Според анализа, въпреки някои повишени рискове, прогнозата като цяло е за по-нататъшно положително развитие. Очаква се още една година със стабилен прираст на БВП, динамично развиващи се инвестиции, подобрено създаване на работни места, намаляващи държавни задължения и повишаващи се резерви на Централната банка.
Обаче натискът на голямото вътрешно търсене ще продължи да стимулира вноса на стоки, което допълнително ще влоши съотношението между внос и износ.
Основният риск пред правителството според анализа на Банк Аустрия Кредитанщалт е свързан с изпадналите в застой реформи в здравеопазването и образованието.
Недостатъчният напредък на страната в борбата срещу корупцията и организираната престъпност рискува да повлияе неблагоприятно на международните инвеститори и да ограничи предимствата на европейското членство на България.
Обръща се внимание на факта, че прирастът на БВП се дължи предимно на инвестиционния бум. Положителните изгледи за прираст ще се запазят и до края на годината, стимулирани от високата потребителска готовност на частните домакинства.
Има белези, че инвестициите през първата година от членството на страната в ЕС ще достигнат кулминационна точка, след като през първите девет месеца на предходната година динамиката им беше поотслабнала, казва се в доклада на банките.
Рекордният излишък в бюджетните приходи увеличава възможностите на правителството за действия и ако не се правят непредвидени разходи, излишъкът може да достигне два и половина милиарда лева, което представлява 4,8% от БВП до края на годината.
Анализаторите от финансовите институции като цяло са на мнение, че предвидените от правителството мерки в сферата на макроикономическата стабилност, в това число и предвидените повишения на заплатите в бюджетната сфера, както и на пенсиите, не крият рискове.
За съжаление правителството пропуска шанса, чрез радикално намаляване на данъците върху труда да създаде повече стимули за създаването на работни места в икономиката.
Вместо това - още повече ще се увеличи ангажиментът на правителството в сферата на преразпределението на икономическите ресурси и ще достигне ниво от около 40% от БВП.
Почти изчезналата политическа воля за по-нататъшно преструктуриране на недоразвитото здравеопазване и образование, вероятно ще отслабне допълнително поради богатия приток на данъчни постъпления. В случай на ново отлагане на реформите в системата на здравеопазването и образователното дело, тези два сектора ще се превърнат в дългосрочен риск за устойчивото бюджетно развитие на страната и ще станат основна причина за обществено недоволство.
В заключение докладът изразява мнение, че за България би било по-добре, ако страната се присъедини по-рано към европейския валутен съюз и въведе еврото като платежно средство през периода 2013 -2014 година.
От гледна точка на банковите анализатори, координираното с Европейската централна банка провеждане на този процес ще представлява допълнителна гаранция за това, че България ще следва пътя на нужните реформи - особено във раздвижването на пазара на труда и подобряването на бизнес-климата.