Със смъртта на проф. Любен Беров българската наука загуби един високо ерудиран и задълбочен изследовател, преподавател и почтен човек.

Той бе учен с международно признание

В европейските и американските научни среди бе известен като най-изтъкнатият български специалист в областта на стопанската история. С неговото име са свързани многобройни научни изследвания, посветени на значими проблеми от стопанското развитие на България и на другите балкански страни, както и от областта на световната стопанска история.

Научното творчество на професора е голямо по обем и значимост. Дори беглият поглед върху библиографията му разкрива впечетляваща продуктивност - десетки монографии (самостоятелни и в съавторство), многобройни студии и статии, учебници, рецензии и отзиви, публикувани в периодични издания, сборници и други. Още по-впечатляваща е многообхватността на неговото творчество. Историографският преглед на научно-изследователската му дейност сам по себе си може да бъде обект на самостоятелно и продължително изследване.

В следващите страници ще се опитам само да очертая основните направления, в които е работил проф.Беров и в които, според моето скромно мнение, са най-значимите му научни приноси.

Стопанско-историческото развитие на България е било винаги в центъра на неговата изследователска работа

На тази проблематика е посветена повече от една трета от творчеството му. Обект на многобройни публикации са непроучени или недостатъчно изследвани проблеми от различните периоди в стопанското развитие на страната ни : от аграрните отношения преди и след Освобождението, особеностите на капиталистическото развитие до войните 1912-1918 г., структурните проблеми, постиженията и проблемите на икономиката в междувоенния период, та чак до социалистическото преустройство на обществено-икономическата система след Втората световна война.

Опитът ми да очертая основните тематични групи на това многообразно и богато научно наследство не изключва, разбира се, субективната ми намеса.

Едни от най-ценните изследвания могат да бъдат отнесени към тематичната група, включваща разработките, свързани с материалното положение на различните слоеве на българското общество.

В отделни студии и статии са разглеждани реалната работна заплата на промишлените, строителните и транспортните работници, на служителите в сферата на вътрешната и външна търговия, на държавните чиновници, на отделни кръгове от българската интелигенция. Повечето от тези публикации визират периода на капиталистическото развитие, но за някои професии авторът продължава изследването на темата и след 9 септември 1944 година.

В тази тематична група следва специално да се отбележи, като особено ценно изследване с почти монографичен характер, студията "Доходите на различните категории земеделски стопанства в България в навечерието на Втората световна война" ("Трудове на Висшия икономически институт", "К.Маркс" 1962 , Т. 2, 419-497).

Най-обемистият труд в тази тематична група е монографията "Положението на работническата класа в България при капитализма" С 1968 (342 с.). За пръв път в стопанската ни история авторът предлага толкова цялостен анализ на проблема, основавайки се на богата документална и статистическа информация.

Като второ тематично направление в научните интереси на проф. Беров могат да бъдат отнесени изследванията, посветени на историята и особеностите на монополистическите форми на българския капитализъм. Още през 50-те години на миналия век проф. Беров публикува редица статии, в които се разглежда дейността на картелните организации в България от първите наченки през 90-те години на ХІХ век до последните монополистически съглашения в индустрията през годините на Втората световна война. Предмет на отделни разработки са антикартелното законодателство, процесът на формиране на български финансов капитал и връзките му с големите финансови групировки в Европа.

В монографията „Монополистическият капитализъм в България" С.1958 (265с.), която е в съавторство с акад. Жак Натан, авторското участие на проф. Беров включва 7 глави. Книгата е най-цялостното изследване на развитието и особеностите на отделните монополистически съюзи. Въпреки, че някои от оценките са твърде политизирани, изследването е ценно за стопанската ни история с богатата информация, която предлага за дейността на много български фирми и за българското предприемаческо съсловие.

Проф. Беров продължава работата си по тази тема със самостоятелна монография „Нормата на печалбата на капитала в България до 9.ІХ.1944г." С.1961(112с.), в която разглежда отражението на монополистическите форми върху капиталонатрупването. Тук за първи път се установява равнището на действителната средна норма на печалбата през различните етапи на капиталистическото ни развитие.

