Нисим Примо е завършил ПЖИ „Тодор Каблешков" , след което се дипломира в Университета за архитектура, строителство и геодезия (бивш ВИАС), по специалността транспортно строителство - жп строителство.
Започва трудовия си стаж в БДЖ през 1977 г., като през годините се изкачва в йерархията от помощник технически ръководител, технолог, контрольор железен път в ІІІ жп секция. След 2000 г. в централно управление заема длъжностите главен специалист - ръководител сектор, директор дирекция ПРЖПС, зам.-директор дирекция „Управление на международни проекти" и е неотменно във висшия мениджмънт на Националната компания.
С днешна дата г-н Примо заема длъжността ръководител отдел „Подготовка на търгове и договори" в дирекция „Стратегическо развитие и инвестиционни проекти". Ежедневието и ангажиментите му са неразривно свързани със създаване на организация, контрол и изпълнение на всички видове дейности, относно подготовката на железопътните проекти с външно финансиране.
Железопътният транспорт е основен елемент от националната транспортна система и неговото развитие в посока интеграция в европейските транспортни системи оказва съществено влияние върху цялостното развитие на икономиката в Република България.
Благоприятното географско положение на страната намира материален израз в определените от Общоевропейските конференции на транспортните министри в Крит (1994 г.) и Хелзинки (1997 г.) Общоевропейски транспортни коридори. През територията на България преминават пет транспортни коридора: ІV, VІІ, VІІІ, ІХ и Х, от които четири са сухопътни и обхващат 42% от железопътната инфраструктура на страната. Този факт е положителен, но и задължаващ, тъй като изисква огромни инвестиции за модернизация на съществуващата инфраструктура и за доизграждане на липсваща такава. В този смисъл, правилното определяне на приоритетите в кратко-, средно- и дългосрочен план е от изключително значение за максимализиране на очакваните ползи. При определянето на тези приоритети следва да се отчита както политиката на страните членки на Европейския съюз по отношение на Трансевропейската транспортна мрежа, така политиката и на съседните страни от региона.
Общоевропейски транспортни коридори
От изключителна важност за страната е и фактът, че главните линии от железопътната инфраструктура на България са включени в Европейското споразумение за международните магистрални железопътни линии (AGC) и Европейското споразумение за най-важните линии за международни комбинирани превози и свързаните с тях обекти (AGTC) .
Основните насоки на политиката на Европейския съюз в областта на транспорта са свързани с динамиката на развитие на транспортния сектор в началото на 21 век и взаимната зависимост на транспортните превози с изменението на икономическите показатели в Европа и със световния „бум" на азиатската икономика и насочеността й извън азиатския континент.
Интересите на ЕС са насочени към създаване на единна железопътна мрежа
за което по инициатива на Европейската комисия е предложен План за действие поощряващ развитието на железопътната инфраструктура, прилагането на нови технологии и новаторски практики в подобряване условията за реализиране на товарни превози, което ще доведе до повишаване цялостното качество на логистичната верига и конкурентоспособността на железопътния сектор.
Тенденцията, която се наблюдава в транспортната политика на общността е към развитие на транспортните мрежи при следване на принципите на интер- и ко-модалността. Чрез прилагането на принципа на интер-модалността се цели да се подобри ефективността на всеки вид транспорт и да се преодолеят пречките пред оперативната съвместимост между различите видове транспорт, за да се подпомогне мобилизирането на резервите в производителността на транспортните системи в Европа и тяхното насочване към устойчиво развитие, а чрез ко-модалността[1] се цели да се търси баланс между икономическите интереси и грижата за околната среда.
Практически ЕС се стреми да стимулира развитието на транспортни мрежи, които съчетават използването на различни видове транспорт и спомагат за ускоряване на процесите по логистичната верига, като се набляга на опазване на околната среда. По тази причина общността залага на развитие на всички видове транспорт при положение, че те са взаимно допълващи се и транспортната инфраструктура е така изградена, че да осигурява оптимално комбиниране на различните транспортни средства при превоза на товари и хора. От основно значение за развитието на транспортната инфраструктура е железопътният транспорт на дълги разстояния, тъй като той отчита най-ниско отрицателно влияние върху околната среда. Реализирането на връзките с другите видове транспорт, като сухопътния на къси разстояния, речния и морския транспорт на дълги разстояния се осъществяват чрез развитие на мрежата от интермодални терминали и възли на територията на Съюза. Фондовете на евросъюза по различните видове програми като TEN-T, Marco Polo, както и Кохезионния и Структурните фондове осигуряват съфинансиране за проекти, които допринасят за развитието на интермодалния транспорт и намаляват емисиите на въглероден диоксид с цел постигане на ангажиментите за намаляването му в транспортния сектор с 30 % до 2020 година.
