Доминацията на Китай при търговията с редкоземни минерали отдавна притеснява Запада. Сега обаче, с развитието на изкуствения интелект, те са по-нужни от всякога за осигуряване на необходимата инфраструктура. В момента азиатската страна контролира веригата за доставки на критични минерали, като държи около 60% от световния добив и до 90% от капацитета за рафиниране.
Международната агенция по енергетика изчисли, че публичното финансиране на нови проекти в сектора се е увеличило повече от четири пъти до 65 милиарда долара между 2023 и 2025 г. На фона на глобалната надпревара за диверсификация на доставки, Казахстан си поставя амбициозната цел да се превърне в алтернатива на Китай.
Нова надежда?
Според оценки на Атлантическия съвет Казахстан е на трето място в света с 20 милиона тона редкоземни елементи, като остава с едва един милион тона от оценката за Бразилия.
Правителството твърди, че страната притежава над 9500 находища на полезни изкопаеми, включително най-търсените като литий, тантал и волфрам, и активно производство или доказани ресурси на около половината от минералите, определени от САЩ като критични за електрификацията и националната сигурност.
Миналата година новооткритото находище Жана Казахстан на около 420 км от Астана засили амбициите на страната в сектора. По данни на местните власти то може да съдържа над 20 милиона тона редкоземни ресурси, въпреки че оценката все още не е потвърдена.
Едновременно с това американската Ex-Im Bank и International Development Finance Corporation изразиха интерес към финансиране на сделка за 1,6 милиарда долара за разработване на два волфрамови находища. Казахстан и Саудитска Арабия пък подписаха споразумение за сътрудничество в минното дело, а ADQ от Абу Даби участва в консорциум от 1,8 милиарда долара за проучване на инвестиционни възможности в региона.
Минните гиганти Rio Tinto и Barrick Gold също са навлезли на местния пазар.
Предизвикателства не липсват
Въпреки увеличаващия се интерес, Казахстан е далеч от реална замяна на Китай при търговията със Запада, пише The National. Местната минна индустрия продължава да разчита на оборудване от времето на Съветския съюз, като липсват съвременен капацитет за преработка и разделяне на редкоземни оксиди, екологично чиста технология и стабилна регионална енергийна мрежа.
Другият ключов проблем е географски - страната е най-голямата суша на света без излаз на море. За доставките си разчита на Средния коридор - маршрут с над 4250 километра железопътни линии, който обаче прави износа скъп и бавен.
Алтернативният маршрут през Русия също не е предпочитан поради подозрения за сигурността на доставките от американска страна.
Друго неочаквано предизвикателство идва от вътрешната политика на САЩ. New York Times съобщи, че семействата на президента Тръмп и търговския министър Хауард Лутник може да реализират печалби от сделката за добива на волфрам. Макар Trump Organisation да отрича твърденията, демократите вече са открили разследвания.
"Няма гаранция, че защитата на инвестициите ще продължи при ново президентство", предупреждава Крис Кенеди - анализатор в Bloomberg Economics. Производството от волфрамовите мини се очаква да започне след три години и половина, точно когато Тръмп вече няма да е на власт.
Ако Казахстан успее да реализира амбициите си по отношение на минната индустрия, Западът може най-накрая да намери сериозен партньор в борбата за "независимост" от Китай. Докато страната се опитва да се справи с проблемите си обаче, Европа и САЩ продължават да инвестират в проучвания и разработване на нови находища, някои от тях - съвсем близо до България.
USD
CHF
GBP
