Димитрина Горанова е завършила "Икономика на туризма" в Икономическия университет във Варна. Има магистърска степен по международно управление на проекти от Стопанската академия в Свищов.
От 12 години е управител на международна фирма за организиране на мероприятия и обслужване на корпоративни клиенти.
От 2019 г. Димитрина Горанова е член на Управителния съвет на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА), а от 2021 г. - негов председател.
Източник: АБТТА
Димитрина Горанова, председател на Управителния съвет на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА)
Летният сезон отмина, но като че ли очакванията за него от черноморските ни курорти бяха по-високи. Г-жо Горанова, Вие как бихте го определили като цяло?
Наистина очакванията или по-скоро надеждите за лято 2023 бяха да достигнем предпандемичните нива. За съжаление и този сезон, както предходните, се случиха няколко непредвидени ситуации, които повлияха негативно върху резултатите. През юни месец времето беше по-студено от обичайното и доста дъждовно, сезонът започна по-късно. През същия период темпът на записвания от чужди пазари се забави, което се наблюдаваше не само за нашата, но също и за други - конкурентни дестинации.
Експерти отдадоха причината на макроикономическата ситуация в част от западните страни и настъпването на рецесия там. Взривяването на язовир Каховка в Украйна, опасенията от замърсяване на българските териториални води и многото фалшиви новини по темата, се отразиха негативно върху търсенето на морските ни курорти -а в най-голяма степен върху нагласите на туристите от съседните ни държави (Румъния и тази година беше най-големият пазар за нас), а също и на вътрешния ни пазар.
През юли месец в медиите имаше много коментари относно цените на услугите, и най-вече в ресторантите по нашите курорти, което също отблъсна част от българските туристи да почиват в България. В началото на септември пък природното бедствие по Южното ни крайбрежие преждевременно сложи край на сезона в курортите на юг от Созопол.
Според данните на Националния статистически институт (НСИ) през летните месеци (юни, юли и август) на 2023 година, общо 5 305 782 чуждестранни лица са посетили България, което е с 10,8% по-малко в сравнение със същия период на 2019 година. Посочената цифра обаче за 2023 година включва и не малък брой украински граждани, чиято цел на посещение не е туризъм. В този смисъл, разликата с предпандемичната 2019 година е още по-голяма.
Най-притеснително е, че през последните години се наблюдава тенденция за съкращаване продължителността на сезона. Това пряко влияе върху ценовите равнища в курортите ни, на рентабилността и не на последно място - на привлекателността на туристическия сектор в качеството му на работодател. Затова трябва да се търсят начини за удължаване на сезона и за стимулиране на пазарите, които осигуряват по-дълъг сезон, каквито са Германия, Великобритания и скандинавските държави.
Г-жо Горанова, според Вас, страната ни започна ли да се утвърждава като целогодишна туристическа дестинация? Как ще определите представянето тази година на нашите планиски и спа курорти?
Наблюдава се все по-голям интерес към България като целогодишна дестинация. Министерство на туризма също работи в тази насока, но има още много да се свърши, за да бъдем разпознаваеми на международната туристическа карта като целогодишна дестинация. За целта способства развитието на културно-историческия туризъм, който след пандемията се възстановява най-бавно, но тази година регистрира добри резултати.
Виненият и други алтернативни форми на туризъм също добиват все по-голяма популярност. Планинските курорти предлагат все по-интересни и разнообразни продукти за почивка през цялата година. Банско и регионът са един много добър пример за дестинация за 4 сезона. През последните години спа курортите регистрират изключително добра заетост. За съжаление, не разполагаме със статистика какъв е делът на чуждестранните туристи при посещенията на спа курортите.
Източник: iStock
По Ваши наблюдения, засилва ли се интересът на наши и чуждустранни туристи към алтернативни видове туризъм, като - исторически, поклоннически, винен, и др.?
Определено да. Предвид глобализацията, туристите са посетили много места по света и все повече избират своите пътувания според интересите си. В днешно време луксозният курорт или хотел не са достатъчен повод за избор на дестинация, търсят се преживявания, а алтернативните форми на туризъм предлагат именно това.
Предвид наближаването на Коледно-Новогодишните празници, как вървят предварителните резервации - за самите празници и за почивки в зимните ни курорти? Като средна цена - повече или по-малко ще струва празнуването и отсядането в ски курт у нас?
