в Хамбург и Виена. Дипломира се във Висшия икономически институт в София по специалността "Международни икономически отношения", а през 1986 г. защитава докторска степен по икономика в Берлин. В частния сектор е от 1990-а, работи за търговската верига "Метро Кеш енд Кери" България и отговаря за износа на български стоки. В периода 1993-1997 г. Донев представлява големи чуждестранни купувачи на черни метали у нас. От октомври 2000 г. е изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите на фармацевтичния производител "Софарма" АД. Сега е президент на националния комитет на Международната търговска камара в България, вицепрезидент на Германо-българската индустриално-търговска камара, член на управителния съвет на Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България и на управителния съвет на Еврофарм, Брюксел. Г-н Донев, усеща ли се финансовата криза във фармацевтичния сектор у нас? - Това е може би единственият бранш, който не се влияе съществено от нестабилността на икономиката. Фармацевтичните компании не предприемат кой знае какви мерки срещу кризата - действат по-скоро превантивно, тъй като очакват нещо да се случи. Единственото по-притеснително е, че финансовият сектор, и по-конкретно банките промениха политиката си и заеха доста рестриктивна позиция при отпускането на кредити. А това се отразява върху скоростта, с която се развива бизнесът. Въпреки това "Софарма" се ползва с доверие от страна на банките, фирмата е стабилна и няма проблеми с кредитирането. Дори можем да се похвалим с 6% ръст на продажбите за първото тримесечие на 2009-а спрямо същия период на 2008-а. Показателно е, че през последните осем години нито веднъж не сме свивали производството, не се е налагало да съкращаваме персонал. Когато придобихме "Софарма" през 2000 г., служителите ни бяха 1500-1600, сега са около две хиляди. Разбира се, всички са наясно, че тази година не могат да очакват 20% увеличение на заплатите, както беше през предишните две-три. Пестим средства от командировки и от чуждестранни конференции, но не и от възнагражденията на персонала. Отразява ли се по някакъв начин всичко това на производството на лекарства? - Не бих казал, защото потреблението и търсенето на медикаменти в страната не намаляват. Даже се увеличава, ако съдим по данните на международната анализаторска компания "Ай Ем Ес", според която през миналата година българите са изпили близо 1.4 млн. опаковки с лекарства за общо 1.7 млрд. лв., или с 200 млн. лв. повече от 2007-а. Предполагам, че ако кризата изобщо повлияе на някоя от пазарните ниши, това ще са продажбите на хранителни добавки, лекарствата без рецепта, витамините и всички останали продукти, които пациентът сам избира дали да си купи, или не. Потреблението на медикаменти по лекарско предписание, дори в условия на криза, няма как да намалее. Не изключвам обаче и по-сериозни проблеми в сектора. При нестабилна икономика по-малките пазарни субекти неминуемо срещат затруднения и очаквам картата на българската фармация да изглежда доста по-различно в бъдеще. С други думи, предричате фалити на по-малки компании в бранша? - В условия на криза това е нещо нормално, дори задължително. Фармацевтични производители ще фалират, въпросът е колко и кога. Знаете, че в началото на февруари Тор Бьорголфсон официално обяви продажбата на исландската "Актавис", която в България притежаваше фармацевтичните заводи в Дупница, Троян и Разград, заедно с дистрибутора "Хигия". Месец преди това пък се самоуби германският милиардер Адолф Меркле, собственик на фармацевтичния гигант "Фьоникс". Той пък притежава друг български търговец на едро - "Либра". Промяната на собствеността на тези две компании със сигурност ще се отрази на двата основни сектора у нас - производството и търговията на едро с лекарства. Планира ли "Софарма" да кандидатства с оферти за покупката на активи на "Актавис"? - Много зависи каква част от компанията ще бъде предложена за продажба. На първия етап, когато назначените агенти и инвестиционни банкери