Развитието на транспортната система е част от произтичащия необратим процес на преструктуриране на националната икономика през последните години и се базира на опита на страните от ЕС, върху принципите на пазарната икономика, либерализирания пазар и свободната конкуренция.
Преструктурирането на железопътния сектор в съответствие с политиката на ЕС е част от нормативната реформа, която правителството провежда за подобряване на ефективността и конкурентоспособността на железопътния транспортен сектор.
От 01.01.2002 година, съгласно Закона за железопътен транспорт, се образува Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), явяваща се един от правоприемниците на НК БДЖ, като единствен управител на железопътната инфраструктура в страната. Основен приоритет на компанията е интегриране в рамките на ЕС, чрез изграждане на модерна инфраструктура с възможности за достигане на скорости за движение на влаковете, позволяващи повишаване на конкурентоспособността на железопътния отрасъл.
Основният предмет на дейност на НКЖИ е развитие, ремонт, поддържане и експлоатация на железопътната инфраструктура; управление на влаковата работа при спазване на изискванията за безопасност, надеждност и сигурност.
НКЖИ организира, осъществява и отговаря за изпълнението на своите задължения по дългосрочен договор, сключен между компанията и държавата.
Производственият капацитет на НКЖИ е 28 000 хил. влак-километри за товарни превози и 35 000 хил. влак-километри за пътнически превози.
Железопътната инфраструктура на Република България
е с обща разгъната дължина 6 938 км, от която 125 км са теснопътни с междурелсие 760 мм. На 1000 км2 от общата площ на страната се падат по 68 км железопътна линия. Имайки предвид, че за Европейския съюз средната гъстота е 57 км/1000км2 (по данни от 2008 г.), би могло да се заключи, че България има сравнително висока гъстотата на построените ж.п.линии.
Основни параметри на железопътната мрежа:
- Обща разгъната дължина (ОРД) 6 938 км, в т.ч.:
- единични ж.п. линии - 3 048 км (43,9% от ОРД);
- двойни ж.п. линии - 1 941 км (28% от ОРД);
- теснопътни ж.п. линии (междурелсие 760 мм) - (1,8% от ОРД);
- гарови коловози - 1824 км (26,3% от ОРД), в т.ч.:
- Жп стрелки - 7816 бр.;
- Тунели - обща дължина 47,6 км.
- Ж.п. мостове - 1018 бр. с обща дължина 26,4 км;
- Прелези - 843 бр.;
- Средна гъстота на железопътната мрежа - 68 км/1000 кв. км територия.
- Криви с радиус до 500м - 1 694 бр., с обща дължина 618 км (8,9% от ОРД);
- Обща дължина на участъците по главните ж.п. линии с:
- нарушен междуремонтен цикъл - 2 435 км (35% от ОРД);
- ограничения на скоростта - 182,1 км (4,9% от ОРД на главните жп линии).
Значителна част от железопътните линии са строени преди повече от 50 години, с геометрични параметри, долно строене и съоръжения за скорости до 100 км/час. Удвоените през последните 20-30 години участъци също са с ограничени скорости до 130 км/ч.
Състоянието на железопътната инфраструктурата е важен фактор, пряко свързан с безопасността на превозите, изразяваща се в опазване целостта на товарите и живота и здравето на пътниците и с качеството на предлаганата услуга - времепътуване, комфорт на пътниците, редовност на превозите и др.
В същото време крайно ограничените средства за ремонт на железопътната инфраструктура, води до нарушаване на междуремонтните цикли, а оттам и до значително влошаване на техническото им състояние. Общата дължина на участъците с просрочени междуремонтни срокове е 35% от общата разгъната дължина. Влошаването на техническото състояние на железния път и съоръженията оказва негативно влияние на допустимите максимални скорости, времетраенето и комфорта на пътуването.
Качеството на продукта, предоставян от НК "Железопътна инфраструктура", все още не е на необходимото ниво, управлението му и недостатъчно добре развитата маркетингова дейност, трябва да бъде ориентирана към потребностите на клиента.