От гледна точка на чуждестранните пазари, войната в Израел, за съжаление, ще се отрази негативно на зимния сезон, тъй като пазара Израел е един от важните за нас пазари. От друга страна, ранното настъпване на зимата и падането на първия сняг помагат за повишаване интереса към зимните ни курорти.
Към момента записванията за Новогодишните празници вървят добре, като се очакват най-много туристи от Румъния. Повишен е интересът и от всички други съседни нам държави.
Г-жо Горанова, кои зимни дестинации у нас са предпочитани - от българи и от чужденци? А кои зимни туристически пакети са най-популярни и каква е цената им?
Трите ни най-големи наши ски курорта - Банско, Боровец и Пампорово са най-предпочитани за ски почивка, като всеки един от тях сам по себе си е уникален, предлага различен продукт и привлича различен профил туристи. Голямо значение при избора на чуждестранните туристи има не само инфраструктурата на място от гледна точка на ски писти и съоръжения, но също и достъпността. Сигурни сме, че ако има повече авиокомпании, които да изпълняват полети до Пловдив, то това ще способства за повишеното туристическо търсене на Пампорово.
За българите, предпочитащи по-малки семейни курорти с по-достъпни цени, популярни са: Добринище, Чепеларе, Беклемето, Семково, Осогово и др. За съжаление, не можем да включим в това изброяване Витоша, която има много голям потенциал.
Обичайно се търсят пакети за зимните ни курорти с продължителност 5-7 нощувки. За разлика от офертите за морето, All Inclusive системата не е популярна в зимните курорти, повечето хотели са на полупансион. В повечето случаи, самите ски пакети се закупуват на място. В зависимост от курорта и периода на настаняване, двойна стая в хотел 4* за 5 нощувки струва от 1000 лева в "крилата" на сезона и от 1500 лева - за Новогодишните празници.
Източник: iStock
От друга страна, в кои държави предпочитат да празнуват Нова година българите, като се имат предвид резервациите? А каква е приблизително цената на тези туристически пакети?
Пакетните почивки за Нова година, които се търсят най-много от българите, са няколко вида: до съседните страни или големи европейски градове с основна цел посрещане на Нова година. От друга страна, много българи използват почивните дни около празниците и отиват някъде на топло, като има голям избор от екзотични дестинации, в зависимост от финансовите си възможности.
Най-евтино е прекарването на празниците в съседна Сърбия, като пакет за 3 нощувки струва от 700 лева на човек. Пакетите до европейските градове са по-скъпи и заради включените самолетни билети, като за пакет 4 нощувки цените започват от 1600 лева на човек.
От по-достъпните и много търсени екзотични дестинации, се откроява Дубай - пакетът за 6 нощувки започва от 2700 лева на човек. По-скъпи, но търсени дестинации са например Мавриций и Малдивите - там пакетите са с по-голяма продължителност - 10 дни и цените им започват от 5000 лева на човек.
Г-жо Горанова, смятате ли че държавата е "длъжник" на туристическия бранш и какво би могла да направи за рекламиране на страната ни в чужбина като целогодишна туристическа дестинация?
Предвид че туризмът генерира съществен дял от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, а също и фактът, че туризмът има мултиплициращ ефект и генерира доходи и работа на много свързани бизнеси - а за редица региони туризмът е основен поминък за населението - задължение на държавата е да го рекламира и да подпомага развитието му.
На първо място, за по-добра реклама в чужбина е необходимо да се отпусне по-голям бюджет за целта. От друга страна, трябва да се помисли за по-гъвкаво управляване на средствата за рекламата. Сложните процедури по Закона за обществените поръчки в много случаи не дават възможност за гъвкавост и навременна реакция, а понякога това е най-важното за ефективната реклама.
От гледна точка рекламирането на България като целогодишна дестинация - вече са направени първите стъпки в тази насока и трябва да продължава да се работи. Щандовете, с които България участва в международните изложения, тази година рекламират не само море и планина, а също и спа, култура, история, вино и т.н.
Не на последно място, за развитие и промотиране на страната ни като целогодишна дестинация, са необходими и ангажираност и координирани действия с Министерство на културата, Министерство на регионалното развитие и Министерство на транспорта, а също и с Организациите за управление на туристическите райони.
USD
CHF
EUR
GBP