Като ново научно направление в изследователската дейност на проф.Беров са редица публикации от 60­-те и 70-те години на миналия век, свързани с

темата за финансовия капитал, но вече в друг аспект

В тях авторът разглежда някои общи особености на проникването и ролята на чуждия финансов капитал в България и в другите балкански страни през 20-те години на ХХ век.

Ценен научен принос представлява и изследването на причините и обхвата на започналото през 30-те години на века изтегляне на западните капитали от България.

Сред тези публикации особен интерес представлява студията „Германският капитал в България през годините на Втората световна война" ( в„Германо-български отношения и връзки. Изследвания и материали". Т. 2., С. 1980, 243-304). Това бе един слабо проучен проблем в стопанската ни история, въпреки че не са малко авторите, които се опитват да го изследват. В повечето случаи обаче тези опити се ограничават с кратко и твърде елементарно маркиране на проблемите в общата сума на германските капиталовложения и изброяване на по-значимите предприятия с немски капитали.

Любен Беров си поставя за задача да проследи не само промените в обема на инвестициите и отрасловата им структура, но и относителното значение на германския капитал и ролята му в българското стопанство. Показано е положителното му влияние за изграждането на някои индустриални браншове на по-високо ниво в техническо и организационно отношение.

Същевременно авторът установява размера на щетите, нанесени на българското стопанство от некомпенсирането от страна на Германия, на голямото активно салдо на България по клиринга в размер на над 20 млрд. лв.(по цени на 1939г.), които фактически бяха загубени след разгрома на Третия Райх.

Като естествено продължение на темата за влиянието на западните капитали са публикациите, които са с по-широк обхват на проблемите, свързани със стопанските връзки на българското стопанство със други европейски икономики. В отделни студии са разследвани икономическите отношения между България и Германия, както и тези с Италия в периода между двете световни войни. На основата на задълбочен анализ на последствията от голямото обвързване на българската външна търговия с германския пазар, авторът се опитва да установи приблизителният размер на общата загуба на България. За пръв път в стопанско-историческата ни литература са взети под внимание не само щетите, произтичащи от нееквивалентната търговия, но и тази от нетърговски плащания, които също минавали по клиринговата сметка, както и загубите от изкуствено високия курс на марката, поддържан от БНБ, а също и от редица неизгодни за България клаузи на сключените съюзни договори и спогодби.

Сред изследванията из областта на националната стопанска история най-многобройни са тези, които са насочени към слабо изследвани проблеми на основните отрасли на народното ни стопанство.

Структурата, постиженията и проблемите на българската индустрия за един продължителен период са обект на изследване в колективната монография "Развитие на индустрията в България 1834 - 1944 - 1989 г." С. 1991, както и в самостоятелната разработка на проф. Беров - "Развитие на индустрията в България 1878 - 1944г." (сп. "Икономика", 1990, кн. 10).

В отделни разработки са разгледани действителните темпове на развитие на индустриалното производство през периода 1918 - 1944 г., сумата на промишлените капиталовложения и тяхната ефективност, както и състоянието на конкретни индустриални браншове.

Всички тези изследвания дават една цялостна картина на българската индустрия

- лека по структура, лишена от собствено машиностроене, силно зависима от вноса на машини, резервни части, суровини и спомагателни материали, с ниско техническо ниво и ниска производителност на труда.

Разгледани са и обективните причини, които не са позволили България да се превърне в развита индустриална държава, както и последиците от предозирането на политиката на промишлен протекционизъм, следвана от държавата почти през целия период на капиталистическо развитие.

Много ценен е приносът на проф. Беров за изясняване на аграрните отношения в България. В редица студии той изследва процеса на революционно завземане на значителна част от земята на българските селяни по време на Освободителната война (1877 - 1878 г.) и в следващите години, разпределянето на поземлената собственост, темповете на разоряване на дребните стопани и процеса на раздробяване на земята, доходността на различните категории земеделски стопанства и др.

