Влизането на България в еврозоната ще стане факт в обозримо бъдеще. Поради една или друга причина, в публичното пространство вече започнаха да се разпространяват апокалиптични сценарии за бъдещето ни във валутния съюз, непочиващи на факти, а вместо това играещи си със страховете на българите.
Присъединяването на страната ни към еврозоната ще донесе огромни плюсове за нашата икономика, срещу пренебрежими отстъпки от нашата страна. Кои са най-популярните митове и каква е реалността? Отговор дава обширният доклад, подготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Анализът показва, че страхът от инфлация след приемане на еврото е широкоразпространен, но не и основателен. Различни изследвания на ЕЦБ, ЕК и други показват, че в част от присъединилите се страни изобщо не се отчита увеличена инфлация от приемането на еврото.
В страните, където може да се говори за инфлационен ефект, той е минимален и не надхвърля 0,3 процентни пункта. Т.е. дори и в най-лошия случай инфлацията вследствие на прехода към евро е много под един процент.
Притесненията за забавяне на растежа или пък за разхлабване на фискалната дисциплина също не са оправдани. Сравнението между страните от Централна и Източна Европа, които са влезли в еврозоната, и тези, които не са влезли, показва, че няма никакъв негативен ефект върху ръста на икономиката от влизането в еврозоната.
Например, през 2017 г. петте страни от региона, влезли в еврозоната, ускоряват растежа си и достигат среден темп от близо 5%, докато Полша, Чехия и Унгария растат с около 4%. Показателен е примерът на Словакия, която е в еврозоната, и съседна Чехия, която не е в еврозоната. Словакия превъзхожда Чехия по темп на икономически растеж както през периода на членство в ERM II, така и през периода на членство в еврозоната.
Що се отнася до бюджетната дисциплина, често се дава за пример Гърция като страна, която е влязла в еврозоната в добро състояние, а после се е влошила. Всъщност икономическата история на Гърция показва, че страната никога не е била в добро фискално състояние, а винаги е била сред "лидерите" по най-висок дълг и дефицит - и преди, и след членството. България, за разлика от Гърция, в последните две десетилетия винаги е имала дисциплинирана фискална политика.
Икономиката на България може само и единствено да спечели от присъединяване към еврозоната, като позитивите са както краткосрочни, така и дългосрочни.
Положителните ефекти за икономиката ще започнат да се усещат още в момента, в който официално започне процеса на присъединяване към зоната на общата валута. Така например, покачването на суверенния кредитен рейтинг в повечето страни се наблюдава още с приемането на страната в чакалнята на еврозоната, ERM II. Ново покачване на рейтинга обикновено следва и при официалното приемане на еврото по-късно.
За България S&P"s неотдавна обяви изрично, че влизането в ERM II ще бъде фактор за повишаване на рейтинга на страната. Вдигането на рейтинга от своя страна ще доведе и до по-ниски лихви, по-лесен достъп до финансиране и повече инвестиции.
Отделно, подготовката на България за влизане в ERM II и еврозоната ще даде тласък за реформи. Самото влизане в ERM II най-вероятно ще е свързано с поемане на ангажименти за определени структурни промени, които да гарантират "висока степен на устойчива конвергенция".
Очакваният положителен ефект може да се сравни с подготовката за членство в ЕС - десетилетието от 1997 до 2007 беше най-доброто от гледна точка на икономически растеж в цялата история на страната именно заради бързите и мащабни реформи и напредването на преговорите.
Близо 95% от преките чуждестранни инвестиции влязоха в България след като страната получи покана за започване на преговори през 1999 г. Подобен положителен ефект можем да очакваме и от процеса на подготовка за членство в ERM II и еврозоната.
От гледна точка на неотдавнашните събития в българската банкова система, присъединяването към единния надзор над банките в еврозоната би било сред сериозните позитиви за икономиката. Безспорно, най-големият плюс на Единния надзорен механизъм ще бъде по-високото доверие в надзора над местните банки. Това е равнозначно на репутационна печалба за страната, предвид това, че надзорът ще се извършва по единна европейска методика и с участието на външна институция с висока репутация.
