Wall Street от няколко дни е в бум. Бихте ли купувал акции сега?

Не, защото мисля, че американската икономика през идните месеци ще изпадне в рецесия. На този фон печалбите на предприятията ще намалеят, тъй като цените ще паднат и нормите на печалба попадат под натиск. В резултат на това борсовите индекси ще загубят нива. В настоящия момент обаче участниците на пазара все още се въодушевяват от очаквания за лихвите.

Тоест предстои ли рецесия? Все пак излизащите данни се интерпретират от пазара като позитивна тенденция!

Позитивни? Какви?

Промяната на заетостта например, като 189.000 нови работни места през ноември изглеждат изключително силно.

Данните от трудовия пазар са изоставащи индикатори, а и първо да изчакаме ревизията на тези данни. Факт е, че една критична интерпретация на най-новите макроданни - слабо доверие на потребителите, продажби на жилища, слаби поръчки, свиването на входящите поръчки за трайни потребителски стоки, докладите за производството на регионалните филиали на централната банка, броят на безработните, падащите цени на къщите, увеличени просрочки в плащането по кредити, задълбочаващата се рецесия в пазара на жилища - сочат, че ръстът в четвъртото тримесечие на отминаващата година ще бъде близо до нулата, след растеж от близо 4,9% през третото тримесечие.

В тази връзка американската централна банка (Фед) ще намалява ли и по-нататък водещите си лихви?

Да. Личности като гуверньорът на Фед Доналд Кон ясно сигнализираха, че предвид задържалата се криза на ликвидността и на кредита, лихвите ще се понижават през декември, януари и ако е нужно и по-нататък. И все пак това няма да допринесе за нещо съществено, тъй като рецесията и без друго е неизбежна.

Въобще, могат ли тези понижения да се оправадят от морална гледна точка? Сякаш американската централна банка покорно бърза на помощ на спекуланти и банки, въпреки че именно те възбудиха ексцесивната кредитна игра, доверявайки се сляпо на своите погрешни модели за оценка на риска, докато музиката най-накрая не спря?

Това може да се нарече „ход на Бернанке", ако се вярва на това, че американската централна банка иска с понижения на лихвата да избегне едно финансово делене на атомно ядро. Това може да се нарече и морална игра „ва банк", тъй като Фед може би иска да изкара вложителите от бедственото положение, макар че така рискува да създаде бъдещи балони на цените на имуществото. Аз обаче считам, че Фед на първо място има предвид движението на конюнктурата. И все пак няма да може да се избегне твърдото приземяване с последици за Уолстрийт, които са известни.

Ще може ли световната икономика да се отърве от това?

Така наречените „теории за развързването (uncoupling)" имат за предпоставка, че американската конюнктура ще направи меко кацане. Иначе никой не оспорва, че други икономически пространства могат да се развият мощно, ако САЩ изпадне в рецесия. Предвид търговските връзки, отношенията на финансовите пазари за разменните курсове и не на последно място предвид настроенията, една рецесия в Америка ще доведе до това, че глобалният ръст значително ще отслабне.

Нека например разгледаме Европа. Там в момента се пука балона на недвижимите имоти във Великобритания, Испания и Ирландия, евро е почти на 1,50 долара и регистрираме намаляваща икономическа активност. Едновремемнно с това Европейската централна банка се поддава на илюзията, че кредитната криза е едно времнно явление и в бъдеще ЕЦБ може отново да започне да вдига лихвите си. А ЕЦБ би трябвало да си помисли как да намали лихвите, за да може да избегне привръзването на европейската конюнктура към рецесивното развитие на Съединените щати.

Кога очаквате промяна в нагласите на ЕЦБ?

В комисиите на банката от известно време има лица, които изтъкват аргументи в тази посока. Ако в четвъртък банката обърне гръб на указанията, тя може да стане по-рестриктивна. Междувременно тя заема една неутрална позиция. Считам, че в следващите месеци тя може да премине към намаляване на лихвите. Американската централна банка понижава лихвите, Bank of Canada намалява лихвите, Bank of England намалява лихвите - една от малкото банки, които нищо не правят, е Европейската централна банка. Въпреки че имаме масивни турбуленции на кредитните пазари.

Не противостои ли на това т.нар. Крива на Филипс?

