Какви ще бъдат икономическите ефекти за България от евентуално излизане на Великобритания от ЕС? Отговор на този въпрос дава в свой анализ Ивайло Яйджиев, анализатор в Института за европейски политики. Money.bg препечатва статията със съкращения. Пълният й вариант можете да откриете тук.

На 23-ти юни Великобритания ще гласува дали да остане или да излезе от Европейския съюз. Това е кулминацията на един процес, започнат от британския министър-председател Дейвид Камерън още през 2013 г. с обещанието за такъв референдум при победа на парламентарните избори през май 2015 г., последвано от преговорите с други лидери на страни от ЕС за специални отстъпки, завършени през февруари 2016 г. Докато корените на този референдум са във вътрешната британска политика и последствията от него ще са значителни за британците, той ще има силно отражение и върху ЕС, а като част от него – и върху България.

Директни икономически ефекти

Евентуално решение на Великобритания за излизане от ЕС ще има и за двустранните икономически отношения с България. Самият “Брекзит” почти сигурно ще доведе до излизане на страната от единния европейски пазар тъй като копирането на т.нар. норвежки модел (в единния пазар, но извън ЕС) би било невъзможно без запазване на свободата на движение и търговските правила на Брюксел. Това ще доведе до нуждата от предоговаряне на търговските отношения между ЕС и Великобритания и връщането на тарифни и нетарифни бариери, независимо от ролята на Световната търговска организация. Допълнителен ефект ще дойде и от вероятната рецесия в самата Великобритания, която ще намали търсенето на стоки и услуги.

Последствията за България ще са значими, но ограничени, тъй като Великобритания е на 12-то място по износ сред търговските ни партньори (на обща стойност малко под 1 млрд. лв. за 2014 г.) и на 14-то място по търговски обмен. Общият износ за Обединеното кралство е около 2.2% от целият износ на България, така че “Брекзит” би имал ограничено отражения върху цялостното салдо, но е вероятно да създаде по-сериозни проблеми за определени сектори като медикаменти и мебели. Откъм внос, последствията биха били основно за секторите на лекарствата и автомобилите.

Като цяло обаче може да се очаква, че негативният ефект ще е по-силен върху малкия и средния бизнес. В същото време, преките чуждестранни инвестиции от Великобритания към момента са ниски и “Брекзит” само би бил потвърждение на тази тенденция – от 2009 г. насам се отбелязват отрицателни инвестиционни потоци (освен през 2014 г.). Ще има обаче отрицателен ефект върху паричните потоци, идващи от българи във Великоритания, който обаче е трудно да бъде изчислен.

Свобода на движение

Доминиращата тема по време на кампанията в Обединеното кралство определено e имиграцията и е логично да се очаква значително ограничаване на свободата на движение в бъдеще. Камерън дойде на власт през 2010 г. с обещанието да намали миграцията от около 275 000 души до “десетки хиляди” годишно, още тогава смятано за изключително нереалистично. Нетната миграция през 2015 г. е около 336 000 души, от които малко над половината от страни извън ЕС. Към момента изглежда малко вероятно от това да бъдат засегнати окло 65 000 българи живеещи и работещи на постоянен работен договор в страната. За тях обаче ще има период на правна и лична несигурност.

Българите, които обаче биха искали да живеят и работят във Великобритания в бъдеще ще срещнат отново пречки, които ще са по-строги от тези между 2007 и 2014 г. Те ще се отразят особено на няколко групи. Първо, това ще е сериозен удар за сезонните работници на временни работни договори, за които Великобритания вероятно ще се окаже затворена врата. Второ, българските студенти за в бъдеще вероятно ще бъдат изправени пред значително по-високи такси в британските университети. В момента българите могат да се възползват от почти същите условия като местните студенти, включително по-ниски такси и сравнително изгодни заеми за бакалавърски степени. Трето, това ще усложни и придвижването между двете държави, като за 2015 г. над 120 000 българи са посетили Великобритания, а над 250 000 британски туристи са дошли в България.

Европа на две (или повече) скорости

Един от основните въпроси е как ще се промени ЕС в случай на “Брекзит” и как това ще се отрази на България. Съществува гледна точка, че излизането на най-малко заинтересования от по-нататъшна европейска интеграция член на съюза би могло да “отключи” интеграционни процеси, които биха били от интерес на България. Като страна, която няма как самостоятелно да се доближи до ‘тежестта’ на ЕС, България определено би спечелила от продължаваща интеграция.

Ситуацията в момента обаче по-скоро предполага интеграция в “центъра” около страните от еврозоната и по-“хлабаво” сътрудничество в “периферията” – или Европа на две (или повече) скорости. Логиката на интеграцията е изключително силна в страните от еврозоната, където има нужда от изграждане на допълнителни институции за стабилизиране на единната валута. Това постепенно се превръща в двигател за интеграция, който до момента обаче трябваше да взима предвид и ролята на Лондон като глобален финансов център и следователно балансираше и интересите на страните извън еврозоната, сред които е и България.