Ратификацията на договора между Сърбия и Русия за прокарването по сръбска територия на 400 км. участък от газопровода Южен поток е отложена за неопределен срок, пише руската „Независимая газета". Същото важи и за продажбата на най-голямата нефтопреработваща компания на Сърбия Naftna Industrija Srbije (NIS) на Газпром.

Сръбският парламент на сесията си във вторник така и не успя да стигне до разискване на въпроса. На втори септември съдбата на Южен поток се решаваше от парламентите в Гърция и Сърбия. Атина даде съгласието си без особени проблеми. В Белград основните политически сили се противопоставиха на балканска база и време за икономическите въпроси не остана.

Всъщност политическите събития вътре в Сърбия, включително смяната на парламента и правителството са отложили ратификацията на важния за Русия договор поне с половин година. Според експерти, тази отсрочка ще се отрази негативно на сроковете за извличане на печалба от руската страна.

Икономистите разсъждават, че участието на Сърбия в проекта за газопровод Южен поток, по който руско синьо гориво ще мине по дъното на Черно море през България, Гърция, Австрия, Германия и други западноевропейски страни, е еднозначно изгодно за страната. Сърбите ще получават дългогодишни постъпления от транзита на газ.

Друго нещо е цената на най-голямата в страната компания за нефт и газ NIS. Газпром нефть е готов да заплати 1 млрд. евро включително и инвестициите и настоява на своята оценка. Само че сърбите са недоволни от подобно предложение и подхвърлиха, че цената трябва да е не по-ниска от 2.5 млрд. евро. После предвид амортизацията на мощностите Белград свали летвата и заговори за цена от 1.2 млрд., което е близо до компромиса.

Пакетното споразумение предвижда едновременното сключване на съглашенията за газопровода и продажбата на NIS, затова руските експерти се надяват задържането на сделката в народната скупщина да не продължи твърде дълго. Все пак за Южен поток участието на Сърбия не е принципно важно, тъй като газопроводът може да бъде прокаран по територията на съседните държави Черна гора, Босна и Херцеговина, Хърватия.

Надали Газпром ще трябва да търси алтернативен маршрут - надяват се руските анализатори. При това алтернативното трасе на газопровода вероятно няма да излезе по-скъпо, тъй като общата дължина на тръбата няма съществено да се измени.

Основна дилема на Белград по въпроса за участието в Южен поток е съдбата на NIS. Продажбата на компанията бе договорена през февруари като притурка към съглашението за Южен поток. Само че оттогава политическата ситуация се измени и новите власти се опитват да разделят сделката на две: Южен поток и продажбата на NIS.

Газпром нефть настоява на своето: 500 млн. евро за 51% от акциите на сръбската компания, още толкова инвестиции в модернизация. „Надали Сърбия ще получи по-примамливо предложение, сръбските активи не предизвикват особен ажиотаж сред инвеститорите". Спирайки решението си за сътрудничество с Русия, Белград рискува едновременно да остане без Южен поток и със спешно нуждаещата се от инвестиции NIS.

Икономическата логика сигурно е точно такава, но руските анализатори вероятно умишлено пропускат новата политическа ориентация на Сърбия, за която вина отчасти носи и самата Русия. При видимото желание да се хареса на Брюксел, Сърбия може би не иска да раздразва ненужно привържениците на тръбопровода Набуко с одобрение за конкурентния руски проект, който заплашва да остави без ресурси „европейската" тръба. Също така, предвид изразените националистически чувства в Сърбия, Москва става изведнъж „лоша", щом на гърба на доскорошния верен съюзник Сърбия търси в Косово прецедент за независимостта на двете кавказки мини републики Абхазия и Южна Осетия.