Погледнато в дългосрочен план няма някакъв сериозен конфликт между ръст и инфлация, както го представя Кривата на Филипс. Защото ценовата стабилност е задължително условие за устойчив ръст. Ако все пак в САЩ изживеем едно твърдо кацане, инфлационният натиск ще отслабне. Тогава съвкупното търсене ще стане по-слабо, ще има свръхкапацитет на трудовия пазар, заплатите ще паднат и ще има свръхпредлагане на продукти. Една по-слаба световна икономика досега винаги е водела до падане цените на енергията, суровините и хранителните стоки.

Тоест нямаме проблем с инфлацията, а с дефлацията?

Да. Дотолкова, доколкото в САЩ ще изживеем твърдо приземяване и този шок както през 2001 ще се разпространи по целия свят по различни трансмисионни канали, инфлацията ще е най-малкия проблем, който ще имат централните банки.

Как бихте се позиционирали като вложител?

Наличните пари са царят. Трябва да се избягват акциите, не само в САЩ, а и в целия свят. На мнение съм, че доходността на облигациите ще нараства и по-нататък. Следователно трябва да не пипаме продукти, които могат да бъдат засегнати от това. Доходността от гарантирани правителствени бонове ще продължи да пада. Трябва да се проявява особено внимание към американските държавни ЦК, тъй като международните вложители могат да загубят, тъй като доларът ще продължи да показва слабост. Предвид слабия ръст, цените на ресурсите ще паднат, което в добавка към загубата на апетит към риска може отново да доведе до понижение на финансовите пазари на развиващите се страни. Като цяло не бих докосвал нещо, което е натоварено с риск.

Обратно към кредитната криза. Очаквате ли още лоши новини от американските или международните банки?

Мисля, че те не са почувствали все още действителния размер на кризата. Тъй като конюнктурата се влошава, все повече кредити ще отпадат. Това ще доведе не само до това, че ще има нови лоши новини, а и те ще бъдат още по-големи и по-значими. Досега се говореше на първо място за загуби в областта на вторичните ипотеки. Но от доста време се трупат загуби и в областта на първокласните ипотеки. При това ще има големи загуби в бизнес имотите във връзка с кредитите за автомобили и кредитните карти. Мисля, че сме едва в началото на развитието - зад нас още не е и половината от бедата.

Как преценявате т.нар. „план за замразяване", спасителният план на американското правителство за заплашените жилищни кредити?

Това е стъпка в правилната посока. Има смисъл в това да се намери генерален спасителен подход. Важно е да се направи разлика между неплатежоспособните, които така и така ще фалират и не се нуждаят от облекчаване на условията, и платежоспособните, но неликвидни. На последните може да се помогне, ако лихвите бъдат замразени за определен период. Това е добре и за вложителите. Защото е за предпочитане да не се карат милиони собственици на жилища да прескачат огъня.

Има гласове, говорещи за „банкова система в сянка". Представяте ли си нещо подобно?

Това по-скоро е реторично понятие. На практика имаме една много голяма финансова система, кяото е съставена от банки и не-банки и която в момента е под голям стрес. Не изключвам един систематичен проблем в тази връзка. Проблемите са в банките, инвестиционните банки, но и в частните инвестиционни фондове, в хедж фондовете, в специализираните инвестиционни поделения и т.н. Има финансови проблеми като цяло и те могат да ескалират, ако икономиката тръгне към рецесия.

Целият проблем в началото звучеше много теоретично и изглеждаше, че ще се ограничи до финансовата област. Какво все пак означава това за реалната икономика?

Предвид понесените загуби, банките трябва да заделят все повече собствен капитал за рискови случаи. През кредитния мултипликатор всеки от използваните за подобна цел долари ще доведе до десетократно намаление на отпускането на кредити - ако приемем, че ще се ползват разумни капиталови фундаменти. Ако Goldman Sachs има право и загубите като цяло са 200 милиарда долара, то кредитите ще намалеят с два трилиона долара. Това ще са пари, които вече няма да бъдат на разположение за ипотеки, потребителски и инвестиционни кредити. По този начин кредитната криза носи голяма опасност за реалната икономика.

Тоест доскоро на пръв поглед толкова положително действащият кредитен цикъл изведнъж става негативен?

Да, през последните години имахме кредитен балон, който доведе до балони в цените на най-различни aктиви. Сега тази кредитна къщичка от карти ще падне върху себе си.

Всичко това звучи извънредно песимистично. Виждате ли и позитивни аспекти?

Честно казано очаквам рецесия в САЩ и отслабване на конюнктурата по света. Не виждам как това може да се избегне. Не виждам депресия, а три или четири тримесечия с отрицателен ръст. Чак в края на следващата година ще достигнем финала на посочената фаза. Но 2008 година ще е трудна.