За производителите на консерви от плодове и зеленчуци „пилците се броят напролет", когато е приключил активният сезон и вече са подписани договорите за продажби. През миналата година обаче отново лъсна старият проблем с недостига на суровини. „Той се задълбочава и няма да бъде разрешен, защото не се вземат адекватни мерки за преодоляване на кризата", коментира Константин Ламбрев, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци (СППЗ). 

На тържищата се търгуват все по-малко български продукти. Вместо това ядем домати от Турция, корнишони от Гърция, пипер от Македония, а да не изброяваме по-екзотичните плодове и зеленчуци, които идват от други континенти. От съюза констатират увеличение на производството на консервирани плодове и зеленчуци в България през 2008 г. с около 8% в сравнение с предходната година. Приходите от продажби през първото полугодие на тези години бележат

ръст от 5.3%

Въпреки че секторът се модернизира през последните години, все още се срещат гаражни производители на консерви. „Структурата на пазара определя възможността за поява на сива икономика и производство", разяснява причината Константин Ламбрев, който е и управител на фирма „Конекс Тива". Едва 35% от хранителните стоки в България се търгуват през веригите и това обуславя възможността за съществуване на гаражни производители и търговци. В ЕС през хипермаркети се осъществяват над 70% от продажбите на хранителни стоки, а в САЩ - над 87%, но там още около 6-7% се извършват през т. нар. независими супермаркети, които притежават от 4 до 150 магазина. Интересна и динамична е картината на

вътрешния пазар

на консервирани плодове и зеленчуци. Отдавна между жилищните блокове не димят огньове, на които сръчни домакини и предвидливи пенсионери варят зимнина. Само преди 3 години по данни на статистиката са произведени около 350 млн. буркана домашни компоти, лютеници и туршии. От браншовата организация съобщиха, че преработвателните фирми предлагат по-малко от половината от това количество, но очакват да нараства търсенето на консерви. Миграцията към големите градове и скъпите суровини отказват българите от домашно приготвената зимнина.

Предприятията, включени в анализа на СППЗ на преработвателите, са продали на вътрешния пазар през първото полугодие на 2008 г. 23.9% повече консервирани зеленчуци в сравнение със същия период на 2007 г. По данни на статистиката предприятията са произвели през миналата година 14.8 хил. т зеленчукови консерви, което е повече с близо 2 хил. тона, или с 14.9% спрямо 2007 г.

Консервната промишленост се преструктурира и предлага все по-разнообразна и богата продуктова база, твърдят от браншовата асоциация. Производителите се надпреварват да търсят стари рецепти, за да има консерви с „вкуса на мама" и да се конкурират с вносните.

Производителите с носталгия си спомнят времето, когато страната ни беше нетен износител, за разлика от сега, когато вносът се увеличи значително. През 80-те и 90-те години  в България са произвеждани над 600 хил. т консервирани плодове и зеленчуци, докато сега производството се е свило до около 150 хил. тона. Основната причина за това е драстичното намаляване на суровините за консервната индустрия.

Сред вносните консерви

преобладават компоти от екзотични плодове, сладка царевица, грах, корнишони. В последните години много гръцки преработватели отвориха фабрики в България. „Няколко фирми от южната ни съседки направиха цехове за замразяване и преработка, но има съвместни предприятия, което е хубава кооперация между съседи, използваща предимството на двете страни. Така преработеното в България се реализира в гръцките търговски мрежи", казва Константин Ламбрев.

Благодарение на успешното коопериране, през 2007 г. Гърция зае едно от първите места по търговия с консерви в страните от ЕС.

Шанс за българските преработвателни

предприятия е програма САПАРД, по която са финансирани проекти за над 180 млн. лв. „Въпреки скандалите около преработващите предприятия и многобройните нарушения, разследвани от ОЛАФ, нямаше да има структурни промени в бранша без помощта на предприсъединителната програма. Така производството спадна 4 пъти, а щеше да намалее поне 10 пъти в сравнение с предишните си обеми", казва Ламбрев.

Сега над 50% от произведеното в консервната индустрия се изнася, като основните пазари са в Европа, САЩ, Канада и Русия. Няма точка от земното кълбо, където да не стигат  български консерви, твърдят от браншовата организация. Пълна гама от продукти - лютеници по домашни рецепти, компоти от вишни, патладжани и тиквички, печени на скара, са сред най-търсените продукти в Австралия. По данни на браншовата организация общият износ на консерви за полугодието на 2008 г. достига 103.1 млн. евро, което в сравнение със същия период на 2007 г. бележи увеличение с 15.6 млн. евро, или със 17.8 на сто. Вносът обаче е 5 пъти по-голям от износа. Търговското салдо е отрицателно - 9.2 млн. евро, и в сравнение със същия период на 2007 г. се влошава с 10.4 млн. евро.

В България най-много се преработват капия, патладжани, корнишони, грах, а доматите почти изчезнаха от пазара, твърдят преработвателите. Докато преди страната е изнасяла годишно по 1 млн. тона, сега е на път да стане изцяло вносител на тази суровина. Причината е, че градинарите получават субсидии на декар обработваема земя, колкото и зърнопроизводителите. Експерти изчисляват, че разходът за производството на декар зърно е 60 лв., а за зеленчук достига 1000 лв. Затова и най-плодородните зеленчукови градини се превръщат в житни полета.

В същото време в Гърция стопаните получават по 150 евро на тон за плодове и затова внасяме и преработваме суровини от юг. По същите причини суровината за доматеното пюре е внос предимно от Турция и Гърция, макар че това е стратегическа позиция в консервната индустрия.

Сред общото производство на консерви едва 1-2% са екологична продукция. Преработватели се оплакват, че е трудно да си набавят по 20-30 т каквато и да е капия дневно, за да запълнят мощностите на фабриките си и заради това биопродукти предлагат единици сред тях. Но дори конвенционално отгледаните зеленчуци са крайно недостатъчни. Те се предлагат на малки партиди. Все още няма добри организации на градинари, с които да преговарят преработвателите. Изключение прави асоциация «Български пипер», която единствена успява да координира производството, търговията и други организационни дейности сред своите членове.

Печалбите в консервната промишленост не са големи и в процентно изражение те не надвишават едноцифрено число, твърдят от бранша.