Анализаторите на Европейската централна банка (ЕЦБ) очакват 8% спад на икономиката на еврозоната през 2020 г., гласи последният доклад на институцията. Той сочи още за дефлация от 0,3% и общ бюджетен дефицит от 8,8%. Прогнозите за следващите две години са за сравнително бързо възстановяване, но те са обвързани с много условности и, както сама посочва ЕЦБ, са твърде несигурни.

Mакроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ от септември 2020 г. предвиждат, че в реално изражение световният БВП (без еврозоната) ще се свие през тази година с 3,7% и ще се увеличи с 6,2% и с 3,8% съответно през 2021 г. и 2022 г. Свиването на световната търговия ще бъде по-сериозно, както поради нейната силна процикличност, особено по време на икономически спад, така и поради особения характер на кризата, предизвикана от коронавируса и довела до нарушения в световните производствени вериги, а също и до увеличение на търговските разходи поради приложените ограничителни мерки. "Рисковете по отношение на световните прогнози остават изместени към надценяване поради продължителната несигурност, свързана с развитието на пандемията, което може да доведе до дълготрайни последици върху световната икономика. Други рискове от надценяване са свързани с резултатите от преговорите за Брекзит, с риска от засилване на търговския протекционизъм, както и с по-дълготрайни негативни ефекти върху световните вериги на предлагането", подчертават експертите на ЕЦБ.

Според анализа, реалният БВП на еврозоната се е свил с 11,8% на тримесечна база през второто тримесечие на 2020 г. Постъпващите данни и резултатите от наблюденията показват продължително възстановяване на икономиката в еврозоната и скок на БВП през третото тримесечие, макар и оставащ под предкризисните равнища. Успоредно със значителното оживление в промишленото производство и услугите, се наблюдават признаци на отчетливо възстановяване и при потреблението. Наскоро инерцията в сектора на услугите се забави в сравнение с тази в сектора на преработващата промишленост, което се вижда и в резултатите от августовското наблюдение.

"Увеличението в темпа на заразяване с коронавирус през летните месеци представлява препятствие за краткосрочната прогноза. В перспектива по-нататъшното устойчиво възстановяване остава силно зависимо от развитието на пандемията и от успеха в прилагането на политиката на ограничителни мерки. Макар че несигурността, свързана с развитието на пандемията, вероятно ще подкопае възстановяването на пазара на труда, на потреблението и на инвестициите, икономиката в еврозоната трябва да бъде подпомогната с благоприятни условия за финансиране, с експанзионистична бюджетна позиция и със засилване на икономическата активност и търсенето в световен мащаб", пишат анализаторите на ЕЦБ.

Според тях се предвижда 8% годишен темп на спад на реалния БВП през 2020 г., 5,0% растеж през 2021 г. и 3,2% през 2022 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от юни 2020 г. прогнозата за растежа на реалния БВП е ревизирана нагоре за 2020 г. и като цяло остава без промяна за 2021 г. и 2022 г. "Предвид изключителната несигурност, свързана понастоящем с перспективите, прогнозата включва два алтернативни сценария - благоприятен и неблагоприятен, съответстващи на различните допускания относно развитието на пандемията", се казва в анализа.

Според моментната оценка на Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната се понижи до -0,2% през август от 0,4% през юли. Въз основа на сегашните цени на петрола и на цените на петролните фючърси и като се има предвид временното намаляване на ставката на ДДС в Германия, съществува вероятност през следващите месеци общата инфлация да остане отрицателна, преди отново да стане положителна в началото на 2021 г. Експертите на ЕЦБ предвиждат годишна ХИПЦ инфлация от 0,3% през 2020 г., 1,0% през 2021 г. и 1,3% през 2022 г.

Възстановяването на Европа спря и икономисти очакват ново свиване в края на 2020 г.

Възстановяването на Европа спря и икономисти очакват ново свиване в края на 2020 г.

