Милиардерите зад Тръмп искат САЩ да имат армия от роботи. Ето защо

Първо бяха имигрантите. После - антифа. Медиите. Профсъюзите. Желаещите да работят извън офиса. Влиятелните милиардери, които стоят зад завръщането на Доналд Тръмп имат нова мишена - американската армия.

Няколко от най-богатите поддръжници на новоизбрания президент водят публична кампания срещу използването на пилотирани самолети и танкове, твърдейки, че дроновете могат да изпълняват задачите по-добре и по-евтино.

Това не са коментари, изпълнени със загриженост за изложения на опасност живот на военните в битка. Става дума за откровен опит на технологични инвеститори с интерес в безпилотните технологии да променят политиката на Пентагона в своя полза - и за сметка на редица програми за перспективни пилотирани системи, в които са хвърлени огромни усилия и пари.

Как едрият US бизнес инвестира в Тръмп. Буквално

Какво ще искат те в замяна на тези милиони долари?

Изтребителите и танковете - в музея

Най-богатият човек в света - Илон Мъск, който съвместно ръководи консултативна група за намаляване на правителствените разходи, е сред най-гласовитите поддръжници на дроновете. В публикации в X/Twitter, цитирани от Politico босът на Tesla заяви, че "пилотираните изтребители са остарели в епохата на дроновете". Той сподели и видео с китайски дронове с коментара: "Междувременно някои идиоти все още строят пилотирани изтребители като F-35".

От гледна точка на Мъск и неговата задача да намалява разходи, това е логична позиция. Военните пилоти са "скъпи" - плащат им се високи заплати, около тях има цял куп други специалисти. Дронът се нуждае само от механици и доста по-слабо квалифицирани оператори. Защо пък да не са даже от частна фирма, работеща по договор за правителството?

Венчър капиталистът Марк Андрисен, дарил милиони за кампанията на Тръмп, също се обяви в подкрепа на бойните роботи. В подкаст той заяви: "Държавата, която спечели войната на дроновете и технологичната война под това, ще има най-добрата армия."

Андрисен разказа, че бивш командос му споделил, че "40 души с дронове могат да направят почти всичко... Дроновете стават все по-интелигентни и могат да работят в рояци."

Мъск и Андрисен не са единствените техноентусиасти в орбитата на Тръмп. Сред кандидатите за важни позиции в правителството са Джон Фелън, номиниран за лидер на военноморските сили, и Трей Стивънс, съосновател на стартъпа Anduril Industries. И двамата имат бизнес интереси в отбранителния сектор.

Безпилотни изтребители ще летят в САЩ от догодина

До края на десетилетието ще ги видим и в бойни условия

Именно Anduril се състезават в програмата за безпилотен изтребител, който трябва да подпомага в небето F-35 и неговия наследник. Разработката на пилотирания боен самолет от следващо поколение обаче буксува след коментари от Пентагона, че сегашната спецификация би го направила недопустимо скъп - и още месеци преди победата на Тръмп имаше изказвания, че трябва повече усилия да се насочат към безпилотните системи.

Андрисен допълва, че борбата срещу малки дронове е скъпа за врага, както показват инциденти в Червено море, където американски кораби са използвали ракети за милиони долари, за да унищожат дронове на хусите, струващи хиляди.

NGAD: Защо бъдещият американски изтребител може никога да не излети

Бюджетните ограничения и развитието на дроновете поставят цялата програма под въпросителна

Не само самолетите са под прицела на инвеститорите. Бившият ръководител на Google Ерик Шмид, заяви наскоро, че армията трябва да замени "безполезните" танкове с дронове, захранвани от изкуствен интелект. "Прочетох, че САЩ имат хиляди танкове, съхранявани някъде... Подарете ги. Купете дронове вместо това".

По време на първия мандат на Тръмп Шмид беше негов критик - но имаше няколко опита за сближаване с тогавашната администрация.

Нужен е баланс

Въпреки тези аргументи, Пентагонът на този етап не планира да се откаже напълно от пилотираните самолети. Нови програми като Replicator имат за цел американските военни да имат възможно най-бързо на разположение хиляди евтини, но ефективни дронове за бой и разузнаване - и работата в тази посока върви паралелно на по-конвенционалните системи.

"Може ли Министерството на отбраната да ускори внедряването на дронове? Абсолютно, но въпросът не е или-или, а в правилния баланс между пилотирани и безпилотни системи.", подчертава пред Politico анализаторът Байрън Калан.

Той отбелязва, че изявленията на Мъск са довели до спад в акциите на Lockheed Martin, макар те да са се възстановили частично.

Експерти предупреждават, че инвестициите в отбранителна политика, водена от частни интереси, могат да насочат ресурсите към технологични компании за сметка на доказаните платформи, използвани във война.

Фиксацията в една технология, особено когато се развива толкова динамично, носи сериозни рискове. Не е случайност, например, че началникът на Генералния щаб на френската армия ген. Пиер Жил предупреди, че много успешните в Украйна малко FPV дронове съвсем скоро може да станат напълно безполезни заради появата на по-ефективни системи за радиоелектронна борба. По същия начин вече в небето над конфликта почти не се среща емблематичният Bayraktar.

Малките дронове решават битките в Украйна - защо те не са бъдещето на войната

Във Франция са убедени, че новите им бойни машини ще могат да отбиват атаките на безпилотниците

Какво се случва, ако дадена армия е заложила всичко на дадени системи, които врагът вече сваля само с едно натискане на копчето? Пилотираните от човек системи имат предимството на оригиналното и нетрадиционно хрумване - така даже остаряла техника може да постигне резултат. При дроновете е много трудно да се излезе от предварително заложените рамки.

Адмирал Самюел Папаро, ръководител на Индо-Тихоокеанското командване на САЩ, също изрази скептицизъм. Според него малките безпилотни платформи не могат да заменят пилотираните кораби и самолети в огромния Тихи океан. "Всеки е заседнал в парадигмата или-или. Примерът с дроновете в Украйна не се пренася автоматично във всички театри.", категоричен е той.

И напомня, че Китай може да има иновативни дронове, но също така има 3 самолетоносача, стотици бойни кораби и хиляди пилотирани изтребители.

Един пример от историята

Когато хора извън армията започнат да влияят на вземането на решения в своя полза, шансовете за катастрофален резултат са доста високи. Това се знае много добре от другата страна на геополитическото противопоставяне - в Русия.

В началото на 30-те години Леонид Курчевски е нещо като Илон Мъск за тогавашното съветско военно и политическо ръководство. Разработките му на безоткатни (динамо-реактивни) оръдия обещават да дадат огромна огнева мощ на танкове, кораби и изтребители. В един момент е взето даже решение цялата полева артилерия да се замени с оръжия по негова разработка.

Във важния период 1931-1935 г. съветската военна промишленост се върти около Курчевски.

В течение на експлоатацията обаче се оказва, че оръдията имат огромно количество непоправими дефекти, свързани с надеждността, точността, скоростта на зареждане и безопасността за собствените войници. Принципът им на работа е напълно сгрешен - не е случайно и че няма нито едно съвременно безоткатно оръдие, което да работи по този начин.

В крайна сметка всички тези системи са бракувани и на практика не са използвани по време на войната, а самият Курчевски е съден и разстрелян - донякъде и защото междувременно благодетелите му губят позициите си.

Последното обаче по никакъв начин не помага на СССР да си върне изгубените в обречените разработки време и ресурси, а освен това поставя редовите червеноармейци в ситуация през 1941 г. все още да са в ситуация на превъоръжаване с модерно оръжие.