се опитваха да продадат "Актавис" в цялостния й вид, не получиха нито една заявка. Затова обявиха, че ще я продават на части, но все още не са пуснали официално обявление. За нас това е интересно и ще направим всичко възможно да се информираме за хода на продажбата. Що се отнася до дистрибутора "Хигия", нямаме намерение да участваме в сделката за него. Какъв е пазарният дял на "Софарма" в момента? - При производството е трудно да се каже, защото няма точна статистика. Но според последните данни за търговията с лекарства на "Ай Ем Ес" за миналата година нашият дистрибутор "Софарма Трейдинг" е на първо място с 22 процента. За наша радост на територията на Русия сме между първите 30 чуждестранни вносители, а в Украйна делът ни е около процент, процент и половина и е доста съществен като обем. Продажбите на "Софарма" за миналата година са за 168 млн. лв., а консолидирано са за 428 млн. лева. Интересното е, че през 2008-а продадохме повече лекарства в Русия, отколкото у нас, и за първи път България не беше нашият пазар номер едно. Но пък за първото тримесечие на годината наблюдаваме обратната тенденция. За пазарна аномалия ли става дума, или за последствия от кризата? - Все още не сме анализирали ситуацията, тъй като не разполагаме с пълните данни за тримесечието. Но причините вероятно се крият във финансовата криза, която удари пазарите ни в чужбина. Валутата в Украйна, Полша и Сърбия силно девалвира, а лихвите се вдигнаха до такова ниво, че търговците на едро започнаха да изпитват недостиг на средства, с които да купуват лекарства. В същото време търсенето не намалява и е твърде вероятно секторът да изпадне в колапс, ако ситуацията не се нормализира. Има ли вероятност този сценарий да се разиграе и у нас? - Чак в такава степен не, защото търговията на едро у нас е доста концентрирана. У нас подобна ситуация имаше през 2003 г., когато фалира "Магинед". Но тогава си спомняте, че "Софарма" купи шест дистрибутора и ги обедини под една шапка. Ако в онзи момент не бяхме инвестирали в отрасъла, днес нямаше да го има. Сега регистрираните дистрибутори са около 400, но 85% от продажбите осъществяват четирима от тях: "Софарма Трейдинг", "Либра", "Хигия" и "Стинг". Проблемът е, че кризата обикновено събаря най-силните и въпреки високия пазарен дял се носят слухове, че един от тези дистрибутори скоро ще напусне пазара. Неотдавна председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов обяви, че търговците на дребно дължат 180 млн. лв. на дистрибуторите в страната. Рано или късно това със сигурност ще се отрази и на производителите ... - Дистрибуторите нямат финансовата възможност да кредитират когото и да било. Затова, ако някой издържа отрасъла на гърба си, това са производителите. Задължения към нас имат не само търговците, но и болниците. Дори бих казал, че лечебниците са най-големите длъжници на "Софарма". Обикновено преди Коледа имаме да събираме около 40-50 млн. лв. от тях, но добре че Министерството на финансите има навика в края на всяка година да покрива дълговете им. Предполагам, че тенденцията ще се засилва, защото нито една банка няма да се съгласи да кредитира съмнителни икономически субекти. Ще рече - болниците и аптеките няма да могат да изтеглят заеми, с които да покрият задълженията си....? - Нито болниците, нито търговците на едро, да не говорим за аптеките, са в състояние да убедят банките да им дадат кредит при толкова много неизплатени дългове. Така че финансирането пак ще дойде от производителите. Проблемът е, че цялата здравна система е недофинансирана, бави се и дългоочакваната реформа. Имаме страшно много болници, а не разполагаме с достатъчно средства да ги поддържаме. При аптеките е същото - броят им е два и половина пъти по-висок от средния за Европа. Сега предстоят парламентарни избори и който и да поеме властта, ще трябва здраво да запретне ръкави, за да сложи ред в системата. В този ред на мисли одобрявате ли лекарствената политика на държавата да обвързва цените на медикаментите с най-ниските стойности