Кризата покрай Covid-19 показа, че този път банките не са част от проблема, а от решението му. Засега те се доказват като устойчиви, основно заради резултата от по-стриктните изисквания за капитал и ликвидност, наложени след кризата от преди десетилетие. Днес редица правителства използват банките, за да насочват средства към домакинствата и компании, пострадали най-тежко от икономическите щети, нанесени от пандемията, пише за Project Syndicate Хавиер Вивес, професор по икономика и финанси в IESE Business School.

Нещо повече, правителствата позволиха на банките временно да отложат въвеждането на още по-строги регулаторни и надзорни стандарти, за да избегнат свиване на кредитирането. Като резултат, банките сега имат възможност да възстановят репутацията си.

Но те съвсем не са недосегаеми, отчасти заради очаквания голям ръст на лошите кредити. Нещо повече, скорошен доклад сочи, че пандемията ще усилия съществуващите вече проблеми, особено ниските лихви и дигиталната трансформация.

Дигитализацията ще нахлуе по-бързо от очакваното, тъй като и потребителите, и банките осъзнаха, че могат да работят дистанционно по ефикасен и безопасен начин. Ръстът на инвестициите в информационни технологии ще направи огромните клонови мрежи на банките ненужни по-скоро от очакваното, особено в Европа. Това ще предизвика дълбоко преструктуриране на сектора.

Средните по размер банките ще пострадат най-много, тъй като за тях ще е трудно да генерират ефективност на разходите и IT инвестициите в новата среда. Макар че консолидацията може да се окаже изход за някои от най-закъсалите от тях, политическите пречки пред трансграничните сливания остават огромен проблем. Очаква се и правителствата да засилят протекционизма на националните банкови системи. В Европа банковият национализъм е реалност (с изключение на Великобритания) и местните сливания изглеждат далеч по-вероятни.

В допълнение банките ще бъдат изправени пред подновена конкуренция от "сенчестите банки" и новите финтех компании, които вече се изправят срещу традиционния банков бизнес модел. В САЩ стартъпите вече навлязоха при ипотечните и потребителски заеми. А в Китай технологичните гиганти като Alibaba доминират някои сегменти като плащанията.

Бързата промяна към дигитализация заради мерките срещу пандемията в банковия сектор може да изненада. Това ускорение може да забърза и приемането на различни дигитални валути, включително и от централните банки.

Самата дигитализация ще увеличи конкуренцията и натиска върху печалбата на банките. По-дългосрочният ефект е трудно да бъде прогнозиран и ще зависи от пазарната структура.

Един възможен изход е създаването на няколко доминиращи платформи - може би някои от дигиталните гиганти плюс няколко банки - ще контролират достъпа на потребителите до различни финансови системи. В този случай потребителите ще регистрират искането си в една платформа, а доставчиците на финансови услуги ще се състезават, за да го изпълнят.

На макрониво отговорът на сегашната криза ще разшири представите докъде централните банки ще могат да се намесват, особено в Европа, където устойчивостта на държавните дългове може да стане проблем в средносрочен план. Кризата ще тества и банковия съюз на еврозоната, който остава непълен без обща схема за защита на влоговете.

Банките имат възможността да подобрят публичния си имидж, като изиграят конструктивна роля при справянето с настоящата икономика криза. Но след като Covid-19 ще ускори преструктурирането и дигитализацията на сектора, бъдещето изглежда по-несигурно.