В началото на месеца главният икономист на Международния валутен фонд Гита Гопинат посочи, че съществува риск глобалните икономики да изпаднат в капан на ликвидността. Според нея това се дължи на факта, че инфлацията се понижава, въпреки че основните лихвени проценти са под 1%, а в някои страни и региони даже са негативни, пише Франк Шостак.

Капан на ликвидността означава, че централните банки имат силно ограничени способности да издигнат ефективна защита срещу различни икономически шокове. Е, как може някой да разреши този проблем?

Едно от решенията, според Гопинат, е агресивната фискална политика на правителствата. Това означава изстрелване на разходите, за да се повиши и съвкупното търсене. "Фискалните стимули никога не са били по-важни, защото мултипликаторът на разходите - увеличаването на икономическия растеж в следствие на публичните инвестиции - е много по-голям при продължителен капан на ликвидността", каза тя.

Какво представлява капанът на ликвидността?

Това е концепция, създадена от Джон Мейнард Кейнс, според която икономическата активност се представя като кръговрат на парите - разходите на хората се превръщат в приходи на компаниите, които пък плащат заплати, респективно позволяват разходите.

Рецесиите за Кейнс идват от това, че поради някакви психологически причини потребителите понижават разходите си и увеличават спестяванията си. Тогава ситуацията за останалите в икономиката се влошава и те също понижават своите разходи и се поражда низходяща спирала на постоянен спад на разходите.

Следвайки тази логика, за да се предотврати рецесията, централните банки трябва да възстановят растежа чрез агресивно печатане на пари и понижаване на основния лихвен процент. Когато потребителите имат много нови пари в джоба, увереността им ще се върне и те ще започнат да харчат отново, като по този начин възстановят баланса в кръговрата на парите, смятат кейнсианците.

Но според Кейнс има ситуация, в която агресивното понижаване на лихвените проценти стига до стойност, под която не могат да паднат. В резултат на това, централната банка повече не може да възстанови икономиката.

"Съществува възможността, след като лихвените проценти са спаднали до определено ниво, желанията за ликвидност могат да станат на практика абсолютни, в смисъл, че всеки ще предпочита да държи пари в брой, вместо да дълг, който носи много ниска лихва. Тогава паричните власти са изгубили контрол върху лихвения процент", пише Кейнс.

Това е капанът на ликвидността. Когато той се случи, ако не се въведат други политики, се приема, че икономиката ще остане във вечна стагнация. За да се предотврати тя, кейсианската терапия предписва агресивно увеличаване на разходите от правителствата. Смята се, че по този начин доверието на потребителите ще се върне и кръговратът на парите ще се балансира.

Може ли харченето на правителството да доведе до икономически растеж

В кейнсианската доктрина постоянното увеличаване на парите е ключов индикатор за икономически просперитет. Това, което води до растеж, са паричните разходи. Когато хората харчат повече от парите си, това означава, че спестяват по-малко. Затова за кейнсианците увеличаването на спестяванията са лоша новина - колкото повече хората спестяват, толкова по-зле за икономиката, смятат те.

Разликата между доктрината им и реалността е, че хората не плащат просто с някакви произволни хартийки, а с резултата от произведените от тях стоки и услуги. Главната роля на парите е просто като разменно средство. Затова и търсенето за тях е ограничено от производството на стоки, а не от количеството похарчени пари.

Лудвиг фон Мизес пише:

"Стоките, казва Жан-Батист Сей, в крайна сметка не се плащат с пари, а с други стоки. Парите просто са най-често използваното разменно средство и играят ролята на посредник. Това, което продавачът иска да получи в замяна на стоките, които продава, са просто други стоки."

Идеята, че хората просто искат да трупат повече пари и че това води до "капан на ликвидността", означава, че хората вече не искат да обменят парите срещу стоки. Очевидно това е невъзможно допускане, най-малкото защото като хора се нуждаем от стоки, за да живеем.

Реалните спестявания водят до растеж

Различните машини и инструменти и инфраструктурата имат само една цел - да позволят на хората да произвеждат крайните потребителски стоки, които потребяваме, за да живеем. Количеството и качеството на машините се определя от търсенето на същите тези потребителски стоки. Колкото по-добри и много са капиталовите стоки, т.е. машините и инструментите, толкова повече потребителски стоки можем да произвеждаме.

Това, което позволява увеличаването на капиталовите стоки, са реалните спестявания - чрез тях се плаща издръжката на компаниите, които не произвеждат крайни потребителски стоки, а капиталови стоки за другите бизнеси.

Колкото по-голямо потребителски стоки има, толкова повече растат реалните спестявания, което позволява съществуването на толкова повече компании, които произвеждат капиталови стоки, което пък позволява създаването на повече потребителски стоки. Така спестяванията създават платформата за икономическия растеж.

Дали обаче увеличаването на паричното предлагане води до икономически растеж? Ако това беше така, то повечето страни от третия свят отдавна да са забравили за бедността, тъй като те исторически печатат огромни количества пари.

Всеки опит да се стимулира икономиката чрез печатане на пари води до отклоняването на реалните спестявания от тези, които създават богатство, и ги насочва към тези, които го изконсумират. Това подрива процеса на икономически растеж.

Капанът на ликвидността и спада на реалните спестявания

Докато пулът на реалните спестявания остава позитивен, т.е. те растат, те могат да продължат да поддържат продуктивни и непродуктивни дейности. Проблемът е когато структурата на производството започне да потребява много повече стоки, отколкото пуска на пазарите.

Това води до понижаване на реалните спестявания и понижава дейностите, които могат да се започват, което пък води до икономически срив.

Когато икономиката започне да се свива заради това, никакви действия на правителството или централната банка не могат да я съживят. Те не само ще унищожат още по-скоростно растежа, но и реалните спестявания.

Обратно на популярното мнение, ако икономиките попаднат в капан на ликвидността, истинската причина не е липсата на пари, а липсата на спестявания. А тя е причинена от точно същите политики, които според Гопинат ще оправят проблема.