в осем референтни европейски страни? - Няма държава в света, която да не наблюдава лекарствения си пазар и да не се опитва да регулира цените му. Но българските производители нямат проблеми с тези стойности, защото чисто и просто поддържат най-ниските нива. У нас няма български продукт, който да струва повече от 20 лева. Ако сме недоволни от нещо, това е ниският контрол от страна на Изпълнителната агенция по лекарствата. По мое мнение през последните пет години тя беше изкуствена спирачка за развитието на българската фармацевтична индустрия. Отвори широко вратите на европейския пазар за всякакъв внос от трети страни, а в същото време водеше рестриктивна политика спрямо местните фирми. Абсолютно неаргументирано повиши таксите за регистрация на медикаменти, опитвайки се да принизи компаниите до работа на ишлеме. При лекарствата това означава да купите най-евтиния продукт от Индия например, да го опаковате в България и да го продавате като висококачествен продукт на европейския пазар. В никакъв случай не желаем държавата да ни отглежда, но поне да не толерира вносителите. Затова съм любопитен да видя какво ще направи новото ръководство на лекарствената агенция, назначено в понеделник. Има ли лекарства, които се произвеждат в България, но се продават само в чужбина? - Единици има, да. Типичен пример е аналгин-хининът на "Софарма", който Изпълнителната агенция по лекарствата отказа да регистрира. Не искам да му правя реклама, но мога да гарантирам, че той ще се продава в милиони бройки, ако получи разрешително за употреба. Предполагам обаче, че това ще подбие пазара на някой друг производител. Явно не се гледа с добро око на факта, че предлагаме евтини продукти, защото караме всички останали да се съобразяват с нашите ниски цени. Как ще коментирате новият позитивен лекарствен списък? - Добре е, че реимбурсната и позитивната листа, които действаха досега, се сляха в едно, стига да не се наложи скоро пак да се обновява и всички производители отново да се втурнат да кандидатстват за включване. Освен това се очаква медикаментите в списъка да поевтинеят с близо 20%, например инсулините. Вярно е, че те са напълно безплатни за пациентите, но по-ниската цена ще освободи допълнителни ресурси в бюджета за здраве, с които държавата да купи допълнителни количества или по-добри лекарства. Друг е въпросът доколко е уместно да се правят икономии тъкмо от здравето. Много производители се оплакаха, че цените в позитивния списък са прекалено ниски. Фирмите им нямат икономическа изгода от това медикаментите им да са в тази листа и затова оттеглиха кандидатурите си за включване. Има ли основания за такава реакция? - Това е така и е въпрос на личен изобор на всеки фармацевтичен производител. Но в никакъв случай не е фатално. Става дума за лекарства с едни и същи молекули, регистрирани като биоеквиваленти, произвеждани от поне 15 различни фирми. Това, че продуктите на една, две или три от тях няма да се плащат с публични средства, не е никакъв проблем, защото пациентите ще разполагат с останалите десет вида. А ако питате конкретно за нас, "Софарма" не е изтегляла свои медикаменти от листата. Списъкът остана отворен за нови попълнения. "Софарма" ще кандидатства ли за включване на други свои медикаменти? - Разработката на лекарства е постоянен процес и в момента, в който регистрираме нов медикамент и той представлява интерес, със сигурност ще го представим и на Комисията по позитивния списък. Предполагам, че останалите производители ще направят същото. И това е чудесно, защото листата ще се обновява по-динамично, в нея ще попадат по-нови медикаменти. От друга страна, конкуренцията също оказва добър ефект, защото ще помогне някои медикаменти по-динамично да поевтиняват. Очертава ли се тогава лекарствена криза? - Изключено. Няма как да стане. В нашия склад в Москва има лекарства за два-три месеца. В склада в София също има резерви за минимум три месеца. Каквито и да са трусовете на пазара, има с какво да ги посрещнем. Разговора води Слава Аначкова