Броят на заразените на Стария континент расте, а заедно с тях се увеличават и мерките срещу здравната криза

Експертите на ЕЦБ подчертават, че пандемията от коронавирус продължава да оказва извънредно силно въздействие върху публичните финанси в еврозоната. Бюджетните разходи за ограничителните мерки бяха твърде съществени във всички държави от еврозоната, въпреки че както тяхната тежест, така и способността за реакция са различни в различните държави. Като резултат от икономическия спад и сериозната фискална помощ бюджетният дефицит на сектор "държавно управление" в еврозоната се очаква значително да се увеличи до 8,8% от БВП през 2020 г. в сравнение с 0,6% през 2019 г. Съотношението на дефицита се очаква да се понижи до 4,9% и 3,6% от БВП съответно през 2021 г. и 2022 г. Широкообхватните фискални мерки през 2020 г. доведоха до съответно влошаване на циклично изгладеното първично бюджетно салдо в допълнение към отрицателния цикличен компонент, който отразява влошаването на макроикономическата ситуация. Всяко следващо подобряване се очаква да бъде предхождано от отмяна на извънредните мерки и от по-благоприятни циклични условия. Амбициозната и координирана фискална позиция остава от решаващо значение предвид рязкото свиване на икономиката в еврозоната, въпреки че мерките следва да бъдат целеви и временни. В това отношение горещо са приветствани както финансовият пакет от 540 млрд. евро за трите мрежи за сигурност, приет от Европейския съвет, така и пакетът на Европейската комисия "Следващо поколение ЕС" за 750 млрд. евро, който има потенциал съществено да подпомогне най-силно засегнатите от пандемията региони и сектори.

На този фон ЕЦБ е решена да не променя сегашните основни мерки на паричната си политика.

На първо място Управителният съвет ЕЦБ реши да запази непроменени основните лихвени проценти на ЕЦБ. Очаква се те да останат на сегашното си или на по-ниско равнище докато не бъде констатирано, че перспективите за инфлацията се доближават до равнище, което в рамките на прогнозния хоризонт е достатъчно близо до, но под 2% и това доближаване е намерило съответстващо отражение в динамиката на базисната инфлация.

На второ място е решението за продължаване на покупките по Временната програма за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), с общ размер 1350 млрд. евро. Покупките ще продължат да се изпълняват гъвкаво във времето по класове активи и по отделни юрисдикции. По линия на PEPP нетни покупки на активи ще се извършват поне до края на юни 2021 г., или при всички случаи докато Управителният съвет не прецени, че кризата с коронавируса е отминала. В допълнение, постъпления по главници на ценните книжа с настъпил падеж, закупени по PEPP, ще се реинвестират най-малкото до края на 2022 година

Нетните покупки по започналата още в средата на 2014-а програма за изкупуване на активи (APP) ще продължат да се осъществяват с месечен темп от 20 млрд. евро заедно с покупките по допълнителния временен пакет от 120 млрд. евро до края на годината. Управителният съвет все така очаква месечните нетни покупки по APP да продължат толкова време, колкото е необходимо за засилване на стимулиращото въздействие на основните лихвени проценти на ЕЦБ, и да бъдат прекратени малко преди Управителният съвет да започне да повишава основните лихвени проценти на ЕЦБ. В допълнение, Управителният съвет възнамерява да продължи да реинвестира в пълен размер постъпленията по главници на ценни книжа с настъпил падеж, придобити по APP, за продължителен период от време след датата, на която ЕЦБ ще започне да повишава основните лихвени проценти, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо за поддържането на благоприятни условия на ликвидност и достатъчна степен на парично стимулиране.

И накрая, Управителният съвет ще продължи да предоставя достатъчна ликвидност и чрез своите операции по рефинансиране. По-конкретно, при последната операция от третата поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO III) беше регистрирано извънредно голямо теглене на средства, подпомагащо кредитирането от банки на фирми и домакинства. Мерките на Управителния съвет по паричната политика, предприети в началото на март, осигуряват особено важна помощ за възстановяване на икономиката на еврозоната и за запазване на ценовата стабилност в средносрочен хоризонт. В частност те подпомагат ликвидността и условията за финансиране в икономиката, способстват за насочването на потоците от кредити към домакинства и предприятия и допринасят за поддържането на благоприятни условия за финансиране за всички сектори и юрисдикции.

Банките от еврозоната получиха още €174,5 млрд. при лихва, която пада и до -1%

Банките от еврозоната получиха още €174,5 млрд. при лихва, която пада и до -1%

Новите кредити вероятно ще приближат излишната ликвидност в еврозоната до над €3 трлн. за първи път в историята