Кална и унило - дъждовна София посрещна специалния форум, организиран от Генерална дирекция „Търговия" на ЕС, имащ за цел да обясни на организациите на гражданското общество „широкото въздействие, което търговската политика може да има върху почти всички сектори на икономиката и секторите от обществен интерес".

Подобни семинари, дискутиращи ролята на гражданското общество в изготвянето на търговската политика, вече са провеждани в Малта, Унгария, Латвия. През 2008 г. същия семинар ще има и в Румъния. В България малко по-рано, на 26 и 27 ноември специалисти по търговията от Европейската комисия и нашето министерство на икономиката и енергетиката обясняват, грубо казано, как неправителствените организации могат да се възползват от факта, че България е част от един от най-големите пазари в света.

В тази връзка бе дадена и пресконференция, като на въпросите на журналистите любезно отговориха д-р Петер Балас, заместник- директор на генерална дирекция „Търговия" на ЕК, г-н Майкъл Хъмфрис, ръководител на представителството на Европейската комисия у нас и г-жа Дияна Найденова, директор на дирекция Външноикономическа политика на МИЕ.

В 27те члена на ЕС живеят 7% от световното население. Те реализират 17.5% от световната търговия на стоки и 26.3% от световната търговия на услуги.

Да тръгнем от общото към частното. Проблемът специално за България се състои в това, че засега страната ни е част от огромния европейски пазар предимно на хартия. Едновременно с това обаче се очаква дефицитът на България по външнотърговската сметка към края на годината да достигне €10 млрд., което е огромна сума не само за нашите условия.

Такъв дефицит означава, че отварянето на икономиката ни до този момент е еднопосочен процес: вносът се увеличава, нека правителствените икономисти кажат по каква причина, срещу което не стои адекватно увеличение на износа. Опасностите, които крие натрупването на такъв дефицит, могат да изплашат не само родните икономически наблюдатели, но и надзирателите от Брюксел.

За жалост (фраза, често използвана на пресконференцията) в краткосрочен период не се очаква изчистване на отрицателното ни салдо - това посочи г-жа Найденова. Трудно могат да се правят прогнози за подобрение, тъй като основните статии на нашия внос са в енергоресурси и инвестиционни стоки. Г-жа Найденова ни успокои, че средносрочните тенденции са добри и ето защо.

В средносрочен план България е място, привлекателно за инвестиции и инвестиционният приток, в порядъка на 3 - 4 млрд. евро годишно, ще компенсира изтичащите от страната пари. Тоест според специалистите на министерството инвестициите като приход в търговския баланс уравновесяват ситуацията.

Неволно си припомням как наскоро Световната банка публикува доклад, в който се изтъкна, че проблемната област на българската икономика е прекомерната зависимост от външните инвестиции. В „кредит крънч" европейската тенденция, а и по конюнктурни причини, много инвеститори могат да изтеглят вложенията си от източноевропейския бизнес пазар и затова икономиката ни е „уязвима" като риба, на която са източили водата.

Но подобен ход на мисли изглежда не тревожи МИЕ, даже напротив, те виждат в чуждестранните инвестиции лековитото хапче за липсата на български износ. Нашите икономически специалисти бдят и ние, изпълнени с доверие, ги оставяме да си гледат работата, без да им задаваме прекалено неудобни въпроси. Сега насочваме внимание към нашите европейски партньори, с които имаме обща търговска политика. По-специално становището на г-н Балас.

Четейки речта му, където фразите устойчиво развитие и околна среда никак не бяха рядкост, се възрадвах и се осмелих да попитам: какво е становището на Европейската комисия и в частност на неговата Главна дирекция по въпроса за търговията с недвижими имоти в България.

Над 600 НПО са регистрирани в Главна дирекция „Търговия". Те представляват широк спектър от организации на работодателите, профсъюзи, социлани и екологични НПО, сдружения на потребителите и т.н. Само 40 са регистрираните НПО от новите страни-членки, две са български.

Визирам това, че най-активните български НПО са екологичните организации. Те се противопоставят на липсата на контрол в строителството и търговията с имоти, като дивелопърите вече губят чувство за мярка и тръгват към резерватни територии, които се радват на огромно търсене. Въпросът ми е: има ли механизъм, който да възпре подхлъзването на България по пътя на свръх-строителството и балона на имотите в Испания, за да може в България действително да се осъществи развитие по устойчив път?

По всичко ми изглеждаше, че въпросът попада в десетката на интересите на семинара и Европейската комисия изобщо.  Изглежда съм се излъгал, или не разбирам същността на устойчивото развитие, защото доктор Балас изрично подчерта, че няма сведение за това какво става с търговията с имоти в България. Но това, което разбирал като специалист било, че търговията имала за генерална цел да задоволява нуждата на хората.

В базовите човешки нужди имало противоречие: от една страна нуждите на икономическото развитие, от друга страна проблемите на околната страна. Ако не допуснем промени в ситуацията, в която живеем, то няма да изникват нови градове, железници, в крайна сметка няма да има нови средства за забавление.

България била бедна страна и търговията с имоти е път за преодоляване на бедността ни. А за факта, че строителството навлиза в защитени територии, или пък се търгува със забранени видове, или се изсичат горите - Европейската комисия правела най-доброто, на което е способна.

И тъкмо преди да се успокоя, че всичко е в добрите ръце на Еврокомисията, посланик Хъмфрис ми намигна и се обърна към г-н Балас с въпроса: не е ли проблемът за инвестициите в България тясно свързан със замогването на Русия? Заради високите цени на петрола все по-богатата съседна (!) славянска държава влага парите си в ЕС и специално в България. Газопроводната инфраструктура е съществен момент и вече задължително трябва да отчитаме и руската връзка.

Огромните газови и изобщо енергийни доставки от Русия за България са един от големите фактори за дефицита ни по текущата сметка. Още повече, търговският дефицит на България до голяма степен се дължи именно на желанието на ЕС да се намеси в двустранните отношения и да формулира „единна търговска политика".

Доктор Балас обясни: Русия е най-голямата икономика в света, която все още не е част от Световната търговска организация. С приемането на Русия в СТО икономическите отношения между европейския блок и Руската федерация ще се подобрят и ще се насочат към двустранната изгода.

Полша, главният виновник за забавяне на партньорството между РФ и ЕС, има ново правителство, а в Русия има решаващи избори през декември и март. Така че се очаква търговският дефицит с Русия, който е проблем за много държави в ЕС, да бъде благополучно разрешен.

Очаква се все по-голяма либерализация на търговията между ЕС и Русия, особено в енергетиката. Но в случая Русия не може да се пренебрегне и факторът политика, който предшества икономическите решения, както и чувствителните въпроси за човешките права.

Не съм от хората, които питаят пиетет към йерархията. Също така сигурно не е без значение, че през уикенда, преди да се потопя отново в кално-унилата София (семинарът се провежда в успокояващия лукс на Гранд Хотел София),  се разхождах в красива и слънчева българска планина. Думите на д-р Балас колко бедна е страната ни и как трябва да продаваме имоти, за да се замогнем, ме жегнаха. След пресконференцията го запитах от коя националност е:

Унгарец, отговори ми той. Злорадо му заявих: и вашият бюджетен дефицит е голям! „Да, но в най-кратко време ще се оправи" - затапи ме специалистът. А посланик Хъмфрис в най-добрите джентълменски традиции направи комплимент на София за мрачното време.