Природните катаклизми в различни части на планетата значително съкратиха зърнената реколта. Световни доставчици на пшеница като Русия и Украйна ограничават или забраняват износа си на зърно, от което цените по стоковите борси растат.
От необичайната ситуация най-много печелят спекулантите, които се опитват да се възползват максимално от паниката на производители и търговци.
Засега не може да се очакват недоволства и безредици, но ще избегне ли планетата продоволствена криза, питат световните медии. Тази година със сигурност няма да се стигне до бунтове на гладни, защото запасите от миналата години заедно с намалелите тазгодишни добиви са достатъчни, за да са изхрани човечеството, обобщава британският Independent. Но не спестява въпроса: Какво ще стане, ако сушата и наводненията се повторят и догодина?
Заради неясната пазарна ситуация цената на пшеницата скочи в последните дни на миналата седмица до 7 долара за бушел (27,2 килограма), съобщи Wall Street Journal. Главният виновник за това е забраната за износ на зърно и лошите прогнози за тазгодишните добиви, уточнява кореспондентът на вестника в Москва. Той се позовава на официални данни на руското аграрно министерство, които показват, че на Русия ще й се наложи да изнесе само 4 млн. тона пшеница, заради сключени договори, преди на 15 август да влезе в сила ембаргото за износ на зърно. До ограничението се стигна, след като министерството обяви, че тазгодишната реколта ще бъде с 29% по-слаба от миналогодишната. Заради сушата и пожари в Русия вече започна повишаване на цените на хранителните стоки и инфлацията скочи с 2%.
"И докато Русия загуби заради ембаргото част от световния пазар на зърното, търсенето на американска пшеница продължава да расте. Вече се появяват опасения, че американската транспортна инфраструктура за износ на зърно няма да се справи с такива обеми", прогнозира Wall Street Journal.
Според вестника Украйна също е спряла износа, въпреки че няма официална забрана за експорт. Търговци твърдят, че митническите чиновници правят всичко възможно, за да спират износа, като използват всевъзможни бюрократични пречки.
С нарастването на населението на Земята ще расте и търсенето на селскостопанските продукти, а това ще изостри битката между производителите на торове. Това е друга гледна точка за зърнения хаос, изказана от Фабио Поцо от La Stampa, цитиран от агенция Reuters. Той смята, че войната за торове, която в момента се води много ожесточено между Канада и Австралия, много скоро ще се пренесе и по целия свят, като прерасне в „цялостна война на бизнеса".
В центъра на вниманието на производителите на торове се оказва калият - важна съставка за минералните торове. Аналогична е битката и за фосфора - друг важен елемент, използван от производителите на минерални торове. За него основната битка се води между Бразилия и САЩ.
Пожарите и наводненията са само предвестници на огромна по своите мащаби продоволствена криза, пише Вилфрид Бомерт за немското издание на Financial Тimes. Той не очаква бунтове, каквито имаше в някои бедни страни през 2008 г., тъй като недостигът на тазгодишната реколта ще бъде компенсиран със запасите от миналата година. Рязка промяна на ситуацията може да се получи, ако ценовата спирала, която в момента се завърта по стоковите борси, застигне и бедните региони, които няма да могат да си позволят да купят достатъчно количество зърно.
Всичко, което става в момента, подсказва, че се върви към продоволствена криза. Намалелите добиви предизвикват забрана за износ, от което цените се изкачват стремително нагоре и естественият завършек на този процес са постоянните гладни бунтове. И този сценарий според Бомерт ще се реализира, ако продължава да се разраства бизнесът с така нареченото офшорно фермерство, когато големи и платежоспособни вносители на зърно като Китай, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Южна Корея, Либия, Египет и Индия вместо зърно, предпочитат да купуват земя. Те търсят плодородни земи извън своите страни, с помощта на които в бъдеще да могат да нахранят своето нарастващо население.
На по-различно мнение е проф. Съливан Шарлебуа от Канадския университет в Торонто. Той смята, че поскъпването на хранителните стоки има и своите плюсове. Първият от тях е, че ще изчезне рискът от дефлация, който в момента е надвиснал над Запада, но най-важният очакван ефект е, че хората ще започнат да се хранят по-здравословно. Според проф. Шарлебуа селското стопанство се намира в преходна фаза, чиято главна цел е да промени съотношението между търсенето и предлагането. Към 2030 г. повече от 1 млрд. души ще се влеят в редиците на средната класа. Това ще създаде зърнен дефицит и продоволствените ресурси ще бъдат подложени на силен натиск, защото човечеството ще започне да намалява консумацията на зърнени храни.
Сегашното поскъпване на пшеницата хвърля светлина върху истинските причини за продоволствената криза през 2007-2008 г., пише във Financial Times политологът Робърт Парлберг от Уелския университет.
Всъщност полета нагоре на цените на зърното са причинени от страх, че дори малките колебания при търсенето и предлагането ще доведе до повторение на ембаргото от 2007 и 2008 г. Тогава страните, които забраниха износ, си стабилизираха цените на вътрешния пазар, но предизвикаха силно нарастване на котировките по стоковите борси. И тогава настъпи царството на спекулантите, а много държави изпитваха недостиг на зърно.
Според политолога повторението на онзи сценарий вече е задействано. Лошото е, че Русия не си е научила урока, докато САЩ са си взели поука още от петролната криза през 1973 г. И сега Вашингтон извличат максимална полза от руското ембарго, защото без бой си завземат традиционните руски пазари в Близкия Изток и Северна Африка.