Европейската централна банка (ЕЦБ) понижи прогнозите си за инфлацията в еврозоната за 2024 и 2025 година.
Според новите прогнози, публикувани от ЕЦБ след заседанието й в четвъртък, темпът на растеж на потребителските цени в еврозоната през 2024 г. ще бъде 2,3%, през 2025 г. - 2%. Предишната прогноза, дадена през декември миналата година, предполагаше покачване на инфлацията със съответно 2,7% и 2,1%.
Базисната инфлация, която изключва разходите за храна и енергия, се очаква да бъде 2,6% през 2024 г. и 2,1% през 2025 година.
Брутният вътрешен продукт на еврозоната ще се увеличи с 0,6% тази година, прогнозира ЕЦБ. През декември се очакваше ръст от 0,8%. Прогнозата за 2025 г. е оставена на 1,5%.
През 2026 г., според новата прогноза на европейският паричен регулатор, инфлацията в еврозоната ще бъде 1,9%, базовата инфлация - 2%, темпът на растеж на БВП - 1,6%.
Европейската централна банка на вчерашното си заседание остави непроменени и трите си основни лихвени ставки. Основният лихвен процент по кредитите остава 4,5%, лихвеният процент по депозитите - 4%, лихвеният процент по маржин кредитите - 4,75%.
"Въпреки че повечето показатели за основната инфлация продължават да намаляват, ценовият натиск на вътрешните пазари остава висок, което се дължи и на високия ръст на заплатите", казаха от регулатора.
Ограничителните финансови условия и минали повишения на лихвите продължават да намаляват търсенето, допринасяйки за отслабване на ръста на потребителските цени, отбеляза ЕЦБ.
"Управителният съвет на ЕЦБ се ангажира да върне инфлацията до средносрочната си цел от 2%. Въз основа на настоящите оценки Бордът вярва, че основните лихвени проценти са на ниво, което, ако се поддържа за достатъчно дълъг период, ще направи значителен принос за постигането на тази цел", се казва в прессъобщението.
Регулаторът ще продължи да се придържа към подхода, при който решенията за нивото на ставките и продължителността на поддържане на ограничителната политика се определят от постъпващите статистически данни. По-специално това се отнася за данните за динамиката на инфлацията и степента на трансмисия на паричната политика.
ЕЦБ също така каза, че портфейлът от ценни книжа, закупени от нея по програмата за обратно изкупуване на активи (APP), намалява с умерен и предвидим темп, тъй като регулаторът вече не реинвестира приходите от обратно изкупени ценни книжа.
Регулаторът ще продължи да реинвестира пълните приходи от обратното изкупуване на ценни книжа, закупени по програмата за спешно закупуване на пандемия (PEPP) през първата половина на 2024 г. От втората половина на годината ЕЦБ ще започне да намалява портфейла от ценни книжа, закупени по PEPP, средно със 7,5 милиарда евро на месец.
Регулаторът планира да спре реинвестирането на приходите от PEPP до края на 2024 г.
Ръководството на ЕЦБ е готово да коригира всички инструменти, за да осигури връщане на инфлацията към целта от 2%, се отбелязва в прессъобщението.
Говорейки за икономиката на еврозоната на пресконференцията след заседанието, председателят на ЕЦБ Кристин Лагард отбеляза нейната слабост и факта, че рисковете за нейния растеж остават по-скоро понизителни.
Според нея потребителите ограничават разходите, но реалните им доходи ще се възстановят и ще подкрепят растежа на БВП. Износът от страните във валутния блок също трябва да се възстанови, каза тя.
В същото време шефът на ЕЦБ обясни, че европейският регулатор не възнамерява да разчита на Федералната резервна система на САЩ (FRS) при вземането на решения, а ще действа самостоятелно.
На въпрос относно призивите за изземване на замразени руски активи, Лагард отговори, че това ще зависи от лидерите на страните. Според нея това е сложна тема, която изисква уважение към правното положение.
USD
CHF
EUR
GBP