Към отрасловите изследвания на проф. Беров се отнасят редица публикации, в които той разглежда въпроси, свързани с развитието на вътрешната и външната търговия, с изграждането на модерна кредитна система, с движението на цените и паричното обръщение.

Представата за проф. Беров, като най-изтъкнатият специалист в областта на националната стопанска история, би била непълна, ако не се посочи книгата му "Икономическото развитие на България през вековете". С. 1974 (341с.) В нея авторът предлага една обобщена характеристика на многовековното развитие на българското народно стопанство, на фона на световното икономическо развитие за отделните периоди. Въпреки, че изданието е адресирано за по-широк кръг читатели, по някои конкретни въпроси се предлагат нови постановки. С обобщаващ характер е и обемистото издание "Икономиката на България до социалистическата революция" С. 1970; (Второ издание - 1989г.), в което над 130 страници са написани от проф. Беров.

Изключително ценен принос към нашата стопанско-историческа книжнина

представляват разработките, в които той излиза от рамките на българската проблематика и се насочва към въпроси, свързани с икономическото развитие на други държави, което вече е в предмета на общата или световната стопанска история. Този дял от науката у нас е все още недостатъчно разработен. Тази материя предполага много широки познания по икономиката на чужди страни, достъп до документални материали и статистическа информация, свободно владеене на основни западни езици. Богатата икономическа и езикова култура на проф. Беров му позволява да преодолее тези трудности и да ни остави редица

публикации, които обогатяват познанията ни за световни стопански процеси, събития и проблеми

Най-значим труд в тази тематична група е монографията "Движението на цените през XVI - XIX в. и европейската революция на цените" С. 1976 (322 с.) В отделни статии са анализирани и промените в ценовите условия в търговията между балканските страни и Австрия през XV - XVIII в., между Турция и Европа през XVI - XIX в., както и влиянието на западно-европейската търговия върху движението на цените в Солунския икономически регион през XIX в. до 1912г. Сред по-ранните му изследвания (от 60-те години) се проследяват тенденциите на капиталоемкостта в промишленото производство в капиталистическите страни. Пак през 60-те години, в съавторство с П. Горанов, е подготвен и трудът "Икономиката на социалистическата и капиталистическата система след Втората световна война" (Варна, 1969 г.), който представлява първи опит за едно по-разгърнато изложение на настъпилите след войната промени в стопанството на страни с различна обществено-икономическа система.

Особено високо трябва да бъде оценен приносът на проф. Беров за развитието у нас на сравнителния анализ на икономическите системи или на компаративистиката, както по-често се нарича. Това е отдавна и често използван метод за икономически анализ, който в последните десетилетия отбелязва истински бум. За съжаление в България, а и в другите балкански страни компаративистиката определено изостава. Причините за това са много.

Международните икономически сравнения са сложен и трудоемък процес. Тази типична интердисциплинарна област, наред с широките познания на икономиста, изисква познания и на статистика, математика, стопанския историк, за да може да се изгради комплексна система за оценка на дадена икономика или група от икономики. Специално за балканските сравнителни изследвания допълнителни трудности създават различията в обхвата и методологията на статистическите наблюдения, а оттам и несъпоставимостта на основни икономически показатели. За Балканите влияят и причини от политически характер, поне до 1989 година.

Въпреки трудностите, проф. Беров успешно изследва редица важни проблеми от стопанското развитие на Балканския регион в сравнителен план. Предмет на отделни публикации са централизацията на износа на капитал в балканските страни през 20-те години на миналия век, особеностите във формирането и функционирането на финансовия капитал пак през 20-те години. Към сравнителните изследвания се отнасят и споменатата вече монография за движението на цените на Балканите през XVI - XIX в. през призмата на европейската революция на цените. В отделни разработки авторът продължава изследването на темата за реалните доходи на трудещите се, но вече в обхвата на Балканския регион, като хронологически включва периода на манифактурния капитализъм и индустриалната революция, периода от края на XIX в. до Втората световна война, както и годините на самата война и след нейния край.

