За пет години е платен предсрочно дълг за 6 млрд. лв. Запазваме курса на лева, казва Ана Михайлова Ана Михайлова e зам.-министърът на финансите, който ще отговаря за икономическата политика, Агенцията за икономически анализи и прогнози, управлението на средствата от ЕС, дълга, взаимоотношенията с международните финансови институции, както и двете оперативни програми "Административен капацитет" и "Техническа помощ". От 2007 г. до назначението й за зам.-министър тя е икономист в офиса на Постоянното представителство на МВФ в България. Работила е като началник на отдел "Бюджетна политика" в Министерството на финансите. Магистър е по публични финанси в УНСС. - През последните години държавният дълг беше значително намален. Какъв е размерът му сега? - Към края на юли държавният дълг възлиза на 9,3 млрд. лв., което е 14% от БВП. За сравнение, в предкризисната 1996 г. дългът е бил 302% от БВП. Ако погледнем в международен план, ще видим, че по данни на Евростат се нареждаме на второ място с най-нисък държавен дълг сред 27-те членки на ЕС. - Какво беше направено през последните години за това намаление на дълга? - За оптимизирането на нивото на дълга съдейства водената разумна фискална политика. Натрупването на средства във фискалния резерв позволява да се извършват предсрочни операции за погасяване на дълг. Фискалният резерв е 7,711 млрд. лева. Той покрива многократно едногодишните плащания по дълга и представлява около 90% от общия му размер. През последните пет години бяха извършени операции за предсрочно погасяване на дълг в размер на около 6 млрд. лева. - Лихвите на международните пазари сега са доста ниски. Възможно ли е България да емитира нови облигации и с набраните пари да изкупи част от старите книжа по външния дълг? - В момента при развитието на финансовата криза действително сме свидетели на едни координирани действия на Европейската централна банка, на Федералния валутен резерв на САЩ, Английската централна банка, Националната банка на Япония, които са насочени към намаляване на основните лихви. Това е в подкрепа на безпрецедентните усилия, които се полагат за успокояване на пазарите, повишаване на ликвидността и доверието, насърчаване на кредитирането към реалния сектор. Но инвеститорите поставят редица условия към емитенти на дълг от развиващите се пазари, сред които е и България. Например те очакват в условията на криза по-добра ликвидност, повишена рискова премия. Така че при вземане на решение за преструктуриране на дълг трябва да се отчита каква ще бъде цената на новия дълг, пазарната конюнктура, очакванията на инвеститорите. - Пенсионните фондове имат интерес да инвестират по-големи суми в държавни облигации. Възможно ли е да се пуснат книжа, чрез които да се финансират инфраструктурни проекти? - Законът за държавния дълг позволява подобно финансиране след одобрение от парламента. Съществува възможност подобни емисии на корпоративни дългови ценни книжа да бъдат издавани от търговски банки с над 50% държавно участие. Но ЕС отпуска доста средства за финансиране на инфраструктурни проекти чрез Кохезионния фонд. И нашите усилия би следвало да бъдат ориентирани приоритетно към проектите, които отговарят на критериите за използване на този източник на финансиране, вместо да търсим други дългови инструменти. - Необходимо ли ни е споразумение с МВФ? - За евентуално споразумение с МВФ все още изчакваме да видим какви ще бъдат резултатите от изпълнението на бюджета за тази година. Очакваме редовната мисия на МВФ през есента. Съвместно с експертите на фонда ще анализираме икономическа ситуация в страната и ще преценим доколко успешно ще можем да се справим с фискалните рестрикции до края на годината. - През тази година МВФ подписа споразумения с много страни, които имат затруднения заради кризата. Какви са изискванията на МВФ към тях? - Глобалната криза е доста по-сериозна от първоначалните очаквания и много страни се обърнаха към МВФ за подкрепа. Но това не са само страни, които са засегнати от кризата и имат нужда от финансови ресурси. Това са и страни, които са по-предпазливи и се обърнаха към МВФ като към един гарант за устойчивост на политиката в страната им. МВФ също рационализира работата си и подобри и адаптира кредитните си инструменти така, че да отговарят на настоящата ситуация. Новите инструменти са гъвкавата кредитна линия и разширеното стенд-бай споразумение. За гъвкавата кредитна линия има няколко основни изисквания. Това е устойчивост на макроикономическите показатели, добра репутация на страната, както и ангажимент на правителството и в бъдеще да продължава с тази политика. Например МВФ наблюдава нивото на дълга и отчита дали е нужно коригиране. Тъй като стабилността на страните е основна за получаване на този кредитен инструмент, не всички държави се вписват в условията. Затова МВФ подобри и стенд-бай споразуменията си. Сега страните могат по различни схеми да усвояват средствата си. По принцип квотата на страната в МВФ е определяща за размера на ресурса, който може да ползва. Досега лимитът беше 600% от квотата на страната. Но лимитът вече е повишен. Например Румъния, която скоро сключи споразумение, ползва заем от 1111% от квотата си. - МВФ иска ли от страните, които взимат заеми, да ограничават разходите си заради кризата, да намаляват заплати? - Политиката на МВФ е насочена към гарантиране на макроикономическата устойчивост на страните. Към българската икономика те многократно препоръчват мерки за повишаване на конкурентоспособността. А един от начините за това, ако не се направят структурни промени, е нарастването на доходите да бъде обвързано с ръста на производителността на икономиката. - Изпълнили ли сме всички критерии за влизане в "чакалнята" преди въвеждане на еврото - валутния механизъм ERM 2? - Присъединяването към еврозоната е приоритет на правителството, а основа за това е бързото присъединяване към валутния механизъм ERM 2. Докато за еврозоната трябва да сме изпълнили Маастрихстките критерии, за присъединяване към ERM 2 няма определени критерии, които трябва да изпълним. От решаващо значение е да постигнем съгласие с всички останали страни членки от ЕС, Европейската комисия, а важна роля в този процес играе Европейската централна банка. От решаващо значение е поддържането на разумна фискална политика, която в условията на валутен борд е основен инструмент за макроикономическа настройка, а също и провеждане на структурни промени. Всъщност искам да уточня, че ERM 2 не е "чакалня" и според мен с тази дума се подценява работата, която реално трябва да извършим. От държавите се изисква активна политика за конвергенция и стабилност, за да може да се влезе в еврозоната. - Кога България ще кандидатства за влизане в ERM 2? - Това е въпрос на преговори. Ще започнем съответните сондажи в най-скоро време. Това е наш основен приоритет. - Какво е политическото решение - ще се запази ли фиксираният курс на лева по време на валутния механизъм ERM 2? - Да, това ще бъде позицията, която ще отстоява българското правителство. В момента сме обвързали лева с еврото и повече от десетилетие сме доказали валутната си стабилност. Страните с гъвкава валутна система може да очакват загуба на конкурентоспособност при въвеждане на еврото. Но при нас това не е така. За нас основен инструмент ще бъде спазването на разумна макроикономическа политика. Стефан Кючуков