Имат стойност и тежат, но никой не купува нищо с тях - що е то? Отговорът са монетите с най-малък номинал. В Германия се готвят радикално да променят това, след като влиятелна асоциация поиска страната да се откаже от монетите от 1 и 2 евроцента.
Банките отдавна се оплакват, че продължават да секат монети с малък номинал, които не се връщат обратно в обращение, тъй като хората ги прибират като ресто, но не ги използват активно.
ЕС обаче продължава да сече нови монети. Според Европейската централна банка (ЕЦБ) в обращение са 40,1 милиарда монети от 1 евроцент и 31,4 милиарда монети от 2 евроцента. Разходите около производството, транспорта и съхранението им са много високи.
Както напомня "Дойче веле" в свой материал, през февруари Доналд Тръмп в САЩ спря сеченето на нови монети от един цент с мотива, че това е "ненужен разход във време на растящи цени и дигитални транзакции".
Проучване на Евробарометър от декември 2024 г. установи, че малко над 60% от анкетираните в еврозоната са за премахване на монетите от 1 и 2 евроцента и заменянето им със задължително закръгляване.
В Европа Швеция, Унгария и Дания вече използват метода на закръгляване на кешовите плащания. В еврозоната Белгия, Естония, Ирландия, Италия, Нидерландия и Словакия също имат някаква форма на закръгляване за плащания в брой.
Сега в Германия подкрепеният от "Бундесбанк" Национален кеш форум излезе с предложение да се въведе закръгляне на транзакциите до най-близките 5 цента, тоест покупка за 4,99 евро става покупка за 5 евро, а такава за 1,02 - едно евро.
Това трябва да важи при плащанията кеш - ако транзакцията е електронна, няма нужда от подобно закръгляне.
Според председателя на организацията и член на управлението на централната банка Буркхарт Балц, разходите за производство, опаковане и транспорт, свързани с монетите от един и два цента, "са несъразмерно високи в сравнение с тяхната стойност".
Амбицията е механизмът да се стандартизира на европейско равнище.
Мненията извън експертните среди варират - според някои така плащанията ще станат по-бързи и лесни, докато други виждат риск от скрито вдигане на цените.
Не трябва да се забравя и друг сюжет - малките номинали губят своя смисъл във времена на инфлация. Не е случайно, че в България до 31 декември 1999 г. в обращение бяха едновременно монета от 10 стотинки и банкнота от 50 000 лева - и с металните пари на практика не можеше да се купи нищо.
ddoko-doko
на 06.05.2025 в 13:33:44 #1От бакър ли са?