Влизането в еврозоната означава достъп до общите фондове на еврозоната - 700- милиардния Европейски механизъм за стабилност, единния механизъм за преструктуриране на проблемни банки, евентуално и единния фонд за гарантиране на влоговете, както и достъп до ликвидност и рефинансиране от ЕЦБ. Това намалява драматично рисковете както за банковата система, така и за фиска, и е своеобразна застраховка в случай на кризи. Съответно, това означава по-лесно преминаване на страната и финансовата ѝ система през периоди на кризи.
Влизането в еврозоната намалява и транзакционните разходи по обмен на валута и таксите по банкови преводи. Само спестените разходи по обмяна на валута за целите на външната търговия надхвърля 450 млн. евро на година, което е почти 1% от БВП. Това е три пъти повече от размера на данък дивидент и е равносилно на намаление на данъка върху печалбата наполовина - изключително голям ефект.
Отделно, присъединяването към еврозоната се очаква да доведе до намаление на таксите по банкови преводи към страни от еврозоната. В момента средната банкова такса за такива трансфери е около 20 евро, докато в рамките на еврозоната тези такси в повечето са случаи нулеви или близки до нулата. Това означава допълнително спестени разходи за българския бизнес и граждани от порядъка на 5-6 млн. евро всяка година.
Разбира се, членството в еврозоната означава и участие на страната в спасителните механизми на еврозоната, както и заплащане на такса за надзор от страна на българските банки. Що се отнася до вноската на България в Европейския механизъм за стабилност, по наши изчисления тя би била около 1% или 2% от БВП в зависимост от степента на икономическо развитие на страната към момента на влизане в еврозоната.
Тази сума е напълно поносима цена за "застраховката", която ЕМС дава на всяка страна членка и е сходна с излишъците по бюджета на страната последните 2 години, т.е. би била лесно платима от бюджетна гледна точка.
Освен вноската в капитала на ЕМС, от България ще се очаква да поеме гаранция за допълнителна вноска от порядъка на 15% от БВП, но тази гаранция ще се задейства само при нова тежка фискална или банкова криза в еврозоната.
Влизането в еврозоната ще наложи плащането на надзорни такси от банките към ЕЦБ, които обаче за повечето български банки биха били символични - от порядъка на няколко хиляди евро на година. Но това е много вероятно да се случи и без влизане в еврозоната, тъй като тази практика за финансиране на надзорни и регулаторни органи чрез такси се разпространява и извън еврозоната.
Като цяло, позитивите надделяват значително и страната би пропуснала много, ако не кандидатства или се забави.
Междувременно еврозоната непрекъснато се променя, като този процес се ускори след кризата. И в момента има редица предложения за промени - например, за създаване на отделен бюджет на еврозоната, както и на отделен парламент на еврозоната. Тези предложения, ако бъдат реализирани, директно ще изключат страните извън еврозоната както от вземането на решения, така и от достъп до средства. Макар и радикални и трудно приложими, споменатите идеи показват насоката на мислене в еврозоната и приоритизирането на самата еврозона за сметка на ЕС.
Дори по-ограниченото предложение, за създаване на отделно перо за еврозоната в общия европейски бюджет, също ще е за сметка на структурните и кохезионните фондове и целта е средствата да се използват за страните от еврозоната. Т.нар. Еврогрупа - финансовите министри на страните от еврозоната и нейният председател - става все по-влиятелна и много решения се вземат там, без участие на останалите финансови министри от ЕС.
На практика еврозоната се интегрира по-бързо от останалата част на ЕС и се създава реален риск от Европа на две скорости, като на втора скорост ще бъдат тези, които останат извън еврозоната.
Този разлом се подклажда и от излизането на Великобритания, което променя съотношението на силите между страните във и извън еврозоната. Все по-вероятно е важните решения да се вземат от страните в еврозоната, а страните извън еврозоната няма да имат сериозно влияние.
Пълният доклад вижте тук.
USD
CHF
EUR
GBP
