Големият план, очертан вчера от Германия и Франция за промени в европейския договор, не включва някакви нови идеи - всички предложения вече съществуват в различни правни актове, единственият проблем е, че никога не са били спазвани на практика, обобщава агенция Reuters, цитирана от БТА.

Единствената разлика е, че сега Германия и Франция, политическите и икономически двигатели на еврозоната, искат да съберат всички отделни законови парченца в един договор на ЕС.

Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози ще представят проекта си пред останалите европейски ръководители на срещата на върха на ЕС на 9 декември, като ще защитят идеята, че промяната в основния закон на Евросъюза е необходима, за да се предотврати повторение на дълговата криза.

Анализаторите обаче се съмняват дали издигането на вече съществуващите правила на равнище "договор" ще ги направи по-строги или по-обвързващи.

На съвместна пресконференция с Меркел в Париж Саркози посочи вчера, че една от целите е да бъдат налагани автоматични санкции на страните, които нарушават правилото на ЕС бюджетният дефицит да не надхвърля 3 процента от брутния вътрешен продукт.

Това правило вече съществува в новия, осъвременен Пакт за стабилност и растеж, който ще влезе в сила в средата на декември, благодарение до голяма степен на Европейския парламент.

Освен това Саркози посочи, че двете водещи европейски икономики настояват всички страни от еврозоната да впишат в конституциите си изискването за балансиран бюджет.
Лидерите на страните от еврозоната се съгласиха на среща на върха на 26-27 октомври държавите им да включат изискването за балансиран бюджет в националното си законодателство, за предпочитане в конституцията, до края на 2012 година.

Правилото всички страни от ЕС, не само от еврозоната, да се стремят към балансиран бюджет или излишък, също съществува в Пакта за стабилност и растеж от самото начало и е все още там.

Проблемът бе, че страните пренебрегваха правилото, тъй като нямаше начин то да бъде спазвано принудително. Такъв беше проблемът и с първоначалния Пакт за стабилност и растеж - Франция и Германия не покриха изискванията за бюджетен дефицит през 2003 година, но отказаха да бъдат наказани, като подкопаха доверието в правилата.
Лидерите на Германия и Франция се споразумяха вчера, че частните инвеститори няма да бъдат принудени отново да поемат загуби по притежаваните от тях държавни облигации, както стана с гръцките държавни ценни книжа, в случаи с други страни от еврозоната. Това също е мантра, която бе повтаряна на срещите на върха през 2011 година.

Меркел добави, че двамата лидери настояват за задължителни дългови ограничения - лимити за това колко дълг като част от брутния вътрешен продукт могат да имат страните - което може да бъде проверявано от Съда на ЕС. Германският канцлер добави, че Париж и Берлин са отхвърлили идеята за емитиране на общи облигации на еврозоната.
Идеята за ограниченията на дълга бе одобрена от всички страни от еврозоната през март тази година, когато подписаха пакта "Евро плюс". Страни извън еврозоната като България, Дания, Полша, Латвия, Литва и Румъния също подписаха пакта.

Единственият чисто нов елемент в германско-френските предложения от вчера е възможността страни да бъдат изправяни пред съда на ЕС, ако нарушат правилата.
Сега съдът би проверявал само дали страната спазва собствените си правила за ограниченията за националния дълг, вместо да налага вето на националния бюджет или пък глоби за нарушения, нещо което винаги е било малко вероятно да бъде подкрепено от ЕС.

Последното предложение лидерите на еврозоната да се срещат всеки месец, докато приключи кризата, вече почти се осъществява на практика - еврозоната е имала 16 срещи на върха от януари 2010 година - средно една среща на шест седмици.