Транспортният пазар поставя завишени изисквания към железопътната инфраструктура. Модернизацията на инфраструктурата трябва да бъде насочена към подобряване и увеличаване на технико-експлоатационните параметри на железния път, контактната мрежа, съобщителната и осигурителна техника по Общоевропейските транспортни коридори, преминаващи през България.
Както е известно, инвестициите са най-динамичният фактор за развитието на икономиката и обществото. Добре дефинираните, правилно планираните и съобразени с времето на реализиране и осигурени с необходимото финансиране инвестиции положително водят до добри крайни резултати. Основните източници за финансиране на железопътната инфраструктура са ОП"Транспорт", държавният бюджет и кредити от международни финансови институции.
В стратегия за развитие на Националната транспортна система на Република България до 2015 г. е представена средносрочна и дългосрочна визия за развитието й като част от общоевропейската транспортна система. Правилната дългосрочна стратегия и мащабна инвестиционна програма за реализиране на приоритетите са реален шанс за превръщане на страната в транспортен лидер в Югоизточна Европа.
Основен момент в този процес е развитието на транспортната инфраструктура. Недостатъчните инвестиции в поддържането и развитието на инфраструктурата в последните десетилетия и повишеното търсене на транспортни услуги пораждат необходимостта от нов, дългосрочен подход за развитието й. Нейното модернизиране е задължително условие за успешното интегриране в европейската транспортна система. За строителството на модерна транспортна инфраструктура е необходимо време, дългосрочен подход и осигуряване на стабилни финансови потоци, както и решителност и ангажираност на всички институции и организации, имащи отношение към този процес. От много голямо значение е пълното усвояване на значителните европейски фондове, за което държавата трябва да подготвя жизнени инфраструктурни проекти и да съфинансира тяхното изграждане.
Необходимо е и да се създадат условия за засилване ролята на частния сектор в развитието на инфраструктурата, включително и чрез различни форми на публично-частно партньорство.
При определяне на
направленията, които трябва да развиваме приоритетно
от най-голямо значение е процесът за развитие на Трансевропейската транспортна мрежа.
През 2003 г. Групата на високо равнище Ван Мирт за осъвременяване на насоките за развитие на Трансевропейската транспортна мрежа определи през територията на България да преминават две приоритетни за територията на Европейския съюз оси: река Дунав (VII коридор) и Видин-София-Кулата (IV коридор), включваща приоритетния за железопътната инфарструктура проект: Модернизиране на железопътната линия /Румъния-Калафат/ Видин-София-Кулата/Промахон-Гърция/ .
В края на 2004 г. Европейската комисия създаде Група на високо равнище II, с цел определяне продължението на главните Трансевропейски оси към съседните на Европейския съюз държави и региони, както и определянето на приоритетните проекти за тяхното развитие. През територията на България преминава Югоизточната главна ос, свързваща Европейския съюз през Балканите и Турция с Кавказ и Каспийско море, както и с Египет и Червено море. Предвидени са връзки с Албания и Македония, Иран, Ирак и Персийския залив.
Основните мултимодални връзки, преминаващи през наша територия са:
- Общоевропейски транспортен коридор X
- Общоевропейски транспортен коридор VIII
Така определените оси още веднъж потвърждават много важното значение на България, както за развитието на Трансевропейската транспортна мрежа, така и за разширението и към съседните държави и региони. Връзката Белград-София-Истанбул-ТРАСЕКА се откроява като приоритетна ос, подкрепена както от прогнозите за трафика, така и от желанието на всички държави по нейното трасе да я развиват в кратки срокове. Предложените от Турция и Сърбия железопътни проекти, заедно с изпълняваните и планираните проекти на българска територия (удвояване и електрификация на отсечката /Белград-Калотина/Пловдив-Свиленград/Истанбул/ и модернизация на отсечките София-Пловдив и София-Драгоман), ще създадат условия за скоростен железопътен транспорт на дълго разстояние Западна Европа - Унгария - Сърбия - България - Турция - ТРАСЕКА.
България е заинтересована страна от развитието на тези транспортни връзки. Изграждането на съответна прилежаща транспортна инфраструктура ще създаде политически и икономически предпоставки за търговски и индустриален просперитет и демократично, пазарно развитие на страните от региона. Имайки предвид, че Европейската комисия ще съсредоточи средствата си върху развитието на главните оси, определени от двете групи на високо равнище, България също трябва да концентрира усилията си върху подготовката и изпълнението на проекти, разположени върху тези оси.
