Реалните заплати в България скъсяват дистанцията с всички страни от Европейския съюз. Единственото изключение е Румъния, която в последните години ни изпреварва по нарастване на покупателната способност, пишат от Института за пазарна икономика (ИПИ) в свой материал.

Европейската статистика е категорична, че процес на застигане действително се случва. Докато през 2001 г. средната заплата у нас е имала едва 10% от покупателната способност на тази в Люксембург, през 2015 г. този процент нараства до 29%. С други думи - средностатистическият български работник продължава да е три пъти по-беден от, например, немския такъв, но само през 2007 г. той е бил 5 пъти по-беден от него, а в началото на века разликата е била близо 7 пъти.

Снимка 311486

Източник: Евростат/ИПИ

"Истина е, че разликите в номинално отношение са все още значителни и са една от основните причини за сезонната, а и дългосрочната трудова миграция. Истина е също така, че още сме далеч от дори средно богатите страни, но застигането е факт и всякакви спорове по този въпрос са абсурдни. При липса на грешни политики застигането ще продължи, а при прилагането на правилни такива - ще се ускори и усети по-бързо от повече работещи българи", казват от ИПИ.

По какъвто начин и да го смятате, това, което остава за наетите спрямо общо произведеното в България постепенно настига средните нива за ЕС. В периода между 2007 и 2016 г. относителният дял на компенсацията на наетите лица в брутната добавена стойност се повишава от 38% на 48%, докато средното ниво за ЕС нараства от 52% на 53%. Това означава, че българските работници получават под формата на заплата все по-голяма част от произведеното в икономиката, като вече доближаваме средните нива за ЕС.

Самата средна брутна заплата в този период нараства от 431 на 962 лв. месечно. Това е ръст от 123% при обща инфлация от 31% за същия период, голямата част от която е в началото на периода. Част от този ръст, разбира се, се дължи на постепенното изсветляване на икономиката, за което от известно време подсказват както изпреварващият ръст на заплатите в частния сектор, така и по-добрите от очакваните приходи от подоходни данъци. Но дори да приемем, че българите са крили общо 50% от трудовия си доход през 2007 г., а вече всичко си декларират, ръстът на заплащането пак остава значителен, особено на фона на кризата по средата на периода, който разглеждаме.