На борсата човек не следва своят разсъдък, а корема си*. Според психолога Йоахим Голдберг това се разбира от само себе си. Интервю на Frankfurter Allgemeine Zeitung за краха на борсата, паниката и загубите във френската банка Сосиете Женерал.

Жером Кервиел заобиколи системата на Сосиете Женерал, но не за да се обогати. Каква мотивация стои зад такова поведение?

Икономистите изхождат от това, че хората по еднакъв начин се отнасят към печалбите и загубите си. Но реалният свят е по-различен. Хората оценяват загубите около два до два и половина пъти по-силно от печалбите. Затова е толкова трудно да се признае, че си загубил. Не напразно „лузър" е обидна дума. Човек би искал да компенсира загубите си - и така започват истинските проблеми.

Но нали на борсата винаги някой губи?

Това е така. Но опитът, който се извлича от печалбите и от загубите е различен. Ако съм взел правилното решение, след това винаги мога да зачеркна печалбата си. За разлика от това, психологичната обвързаност с едно лошо решение е много по-силна. Не искам да реализирам загуба. Ще повторя решението, довело ме до загуба, само ако изляза цял целеничък от историята или не мога да направя нищо друго: ако парите за друго не ми стигат, ако психически повече не издържам да живея със загубата.

Може ли да свикнеш да живееш със загуба от пет милиарда евро?

Хората възприемат нещата с намаляваща интензивност на чувствата. Колкото по-големи са печалбите, толкова по-малко ги осъзнаваме. Същото е и със загубите: първата загуба тежи най-много. Оттам нататък възприемаме нещата по-леко. Обществеността привикна към новини за големи загубени суми от американската ипотечна криза. Пет милиарда евро преди две години щяха да ни изплашат много повече.

Трябва ли човек да е играч, за да спекулира с петдесет милиарда евро?

Много хора си мислят, че така някой има голяма страст към играта. Но аз лично мисля, че става дума за това да не се реализират загуби. Представете си един млад мъж. Той тъкмо е пристигнал от „средния отдел" и сигурно отдавна си е мечтал да стане голям търговец. Веднага реализира печалби. Изведнъж обаче пазарът вече не прави това, което той иска. В началото нещата не са били толкова драматични, но след това индексът е започнал да пада надолу и надолу. Предполагам, че Кервиел след това даже е купувал, за да се противопостави на загубата. Той е увеличил и залога. „Commitment", тоест поемането на личен ангажимент спрямо собственото взето решение, в нашето общество е добродетел, но в ситуация на загуби така рискът се покачва.

Не премахва ли нашата финансова система човешките слабости?

На теория даже изцяло. Хомо економикус няма чувства. Той възприема сто процента, преработва всичко на сто процента и е абсолютно рационален. В началото това е бил само един модел, който е давал възможност на икономистите да чертаят научните си модели. В техните системи чувствата нямат място.

В наши дни се вижда разликата между теория и практика?

Точно така. На теория финансовите пазари са ефективни, всяка информация директно се отразява върху цената. Обаче практиката показва, че информацията, която не ми е удобна, я изтиквам и не я включвам в моята търговия. Ето тук психологията на финансовите пазари навлиза по-навътре в проблема. Чрез даване различна оценка на печалбите и загубите, някои образци са толкова систематично вкоренени в нас, че определени начини на поведение могат даже да се предскажат.

Дали огромната сума е причината за големия обществен интерес?

Не, по-решаващо бе съвпадението с борсовия крах. Ню Йорк бе затворен и затова денят бе почти празничен. Но след това търговците забелязаха, че курсовете падат. Тогава се запитаха: какво става тук? Тук някой трябва да е полудял. На 11 септември знаехме със сигурност какво се е случило, нали гледахме картина от горящите кули. Във въпросния понеделник не знаехме нищо. Това е най-лошото, което може да се случи на борсов играч. Хората имат потребност от контрол. Обаче също и във вторник и в сряда не знаехме нищо за това, което се случва. Само дни по-късно историята излезе на бял свят: един единствен е довел до загуби от € 4,8 млрд.

Само тази информация и безпокойството престана?

Да, макар участието на Кервиел да нямаше нищо общо с първия процентен пункт на срива, нали тогава той все още не бе регистрирал пет милиарда загуба. Но сигурно мениджмънтът на Сосиете Женерал е решил да дръпне аварийната спирачка и да продава. С тази информация можем да си обясним срива. Някои предполагат, че Кервиел го е породил, но надали е така.

Защо искаха да му припишат това?

Защото тогава щеше да има обяснение. Паника като онази означава колективна загуба на контрол. Хората искат обяснение. Но подобна паника е непредсказуема, дори и някои хора да си мислят другояче. Но хората са дълбоко обезпокоени, когато не разбират нещо.

В системата на Сосиете Женерал бе намерена дупка. Какъв е психологическият ефект от това върху финансовите пазари?

И тук чувствителността на хората започва да намалява. През изминалите седмици бяхме бомбардирани с новини за милиардни загуби. Сега става дума „само" за няколко милиарда, ще си каже някой. Нашето становище се променя според това колко сме свикнали.

Беше ли разтърсено доверието във финансовите пазари като цяло?

Ипотечната криза вече счупи някои неща. Не вярвам, че сега се случи нещо по-голямо. Това е изолиран случай, извършителят бе хванат. И първата реакция на борсите бе: сега отново можем да купуваме акции. Хората избягват неяснотата. По някакъв начин сега даже го има чувството, че тъкмо чрез тази история американската ипотечна криза се е „отработила" от финансовите пазари.

Казано с поговорка: „Известната опасност е предотвратена опасност"?

Правилно. Но всъщност случаят е за противоположното: имаме загубите от американската криза плюс 4.8 млрд., които финансовите пазари тепърва трябва да смелят. Но фактът, че можем да кажем това с увереност, ни помага психологически да го преработим.

Не трябва ли финансовият свят да се запознае по-отблизо с постиженията на психологията?

Разбира се. Има изследвания, които доказват, че събитията на борсата до 80% не могат да се обяснят чрез макроикономиката. И въпреки това хората не се променят и продължават да се доверяват почти сляпо на икономическите данни.

Защо психологията на решението намира толкова трудно приемане?

Става същото като с ходенето на църква. Хората слушат Божието Слово, но само щом излязат от църквата, пожелават нещата на своите ближни. Моите клиенти ми казват: „Вярвам на всичко, което ми казвате, и ще се променя. Но нека за последен път следвам корема си" *(нем. „следвам корема си" - правя само това, което ми харесва). Това е класически пример. Действаме срещу по-доброто знание и забравяме, че коремът може също и да боли. Аз обаче се надявам, че тези, които използват предимствата на Поведенческите Финанси, могат да получат също и извънредни печалби.

Тази наука се налага само чрез измеримите ползи от нея?

Да, за жалост. А много неща можеха да бъдат много по-различни, ако тръгнехме да преодоляваме нашият страх от загуби. Защо Джордж Буш не може да промени взето преди решение? Защото е твърде силно привързан към него. Да се изпращат повече войници в Ирак, тъй като там вече много са загинали и тяхната жертва не трябва да излезе напразна - това е пример за изкристализирал Commitment. Обаче да се придържаш към дадена стратегия само за да не загубиш лицето си, не е добра идея.