Собствен газов добив, терминали за втечняване, добро географско местоположение, съседен голям и платежоспособен пазар - това са някои от основните съставки, нужни на една държава, за да се превърне в голям хъб на синьото гориво. Притежава ги и Египет, но северноафриканската страна поне към момента е много далеч от това да превърне амбициите си в реалност, пише "Ал Джазира" в свой материал.
През юни износът на LNG към Европа секна, а египтяните се наложи да живеят с режим на тока - в момент, в който държавата е в дългова криза.
(Не чак толкова) добри условия
Египет е единствената държава в източната част на Средиземно море, която разполага с терминали за втечняване на газ. Най-голямото ѝ находище - Зохр, беше открито през 2015 г. и е в експлоатация от 2017 г. Морският добив от него е отговорен за около 40% от цялото производство на Египет. Смята се, че в него има около 850 млрд. кубика синьо гориво.
През 2022 г. от Зохр сякаш извираше не газ, а злато - заради енергийната криза в Европа и високите газови цени, в египетската икономика влязоха 8,4 млрд. долара в сравнение с едва 3,5 млрд. година по-рано.
Източник: GettyImages
След това, обаче, всички възможни проблеми дойдоха на главата на египтяните.
От криза в криза
На първо място - цената на газа спадна драстично. Така по оценка на Кайро приходите спаднаха с около 50% и търговският дефицит скочи с 24 на сто. Това се случи в най-неподходящия момент - затрудненият внос на украинско зърно удари много силно по икономиката на страната, която силно задлъжня.
Не само това, но и през лятото на тази година стана болезнено ясно, че египетските власти определено не са се справили с планирането в енергетиката си. След влизането на Зохр в експлоатация все повече електроцентрали минаха на газ и намаля вносът на дизелово гориво. Оказа се, че населението на Египет расте с такива темпове, че търсенето на електричество в горещите летни месеци не може да се покрие с наличните мощности.
Така се наложи въвеждането на режим на тока. Пред "Ал Джазира" експерти посочват също и че за дестабилизацията е допринесло по-ранно правителствено решение за подкрепа на енергоемки индустриални предприятия в страната.
На фона на всичко това, добивът от Зохр не е на максималното възможно ниво. Според наблюдатели причина за това може да са технически проблеми и проникване на вода в газоносните слоеве. Кайро официално отрича.
А съседите?
Освен Египет, в региона Израел и Кипър имат газови залежи. И двете страни нямат LNG терминали и така изглежда логично все пак Кайро да запази ролята си на енергиен център. Оказва се, че не е толкова лесно.
Кипър няма газова връзка с Египет и към момента планира свой собствен плаващ терминал. Според източници на "Ройтерс" САЩ настояват за газопровод между двете страни, който според Вашингтон би донесъл стабилност не само в енергетиката, но и на геополитическо равнище. Даже и това да се случи, ще са нужни години и големи инвестиции.
Израел има инфраструктурата за износ към Египет - близо 6 млрд. кубика през миналата година. Това обаче е явно недостатъчно, а разширяването на капацитета няма как да се случи преди 2025-2026 г.
Така в Кайро ще трябва да се подготвят не за статут на глобален енергиен играч, а за горещи и тъмни лета - поне през следващите няколко години.