Безработицата, както в Щатите, така и в Европа е на рекордно ниско ниво. Заплатите вървят нагоре на фона на липсата на работна ръка, но все пак техният темп на растеж е доста по-нисък, отколкото икономистите очакват.
Като цяло от работодателите се очаква да повишават възнагражденията на фона на по-малкото работници, които могат да бъдат наети. И все пак остава въпросът защо повишението не е толкова бързо, колкото би трябвало. А отговорът на този въпрос може би се крие в една дума - монопсония, пише Bloomberg.
Какво е това?
Монопсонията е налице, когато има много доставчици да един продукт, включително на труд, но купувачът е само един и той е този, който контролира цените. Съответно може да ги поддържа ниски. При пазара на труда това означава, че те са изгубили "силата си" в преговорите за по-високо заплащане.
Към днешна дата концентрирането на много индустрии в ръцете на по-малко и по-малко доминиращи играчи в комбинация с отслабването на синдикатите намалява възможностите за преговори за по-високо заплащане от страна на работниците.
Защо монопсонията е толкова актуална днес?
Най-вече тя е свързана със заплатите. Те растат относително слабо на фона на икономическото възстановяване след финансовата криза. Тва е учудващо, защото безработицата е много ниска, докато бизнесът страда от дефицит на кадри.
Ако се приеме, че на пазара няма достатъчно работна ръка, работниците пак няма да могат да настояват за по-високи заплати, защото липсва конкуренция на пазара на труда.
Какво е новото при монопсонията?
Тук отново идва въпросът за това, че малко на брой международни корпорации доминират в определени икономически сектори. Редица икономисти обаче смятат, че трябва да има ново по-съвременно препрочитане на теорията за монопсонията.
Причината е, че според тях силата за контролиране на нивото на възнагражденията е на страната на работодателите не само заради това, че са лидери на даден пазар, но и защото за служителите е трудно да сменят работата.
Основно това е свързано с пропуските в информацията за наличните възможности на пазара на труда и бариерите при алтернативите за смяна на работата. Последното е свързано основно с изискванията за конкретна квалификация за редица позиции.