По инициатива на Любен Беров и с активното му участие като автор на увода, първа глава и заключението е подготвена и колективна монография "Протекционизъм и конкуренция на Балканите през XX в." (С. 1989, 667 с.). В нея се разглеждат проблеми, свързани със съотношението между държавната политика на протекционизъм и действието на пазарната конкуренция като два принципа на изграждане на материалното производство и преди всичко на индустрията в балканските страни.

В първа глава, чиито автор е професорът, се изследва, както резултатността на политиката на индустриален протекционизъм в балканските държави, така и започналия още през 30-те години на XX в. завой към постепенен отказ от някои методи на протекция, който продължава и след Втората световна война. Въпреки наличието на големи различия в стопанската политика на отделните балкански страни, изследването очертава една трайна тенденция на развитие, насочена към по-бързо или по-колебливо отслабване на протекционизма и постепенното засилване на ролята на международната конкуренция.

Изследванията с балканска насоченост са ценен принос и към друга наука - балканистиката

Сравнителното изучаване на балканските икономики не само помага за изграждането на цялостната представа за стопанското развитие на региона, но дава възможност за изводи от практически, научен и политически характер.

Израз на многостранната научна ерудираност на Любен Беров са и неговите разработки в областта на историята на икономическата мисъл в България, политическата икономия, историята на работническото движение у нас и в чужбина, както и множеството заглавия, които съдържат неговите оценки за събития и проблеми на съвременната българска и световна икономика.

Проф. Беров има заслугата за запознаването на чуждестранните читатели с историята на икономическото развитие на България като автор на редица издания на София-прес, отпечатани на чужди езици, както и с многобройните си (над 20 публикации) в чуждестранни издания - немски, австрийски, английски, американски, испански и дори японски. Авторитетното му участие в над 40 международни прояви и лекциите му, изнасяни в чуждестранни университети в Берлин, Брюксел, Оксфорд, Мелбърн и други градове, достойно представят българската икономическа и историческа наука.

Представата за проф. Беров би била непълна и дори изкривена, ако се ограничим само със изброяването на тематични кръгове, направления и брой на публикации. В съзнанието и спомена на стотиците студенти и аспиранти, които са почерпили от богатството на неговите знания и впечатляваща ерудиция, той ще остане преди всичко като "Професорът".

Всеотдайната му преподавателска дейност продължава повече от половин век

Тя е свързана и с авторството му в 10 учебника по обща и национална стопанска история. През 1994 г. излезе от печат неговата "Стопанска история на света. Икономическо развитие на света от древността до наши дни" (С. 1994, 700 с.), претърпяла вече няколко издания. На студентите този учебник предлага една обобщена, изчистена от излишни детайли информация, която им разкрива основните процеси в световното икономическо развитие, спецификата на отделните страни, най-важните проблеми и постижения на човечеството през различните епохи. Удачно структуриран, с четивен и увлекателен стил на изложението, учебникът представлява ценен избор за обогатяване на общоикономическата култура на младите хора. С тези си качества книгата надхвърля задачата на учебно пособие и би била богатство за библиотеката на всеки културен човек.

Дългогодишен титуляр на катедрата по стопанска история към УНСС, проф. Любен Беров бе научен ръководител на десетки български и чуждестранни докторанти, които направиха първите си стъпки в науката под вещото му ръководство и подчертано желание да помогне. Дори когато критикуваше, го правеше с такт и внимание, зачитайки позицията и личното мнение на другия.

Професорът даваше на своите студенти, докторанти и млади научни работници не само знания. Със своя житейски опит и морални норми на поведение, той им даваше пример за подражание. Струва ми се, че най-голямата награда, която Любен Беров получи в своя живот бе именно от тях. Студентите, обикновено критични към своите преподаватели, за професора те даваха винаги най-висока оценка като преподавател и като личност.

