Наскоро Европейската комисия препоръча на България да поддържа по-висок бюджетен излишък. Това се случи в оценката на комисията за първата конвергентна програма представена от България в началото на тази година. Конвергентната програма се изисква за всички страни от ЕС, които ще се присъединяват към еврозоната и в нея се описват политиките, чрез които съответната страна се подготвя за изпълнение на критериите за приемане на еврото.

Може би най-важното в мнението на комисията е похвалата, която се отправя към България за силната средносрочна бюджетна позиция и за спазването на изискванията на Пакта за стабилност и растеж. България наистина през последните 10 години избягна риска от бюджетен дефицит и особено през последните години отбелязва значителни излишъци. В допълнение, държавният дълг на страната ни намалява като дял от БВП с доста бързи темпове, което е позитивен сигнал за инвеститорите.

Освен че ни хвали, Европейската комисия посочва и две препоръки - да се реализира по-висок излишък от планирания през 2007 година и да се реформират държавните разходи и най-вече разходите за здравеопазване. Има и нещо, което прилича на критика - а именно, твърдението, че планираното намаление на бюджетния излишък през 2007 година е проциклично и може да задълбочи съществуващите външни дисбаланси.

За всеки, който наблюдава българските държавни финанси е ясно, че през 2007 година бюджетният излишък в държавния бюджет е подценен, както беше подценен през 2006 година /когато въобще не се планираше излишък, а той достигна почти 2 милиарда лева/. От тази гледна точка, през 2007 година може да се очаква по-голям от планирания излишък - освен, разбира се, ако не се реализира някаква криза, макар че вероятността за това е минимална. Най-вероятно всичко това е известно и на самата Европейска комисия и с искането за по-висок от планирания излишък тя просто иска да напомни на правителството ни да не харчи излишъка в края на годината, както често се случва.

Една такава позиция звучи разумно - в крайна сметка харченето на пари набързо в края на годината намалява ефективността на държавните разходи и избягва нормалната бюджетна процедура. От такава гледна точка мнението на комисията е благоразумно. От гледна точка на нуждата от бюджетен излишък - и то в средносрочен план, обаче, нещата не стоят точно по този начин.

Нека разгледаме двата аргумента на Европейската комисия - че фискалната политика през 2007 е проциклична и че това ще задълбочи вече съществуващи външни дисбаланси. Проциклична политика означава, че държавата намалява данъците в етапа на върхов икономически растеж, което засилва растежа още повече, и след това ще трябва да увеличи данъците в периода на стагнация или по-бавен растеж, което увеличение на данъците ще влоши още повече положението. Външни дисбаланси пък е фраза, която описва дефицита по текущата сметка.

През 2007 година беше намален данъкът върху печалбата, което може да се разглежда като проциклична политика, защото означава че държавата се отказва от част от приходите си. В българския случай, обаче, това не е точно така - първо, защото първите данни за годината показват, че приходите от този данък растат въпреки по-ниската ставка и второ, защото от началото на 2007 година бяха значимо увеличени акцизите и облагането на недвижимите имоти. Така, в крайна сметка трудно можем да видим някакво отхлабване на приходната част на бюджета.

В разходната част на бюджета забелязваме, че се планират малко по-високи разходи /като дял от БВП/ за 2007 година, отколкото през 2006 година - това също изглежда на пръв поглед като проциклична политика. Ако се вгледаме в детайлите, обаче, забелязваме, че причината за по-високите разходи е вноската на България в бюджета на ЕС. Тази вноска - от над 600 милиона лева - не влиза в българската икономика, а директно отива в бюджета на ЕС, т.е. напуска страната, поради което няма причина да се разглежда като проциклична. Ако махнем вноската от разходите, виждаме, че планираните държавни разходи не само, че не са по-високи от 2006 година, но дори са малко по-ниски като дял от БВП. В този смисъл, и при разходите няма процикличност.
Така, нито от приходната, нито от разходната страна на бюджета се забелязва някаква процикличност.

По отношение на външните дисбаланси често се отбелязва дефицитът по текущата сметка - което достигна относително високи нива от 15-16%. Но текущата сметка не е единственото перо на платежния баланс - в него има още едно много голямо перо и това е т.нар. финансова сметка, по която се отчит притокът на капитали към страната. През последните години излишъкът по финансовата сметка изцяло покрива и дори надхвърля дефицита по текущата сметка.

Това не е учудващо - самата концепция за платежен "баланс" показва, че той е балансиран, т.е. като отчетем промените в паричната маса влизащите и излизащите от страната суми са приблизително равни. В този смисъл, за да няма дефицит по текущата сметка трябва да няма и приток на капитали от чужбина към страната. България, обаче, има нужда от приток на капитали - защото местните спестявания са недостатъчни, защото чуждите капитали носят ноу-хау, мениджърски умения и пр. С други думи, не би трябвало да се борим срещу дефицита по текущата сметка ако искаме чужди инвестиции.

Всичко това може да се обясни и по друг начин - с известното макроикономическо равенство, което гласи че "дефицитът по текущата сметка е равен на разликата между инвестициите и спестяванията в икономиката". Българската икономика има нужда от инвестиции, т.е. не можем да искаме намалението им, от друга страна спестяванията в икономиката трудно ще достигнат огромните нива, необходими за финансиране на тези инвестиции. Накратко, дефицитът по текущата сметка е резултат от глада на нашата икономика за инвестиции. В това само по себе си няма нищо притеснително.

Ще посоча само един факт - в България не е имало дефицит по текущата сметка само по времето на голямата криза и хиперинфлация преди 10 години. Тогава капиталите бягаха от страната и съответно не беше възможно да има дефицит по текущата сметка. Откъкто в България има икономически растеж и ръст на инвестициите, има и дефицит по текущата сметка.

След като нито бюджетът за 2007 година е процикличен, нито външните дисбаланси показват нещо необичайно, изглежда, че Европейската комисия по-скоро повтаря маниера на МВФ да се презастрахова и да изисква голям излишък просто за всеки случай. Това не е учудващо - още повече когато излиза от устата на комисаря по монетарните и финансовите въпроси, за когото стабилността е на първо място.

Стабилността и за България е важна и затова трябва да се продължи с досегашните основни параметри на макроикономическата политика - запазване на валутния борд, запазване и увеличаване на валутните резерви, избягване на дефицитно харчене на фискалния резерв, намаляване на държавните дългове, поддържане на бюджетен баланс. В допълнение на стабилността за страната ни има и следващи важни стъпки - като ускоряване темповете на развитие. Затова ако част от бюджетния излишък бъде използвана за реформи, например за намаление на данъчно-осигурителното бреме върху труда, това ще бъде една добра стратегия съчетаваща стабилност със стъпки в посока на повишаване ръста на икономиката и заетостта. В този случай, постигането на по-нисък бюджетен излишък е оправдано и няма да увеличи риска в икономиката.