Нова екотакса за дрехите: Как ще се отрази тя на текстилния бизнес

"Интересен факт е, че парниковите емисии, генерирани от текстилната индустрия са повече от емисиите на секторите авиация, морски транспорт и железопътен транспорт", подчертава експертът.

Мястото на България към глобалните замърсители

Въпреки че у нас както потреблението, така и производството на текстил не е силно като в други големи страни, сраната ни има принос към генерирането на текстилен отпадък. Регулаторите в ЕС обръщат все повече внимание на това.

"За България конкретно мога да дам пример, че за последните 10 години потреблението на облекла е нараснало с 40%, а генерираният текстилен отпадък с 50% - около 7 кг на човек е текстилният отпадък само за една година"

Невена Давидова обяснява какво се крие зад понятието "кръгов текстил". Най-общо казано тук са включени ключови практики по разделното събиране на текстилния отпадък, неговата правилна обработка, повторна употреба и цялостното участие на бизнеса и на държавата в тези процеси. Не на последно място, важно е законодателството.

Само 2% от закупения у нас текстил се рециклира

У нас няма организация по оползотворяването му

"Европейската комисия все по-сериозно работи срещу замърсяването на текстилната индустрия. Вече има десетки регулации, които засягат както поризводството и създаването на едни по-устойчиви продукти, така и  последващата обработка на текстил, когато той вече не е нужен, когато се превърне  отпадък", коментира Давидова.

Източник: iStock

Въвеждане на задължително разделно събиране и еко такса

През 2025-а година Брюксел въвежда задължително разделно събиране а текстилен отпадък на територията на всяка страна от ЕС. Изграждането на подобна система обаче е свързана с редица законодателни промени, с осигуряването на инфраструктура за разделно събиране и с активното взаимодействие между институциите и бизнеса.

През есента Европарламентът трябва да въведе новите правила, които да бъдат пренесени в националното законодателство. Част от финансовото обезпечаване на новата система е въвждането на т. нар. "еко такса" за представителите на текстилния бизнес.

"Тази такса ще засяга не само производителите, а специално всички, които оперират на даден пазар. Все още не е ясно дали това ще е твърда сума или на процентна база", обяснява Невена Давидова.

Тя коментира, че новите регулации със сигурност ще засегнат част от бизнеса, особено по-малкия. Тоест, както и при въвеждането на другите екологични процеси, ще оцелеят тези компании, които са най-адаптивни.

Личният пример

Според експерта ролята на държавата е да създаде рамката и да структурира ефективността на процеса, но личната отговорност и осъзнатост също е от ключово значение. Впрочем, промяната в България вече се случва, макар и с малки стъпки.

"Ето и един важен пример - само с 1 кг разделно изхвърлен текстил, който се равнява на едно палто или 2-3 чифта дънки, или 3-4 ризи или тениски, това променя природния отпечатък и води до редица екологични спестявания. Този 1 кг е равносилен на количеството спестени емисии, равни на това една крушка да свети 8 месеца без прекъсване. Или 2 дни работа на един хладилник."

Бъдещето на корабоплаването ще промени завинаги световната текстилна индустрия

Промените в световното корабоплаване показват едно различно бъдеще за търговията с дрехи

По отношение на кръговите практики за текстила България има много добре функционираща индустрия, която повече от 25 години се занимава с обработката на домашен текстил. Затова и консултантът в Българската асоциация "Кръгов текстил" Невена Давидова е оптимист, че страната ни ще продължи да бъде добър пример и след новите регулации.

Колкото до най-големите отличници по отношение на намаляване на замърсяването на текстилната индустрия, това са Франция и скандинавските страни.

Гледайте целия разговор във видеото!