- Развитие на железопътната инфраструктура;
- Развитие на инфраструктурата, необходима за осъществяване на интермодални превози.
Основни насоки за ефективното изпълнение на приоритетите в политиката за развитие на железопътната инфраструктура са:
- Ускоряване изпълнението на текущите мащабни инфраструктурни проекти;
- Пълно усвояване на средствата от Кохезионния и Структурните фондове на Европейския съюз;
Целта на развитие на железопътната инфраструктура е изграждане и развитие на ключовите транспортни инфраструктурни връзки от национално, трансгранично и европейско значение и постигане на необходимата оперативна съвместимост на основните железопътни артерии с трансевропейската железопътна система, както и свързване на основната железопътна мрежа на България с тази на съседните страни.
Основните действия по този приоритет са модернизация, рехабилитация и електрификация на железопътни участъци по продължение на Общоевропейските транспортни коридори от национално и европейско значение; изграждане, на липсващите железопътни връзки, свързващи железопътна мрежа на Република България с тази съседните страни; достигане и поддържане на проектните параметри на останалата железопътна инфраструктура в страната.
Чрез изпълнението на приоритетните инфраструктурни проекти ще се повиши капацитетът на железопътната мрежа, ще се постигне необходимата оперативна съвместимост с Трансевропейската транспортна мрежа и ще се отстранят тесните места по основните направления. Всичко това ще доведе до увеличаване на проектната скорост и до съкращаване на времето за пътуване.
Изпълнението на проектите ще бъде съобразено с действащите национални и европейски стандарти по отношение на околната среда, с изискванията осигуряващи постигането на високо ниво на безопасност и сигурност на мрежата, както и с българските задължения съгласно международните конвенции, на които България е страна.
Параметрите на мрежата, към които се стреми НКЖИ
осигуряващи такова развитие, са:
§ двойни и електрифицирани ж.п. линии;
§ достигане на проектни скорости на железния път и съоръженията - до 160 км/ч, което позволява движението на влакове с накланящи се кошове със скорост до 200 км/ч;
§ натоварване на железния път - стандарт D4;
§ контактна мрежа и системи за сигнализация и телекомуникации, позволяващи скорост на движение до 200 км/ч;
§ Постигане на пълна оперативна съвместимост с Трансевропейската железопътна мрежа.
Към 2010 година в процес на подготовка и изпълнение са 9 инвестиционни проекта на обща стойност 382,433 млн. евро, които се съфинансират от програма ИСПА, ОП"Транспорт", ТЕН-Т, държавния бюджет и други източници на финансиране.
Друга основна цел е да се модернизира съществуващата инфраструктура, да се оптимизира капацитетът й, да се изгради нова инфраструктура за насърчаване на развитието на интермодалността при превоза на товари.
Основните действия по този приоритет са подобряване на техническите, технологичните и експлоатационните параметри на терминалите; изграждане на нова (терминали и товарни селища) и реконструкция на съществуващата инфраструктура за интермодални превози; изграждане и модернизация на железопътните връзки между морските и вътрешно-водните пристанищни терминали; осъществяване на стратегията и формулиране на всички правни мерки, осигуряващи участието на НКЖИ в дружества от типа „публично-частно партньорство" при изграждане на интермодалната инфраструктура.
За реализация на приоритетите компанията, наред с технологичните и технически цели, си поставя и търговски цели и задачи за привличане на нови клиенти. Този по-агресивен подход включва генериране на нови дейности и предоставяне на нови услуги; повишаване качеството и ефективността на железопътните превози и начало на изграждане на високоскоростни отсечки за съкратено времепътуване и увеличена скорост с интерсити влакове; модернизиране на приемните здания и площите около тях в приоритетни гари (гранични гари, интерсити гари, централни гари в големи градове и др.), изготвяне на предложения за отдаване на концесия на малодеятелни железопътни линии и на приемни здания, въвеждане на обслужване на едно гише и други.
За взимането на правилни решения не е достатъчно да имаш добра мотивация и алтернативни предложения и прогнози. Трябва политическа воля и неотклонно изпълнение на приетите решения. Национална компания "Железопътна инфраструктура" има административен капацитет и готовност да приеме и изпълни тези решения.
[1] Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Зелена книга - ТЕМ-Т: преглед на политиката за по-добре интегрирана трансевропейска транспортна мрежа в служба на общата транспортна политика" - COM(2009) 44 окончателен - (2009/C 318/20)
USD
CHF
EUR
GBP
