Косово - конституционна демокрация

Временният косовски парламент прие основния закон на 9-ти април, почти два месеца след едностранното обявяване на независимост на областта на 17-ти февруари.

Косовската конституция до голяма степен е основана на плана на бившия пратеник на ООН за Косово Марти Ахтисаари, който временните институции на Косово приеха като регламент за устройството на обществото.

Планът на Ахтисаари не бе приет в Съвета за сигурност на ООН, а Сърбия внесе предложения за изменения към всички негови точки по време на няколко месечните преговори миналата година във Виена.

Косовската конституция съдържа 40 глави и има 160 члена. Според нея Косово е "независима, суверенна, демократична, единна и неделима" република и държавата поставя пред себе си целта да изгради "свободна, демократична страна, която да стане родина за всеки неин жител".

Като по случай влизането в сила на основния закон на новата държава косовският министър-председател Хашим Тачи заяви, "Eропейската интеграция е най-важната държавна задача за Косово."

Той обърна внимание и на реакцията на другите страни в ЕС към казуса с обявяването на независимостта на бившата сръбска провинция, " По всяка вероятност сте забелязали, че 20 от 27-те държави на ЕС вече признаха независимостта ни".

Според него това означава, че положението в Косово отговаря на европейските ценности на свобода и демокрация и противоречията вътре в общността възникнали във връзка с признаването на новата държава са само временно явление.

Освен това, Тачи съобщи, че косовското правителство е приело стратегия, която предвижда до 2010 година страната да е изпълнила всички условия за членство в ЕС.

На 3 април 2008 г. специалният представител на Европейския съюз в Косово Петер Фейт одобри текста на конституцията, а на 7 април президентът на Косово Фатамир Сейдиу и министър-председателят Хашим Тачи я подписаха.

Влизането в сила на основния закон дава право на институциите на новосъздадената страна да поемат властта от мисията на ООН, но в момента подобна стъпка среща силна съпротива от страна на Сърбия и Русия.

Днес административните функции на ООН в Косово трябваше да бъдат предадени на Европейския съюз, но поради натиска на Москва в Съвета за сигурност разполагането на гражданската мисия на ЕС, ЕУЛЕКС, беше отложено.

В четвъртък Русия изиска оттегляне на шефа на мисията на ООН от Косово Йоахим Рюкер, тъй като според нея действията му във връзка с администрирането на областта са напълно незаконни.

"По отношение на Рюкер трябва да бъдат приети административни мерки, стигащи до отстраняването му от длъжност", каза говорителят на руското външно министерство Андрей Нестеренко.

Позицията на Москва е, че всякакви действия по отношение на ЮНМИК или преформатирането на международното присъствие в Косово са възможни само след решение на Съвета за сигурност на ООН.

В същото време силите на НАТО официално са ангажирани с опазване на сигурността и мира в новата страна, което влиза в неразрешимо противоречие с интересите на Москва.

Проблеми има и при подготовката на първите избори в страната след обявяването на независимостта и.

В северните анклави ЮНМИК има само символично присъствие, а сръбската държава поддържа политика на пълно непризнаване на независимостта на Косово, като подкрепя властите в трите северни области, избрани с нелегитимните, според ЮНМИК, местни, чисто сръбски избори на 11 май.

Всъщност Косово е владяно от сърбите, но никога не е било сръбско.

По време на Първата българска държава то е част от българското землище и е населено с българи. Сръбското проникване става много по-късно- през 14 век, когато областта е завоювана от Стефан Урош IV Душан.

За сърбите най- важният исторически факт, потвърждаващ претенциите им над тази част от Балканите, е битката на Косово поле през 1389 срещу османските турци. Но и по време на османското владичество сърбите са населявали само северозападните части на областта, на запад от линията Прищина - Призрен. На изток са живеели българи.

Свидетелство за това българско население са съвременните горани, наречени от сърбите бошняци. Албанското проникване в областта започва през 18-ти век. След Нишкото въстание през 1737, което е потушено главно от албански башибозук, на мястото на избитото и прогонено българско население постепенно се заселват албанци, които за следващия един век стават преобладаващо население.

Югоизточно Косово е в границите на България по време на Първата световна война (1916-1918), когато областта е поделена с Австро-Унгария. По време на Втората световна война Косово е част от намиращата се под италиански протекторат Албания.

Така че Косово исторически има също толкова право на независимост, колкото и Македония например.

Още повече, че от 25 юли 1999 реално областта не е част от Сърбия. От тогава контролът над нея е поет от ЮНМИК (временно управление на мисията на Обединените нации в Косово). Какъв изход имаше от тази временна ситуация освен независимост?

Едва ли косовските албанци са забравили масовите гробове, останали след етническото прочистване, проведено от сърбите през 1998 година? Независимостта на Косово от години беше предизвестен и неизбежен факт.

Дали българската позиция към проблема беше адекватна? И да, и не. Първоначално нашето правителство заяви, че ще признае Косово едва след като се приемат конституцията и законодателството на новата държава и постави като изискване ответно признаване на българското етническо малцинство - гораните.

Нито едно от тези условия не беше реализирано, когато изненадващо за всички България призна Косово ънблок с Унгария и Хърватия.

Най- изненадани както винаги останаха българските граждани. Всичко се случи ей така, сякаш за няколко дни управляващите са научили достатъчно нови факти, за да променят позицията си по проблема. Или пък по вероятно някой пак им е заповядал какво да правят.

Очевидно промяната на позицията на нашето правителство беше резултат не от политически рационализъм, а от натиск от страна на САЩ.