Делът на потребителите с просрочени кредити в България се свива с над 10%

За първото полугодие на 2019 г. броят на потребителите на кредитни инструменти, които са просрочили задълженията си, е бил 570 хил. души, което е с над 10% по-нисък брой от същия период на миналата година, показват данни на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ), в която членуват представители на сектора, чиито пазарен дял е 80%. Същевременно се понижава с 347 лв. и средният размер на дълговете, които компаниите от организацията са събирали - до 815 лв. Общият обем на възложените за събиране кредити са 464,3 млн. лв. спрямо 743,9 млн. лв. година по-рано, което е спад от почти 38% на годишна основа.

Брекзит без сделка може да повиши британския дълг до нива, невиждани от 60-те години

Задълженията могат да нараснат до 100 милиарда паунда и общият дълг да достигне 90% от националния доход

Сред причините, които от АКАБГ открояват като двигатели на позитивните тенденции на кредитния пазар, са икономическата конюнктура и повишаването на платежоспособността на българите, които все повече се опитват да изплащат задълженията си в срок. "Не е за пренебрегване и друг факт - финансовата култура на българите се подобрява, макар и постепенно", посочва в изявление председателят на асоциацията Райна Миткова. "Те все повече разбират, че неплащането на дължимото носи единствено негативи за тях, което ги кара да бъдат по-стриктни и съответно да запазят доброто си кредитно досие."

Най-голям дял от задълженията, които са събирали членовете на асоциацията, са били банкови кредити, които формират 49% от всички събрани задължения и което все пак се понижават с 5 процентни пункта на годишна основа. На второ място са небанковите продукти, при които се наблюдава ръст от 2 процентни пункта до 20%, следвани от телекомите, чиито дял се покачва в същата степен, само че до 17%. Категорията "небанкови продукти" включва бързите кредити, при които стабилността се дължи от факта, че няма съществени промени на клиентите на този сегмент.

МФ успешно пласира нов държавен дълг за 69 милиона лева

20 годишните ценни книжа са с доходност 1,38 %

Двоен е растежът на изкупения дълг, според данните на асоциацията, като той възлиза на 1,1 млрд. лв. през първото полугодие. Причината за това са няколко банкови сделки, през периода, при които са били продадени значителни по размер пакети от дълг, макар че и с изключение на тях от институцията регистрират сериозна активност на пазара. "Стремежът към изчистване на пакетите не е резултат от социао-икономически тенденции в България", пише заместник-председателят на АКАБГ Лилия Димитрова. "Това е международна практика, която отдавна е факт в Европа, просто тенденцията тук идва със закъснение, но очакваме да се запази в следващите 1-2 години."