Съзнателно оставих за края на това възпоменание за проф. Беров

неговата най-голяма заслуга към стопанската история

Това, че тази учебна дисциплина фигурира в учебните програми на нашите университети дължим на него. През 70-те - 80-те години на миналия век, когато стопанско-историческите изследвания в света изживяваха истински "бум", в България стопанската история бе изтласкана от учебните програми от измислени дисциплини - технологии и организации на различни производства и други дейности. Стотици икономисти излязоха ощетени от икономическите ВУЗ-ове, защото изучаваха "ел. системи", но не и стопанска история. В тези тежки години Любен Беров поддържаше огъня на нашата наука, като обедини около себе си работещите в тази област и подготви една група от млади и способни стопански историци. Благодарение на неуморните му усилия и безспорен научен авторитет, стопанската история отново зае мястото, което й се полага, като една от учебните дисциплини, които формират общоикономическата подготовка на студентите.

Даже сухото изброяване на по-важните моменти от биографията на проф. Беров разкрива неуморната творческа, преподавателска и обществена дейност на един човек, който никога не е спрял да работи, успокоен от постигнатото. Той беше Човек с главна буква, който виждаше смисъла на своя живот в това да се труди "на ползу роду". За своите колеги и за всички, които са имали щастието да работят или просто да контактуват с него, той бе образец на учен с безусловна коректност и висока научна етика, на човек, готов да помага на другите. За мен, неговата признателна ученичка, професорът бе от тези изчезващи в нашето време видове, назован „добър човек".

С добротата, почтеността и деликатността си проф. Любен Беров остава в спомена ни „последният аристократ на духа", за когото скърбим, когото помним и почитаме!

Любен Беров е роден в София на 6 октомври 1925 година. Завършва Първа софийска мъжка гимназия, а през 1949 г. - икономика в Стопанския факултет на Софийския университет.

Преподава стопанска история във Висшия икономически институт „Карл Маркс" от 1950 до 1985 г., където постъпва като асистент, по-късно (1962) става доцент, професор (1971) и през 1976 г. защитава дисертация за научна степен доктор на икономическите науки, посветена на революцията на цените на Балканите през ХVІ-ХVІІ век. От 1950 до 1976 г. е ръководител на Катедра "Стопанска история", заместник-декан и декан. След това работи в Института по балканистика на БАН. Избран е за "старши член" на колегията на колежа "Св. Антони" при Оксфордския университет. От 1973 г. е председател на българската секция при Международната асоциация по стопанска история. През 1997 г. е избран за член-кореспондент на БАН.

Носител е на орден "Кирил и Методий" - І степен (1980 г.).

През 1990 г. Любен Беров става съветник на президента Желю Желев, а в края на 1992 г. оглавява експертно правителство, подкрепено от Движението за права и свободи (ДПС) и Българската социалистическа партия (БСП).

От 1995 до 1997 г. е член, а от 1997 г. е председател на Съвета на директорите на "Селскостопанска кредитна централа" АД. От 1996 е председател на Пленарния съвет на Българо-руската инвестиционна банка. От 1998 г. е председател на Съвета на директорите на "Агропродукт Б" АД, София.

Любен Беров е женен за Таня Берова и има син и дъщеря.

Умира на 7 декември 2006 година.

Библиография

Проф. д.ик.н Любен Беров, член-кореспондент на БАН има публикувани над 200 книги, учебници и статии в областта на икономическата история на България и балканските страни. Сред най-известните са:

  • „Монополистическият капитализъм в България" (1958; в съавторство)
  • „Печалбата на капитала в България до 1944 г." (1961)
  • „Курс по стопанска история на България" (1964; в съавторство)
  • „Положение на работническата класа в България при капитализма" (1968)
  • „Икономически проблеми на социалистическата и капиталистическата система след Втората световна война" (1969; в съавторство)
  • „Икономическото развитие на България през вековете" (1974)
  • „Движение на цените на Балканите през XVI-XIX в." (1976)
  • „Икономически проблеми на развиващите се страни" (1977)
  • „България" (1984)
  • „История на кооперативното движение в България" (1986; в съавторство)
  • „Протекционализъм и конкуренция на Балканите през XIX век" (1989)
  • „Развитието на индустрията в България 1884-1947 г." (1989)
  • „Стопанска история" (1994)
  • „История на света" (1996)